Днес светът отбелязва Международния ден на труда – дата, която носи по едно и също време празнично въодушевление и мощен исторически заряд. Макар за мнозина 1 май да е обвързван с отмора и пролетни разходки, корените на празника припомнят за дългогодишната битка за работен права и обществена правдивост.

Началото в Чикаго – 1886 година

Историята на празника стартира в Съединените щати, когато на 1 май 1886 година над 300 000 служащи излизат на митинг с искане за 8-часов работен ден . В Чикаго демонстрациите прерастват в конфликти, известни като Хеймаркетския протест , при които умират както протестиращи, по този начин и служители на реда. Събитията се трансформират в знак на жертвоготовността в името на обективен труд.

Международното самопризнание

През 1889 година на конгреса на в Париж е признато 1 май да бъде отбелязван като ден на интернационална взаимност на трудещите се. Оттогава празникът се популяризира по целия свят.

Първи май в България

У нас празникът се празнува за първи път през 1890 година с протест, проведен от социалистическото придвижване в София. След 1945 година по време на социалистическия режим 1 май става формален държавен празник и се отбелязва с всеобщи митинги . След 1989 година характерът му се трансформира – политическите детайли понижават, само че денят остава значим знак на солидарността и труда.

Празникът през днешния ден

В наши дни 1 май носи двойно значение – за едни е ден за изложение на обществени претенции, за други е мотив за отдих и време измежду природата. Но без значение от метода на отбелязване, същността на празника остава непроменена: увещание, че правата на работещите са реализирани посредством битка, единение и неизменност.

Присъединете се към нашия

„ Няма време за толеранс “: Любослав Костов от КНСБ с предизвестие към новото държавно управление