Днес тази мисъл ми се натрапва хиляди пъти: убийството на

...
Днес тази мисъл ми се натрапва хиляди пъти: убийството на
Коментари Харесай

Жак Атали: Свикваме със злото без да му се противопоставим frognews.bg

Днес тази мисъл ми се натрапва хиляди пъти : убийството на преподавател, убийството на деца, нарушаването на човешките права, даже геноцидът, провокират скандал първия път, малко по-малко втория, а след това свикваш.

 

Ураганът се появява на първите страници на вестниците първия път, малко по-малко втория, още по-малко третия: привикваме да живеем в рискови обстановки, без да мислим, че те са рискови. И към този момент не сме възмутени, нито обезпокоени, когато те се влошат още повече.

 

Тогава, най-после, описанието на идното злополучие е толкоз реалистично, толкоз повтарящо се, толкоз присъстващо, че е задоволително да разреши на човек да свикне с него, да спре да се тревожи за него, да го направи търпимо.

 

Ще приведа три образеца от хилядите в актуалната обстановка:

 

Френски политически образец: опцията Марин Льо Пен да бъде определена в Елисейския замък по-късно повече от четири години, считана дълго време от доста огромно болшинство от гласоподавателите за неприемлива, без значение от всичко, (до степен да гласоподават за всеки претендент, който й се опълчва на втория тур), в последна сметка по този начин проникна в съзнанието на хората, че през днешния ден всички считат идването й на власт за допустима, в случай че не и евентуална, догадка, която е изцяло реалистична и в последна сметка не толкоз страшна: защото сме приели настъпването на тази обстановка във виртуалното пространство, в последна сметка одобряваме и опцията за нея в действителното.

 

Екологичен образец: като чуем, че сме застрашени от повишение на температурата с два или повече градуса, това в последна сметка се трансформира в една догадка измежду другите, с която привикваме да живеем, без да се тревожим от злополуката, която тя би донесла. В резултат на това към този момент няма същинска угриженост за възходящите излъчвания на парникови газове и съвсем никой не се възмущава от безкрайното увеличение на дотациите, отпускани на потребителите на изкопаеми горива, до момента в който цените, които заплащат за тях, са по-ниски от всеки път.

 

Геополитически образец: Перспективата за война в Украйна ужаси всички на Запад, тъй като имаше капацитета да популяризира спора в други страни и можеше да докара до потреблението на нуклеарни оръжия. Когато съветските войски нахлуха, това даже беше главното терзание.

 

След това, с разрастването на спора, с повишаването на характера на бойните дейности и на употребяваните оръжия, все по-малко хора в действителност се притесняваха от риска от прекосяване от типичен местен спор към световен нуклеарен спор: това като че ли се трансформира във вероятен, в случай че не и евентуален сюжет, който се обсъждаше с интерес и любознание и все по-малко с смут.

 

Причините за това са хиляди: умножаването на частните и груповите терзания, непрекъснатото повторение на едни и същи вести и едни и същи мрачни прогнози на повече или по-малко самопровъзгласили се специалисти, затварянето на всеки човек в неговата персонална сфера, умножаването на формите на виртуалност – всичко това подтиква всеки да преглежда действителността като театър отвън себе си, който в последна сметка не е толкоз драматичен и който, каквото и да се случи, човек ще преживее, както претърпява медийната си симулация.

 

Това е доста рисково . И би било огромен неуспех на прогнозирането, в случай че то не е нищо повече от метод да се приготвят мозъците да одобряват непоносимото. За да избегнем това, не би трябвало да се отхвърляме от възмущението и протеста.

 

Трябва да продължаваме да повтаряме, че избирането на Марин Льо Пен в Елисейския замък ще нанесе необратими вреди на Франция, че повишението на температурата с 3 градуса ще направи неосъществим живота на милиарди хора на планетата и че една нуклеарна война може да унищожи човешката раса.

 

И толкоз доста други неща, за които няма да има противоотрова, в случай че не се предпазим съществено от способността им да правят зло. 

 

Жак Атали е френски икономист, финансист и мъдрец. През 1991 година става създател и първи началник на новата Европейска банка за възобновяване и развиване. Автор е на романи, есета и монографии, измежду тях се откроява книгата „ Евреите, светът и парите “, която е преведена и на български език.

 

Източник: БГНЕС
Източник: frognews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР