Днес Светата ни църква празнува Петдесетница
Днес Светата ни черква чества Петдесетница.
Празникът се назовава по този начин, тъй като това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница. Празникът бил церемониален и щастлив, в Иерусалим се стичало огромно голям брой народ, с цел да принесат с признателност към Бога откритата от закона жертва.
Апостолите дружно със Света Богородица били събрани в Сионската връхнина, където обитавали в непрекъсната молитва след Възнесението на Иисус Христос. Около третия час по еврейско време настанал огромен чул звук от небето и над тях слязъл Светият Дух във формата на огнени езици. Веднага божественият огън горящ в душите на апостолите и изпълнени с берекет, те почнали да популяризират величието на Бога, като заговорили на разнообразни, непознати за тях до тогава непознати езици.
Това им дало жизненост, мощ и геройство да отидат по всички краища на света да проповядват Евангелието и с подготвеност да отдадат и живота си за Христовата религия. Тогава свети деятел Петър произнесъл първата си пламенна проповед. Словата му проникнали надълбоко в сърцата на слушащите го и в този ден приели вярата в Христа мнозина, които се кръстили и се включили към първата християнска общественост. След този ден апостолите постановили християните да възпоменават това велико събитие, слизането на Светия Дух, всяка година на този ден.
Денят Петдесетница от антични времена се счита за рожден ден на Христовата черква, в която во веки населява Божествената берекет на Св. Дух. Утрешният понеделник след Петдесетница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е открила поради величието на Пресветия и Животворящ Дух, посредством Който ни се подарява всяка мъдрост и Който е източникът на живота.
През ІV век св. Василий Велики съставил коленопреклонни молебствия, които се четат и до през днешния ден на празничната работа.
Денят на Светата Петдесетница от антични времена се счита за рожденият ден на Христовата Църква, основана не от суетата на човешки тълкувания и размишления, само че по Божествена берекет.
Плодовете на Духа, по думите на деятел Павел, са: обич, наслада, мир, дълготърпение, доброта, благосклонност, състрадание, честност, благост, себеобуздание.
Празникът се назовава по този начин, тъй като това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница. Празникът бил церемониален и щастлив, в Иерусалим се стичало огромно голям брой народ, с цел да принесат с признателност към Бога откритата от закона жертва.
Апостолите дружно със Света Богородица били събрани в Сионската връхнина, където обитавали в непрекъсната молитва след Възнесението на Иисус Христос. Около третия час по еврейско време настанал огромен чул звук от небето и над тях слязъл Светият Дух във формата на огнени езици. Веднага божественият огън горящ в душите на апостолите и изпълнени с берекет, те почнали да популяризират величието на Бога, като заговорили на разнообразни, непознати за тях до тогава непознати езици.
Това им дало жизненост, мощ и геройство да отидат по всички краища на света да проповядват Евангелието и с подготвеност да отдадат и живота си за Христовата религия. Тогава свети деятел Петър произнесъл първата си пламенна проповед. Словата му проникнали надълбоко в сърцата на слушащите го и в този ден приели вярата в Христа мнозина, които се кръстили и се включили към първата християнска общественост. След този ден апостолите постановили християните да възпоменават това велико събитие, слизането на Светия Дух, всяка година на този ден.
Денят Петдесетница от антични времена се счита за рожден ден на Христовата черква, в която во веки населява Божествената берекет на Св. Дух. Утрешният понеделник след Петдесетница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е открила поради величието на Пресветия и Животворящ Дух, посредством Който ни се подарява всяка мъдрост и Който е източникът на живота.
През ІV век св. Василий Велики съставил коленопреклонни молебствия, които се четат и до през днешния ден на празничната работа.
Денят на Светата Петдесетница от антични времена се счита за рожденият ден на Христовата Църква, основана не от суетата на човешки тълкувания и размишления, само че по Божествена берекет.
Плодовете на Духа, по думите на деятел Павел, са: обич, наслада, мир, дълготърпение, доброта, благосклонност, състрадание, честност, благост, себеобуздание.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ