Изоставената България: Фотограф-пътешественик показа призрачното училище в с. Кости
Днес тази солидна постройка е еманация на разпадащия се скелет на българското обучение, зарязан на произвола на стихиите
Фотограф-пътешественик показва изоставеното учебно заведение в странджанското село Кости в община Царево, като част от поредицата " Изоставената България ". Иван Панкев е снимал видео от призрачната постройка, която преди години е приютявала десетки деца.
Село Кости, което е сгушено измежду гористите гънки на мистичната Странджа, е желана дестинация за доста хора от цялата страна.
Околностите му са населявани още от времето на траките, а през 1926 година то наброявало 304 къщи с 1328 поданици, множеството от които бежанци от Източна Тракия. В наши дни популацията му е три пъти по-малко, само че все пак селото наподобява много „ живо “ на фона на обстановката в прилежащата планина Сакар, разказва Панкев обитаемото място.
Главната улица в Кости е с ново асфалтово покритие, къщите са китни и спретнати, изоставени съвсем не се виждат, общината е прясно измазана в джендър розово. Илюзията се нарушава единствено от локалното учебно заведение. Някога било двуетажно, оказало се незадоволително и се наложило да построят още един етаж от горната страна. Днес тази солидна постройка е еманация на разпадащия се скелет на българското обучение, зарязан на произвола на стихиите – съгласно неофициални данни за последните 25 години в България има над 1600 изоставени учебни заведения.
Любопитното при учебното заведение в село Кости е, че тук Ленин освен е устоял на превратностите на времето, само че даже „ беседва с Америка “, нещо което мъчно може да се каже за настоящия му правоприемник в Кремъл.
На изподрасканите с тебешир черни дъски, измежду сладкарско-вкусовото „ Деси е крепък бонбон “ и обясненията в обич – „ Аз обичам Деница “, изпъква фаталистично-пророческото „ You’re next “, а под него едвам се разчита избледняващото примиренческо-оптимистично „ Life gets better “.
Фотограф-пътешественик показва изоставеното учебно заведение в странджанското село Кости в община Царево, като част от поредицата " Изоставената България ". Иван Панкев е снимал видео от призрачната постройка, която преди години е приютявала десетки деца.
Село Кости, което е сгушено измежду гористите гънки на мистичната Странджа, е желана дестинация за доста хора от цялата страна.
Околностите му са населявани още от времето на траките, а през 1926 година то наброявало 304 къщи с 1328 поданици, множеството от които бежанци от Източна Тракия. В наши дни популацията му е три пъти по-малко, само че все пак селото наподобява много „ живо “ на фона на обстановката в прилежащата планина Сакар, разказва Панкев обитаемото място.
Главната улица в Кости е с ново асфалтово покритие, къщите са китни и спретнати, изоставени съвсем не се виждат, общината е прясно измазана в джендър розово. Илюзията се нарушава единствено от локалното учебно заведение. Някога било двуетажно, оказало се незадоволително и се наложило да построят още един етаж от горната страна. Днес тази солидна постройка е еманация на разпадащия се скелет на българското обучение, зарязан на произвола на стихиите – съгласно неофициални данни за последните 25 години в България има над 1600 изоставени учебни заведения.
Любопитното при учебното заведение в село Кости е, че тук Ленин освен е устоял на превратностите на времето, само че даже „ беседва с Америка “, нещо което мъчно може да се каже за настоящия му правоприемник в Кремъл.
На изподрасканите с тебешир черни дъски, измежду сладкарско-вкусовото „ Деси е крепък бонбон “ и обясненията в обич – „ Аз обичам Деница “, изпъква фаталистично-пророческото „ You’re next “, а под него едвам се разчита избледняващото примиренческо-оптимистично „ Life gets better “.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ