Калоян Паргов: Провежда се политика на заличаване на историческата истина за периода 1923-1925 г.
Днес, 100 години след унищожителната кавга с левите български интелектуалци, с огромната фигура на гения Гео Милев, се организира политика на изтриване на историческата истина за интервала 1923-1925 година, обвързвана с порива на народа ни към обществена независимост. И по отношение на това опит за анулация на Гео Милев, на неговото творчество и орис.
Това сподели заместник-председателят на Българска социалистическа партия Калоян Паргов при откриването на полемиката „ 100 години от гибелта на Гео Милев “, която се организира в Столичната библиотека.
По думите му неотдавна е станало ясно, че Гео Милев отпада от наложителните създатели, за които учениците би трябвало да се приготвят за държавните зрелостни изпити. „ Има и информация, че в извършен спорен конгрес по отношение на образователното наличие по литература в Софийския университет, преподаватели са изразили мнение за нетрайната естетическа стойност на творчеството на Гео Милев, а това е мотив за неговото отпадане от образователното наличие “, означи Паргов.
Според него неслучайно се премълчава, че Гео Милев е последният огромен модернизатор и енциклопедист в българската просвета след Христо Ботев и Пенчо Славейков. „ Той е ослепителен стихотворец, преводач, журналист, художник и композитор “, съобщи зам.-председателят на Българска социалистическа партия.
„ Наша задача като политици, общественици, учени със съвест е да запазим и предадем истините за Гео Милев и неговото време, за поемите „ Септември “, „ Ден на гнева “ и „ Ад “, за списанията „ Везни “ и „ Пламък “, за блестящите преводи на Шекспир, Софокъл, Хайне, за тънкия му нюх на критик и теоретик на изкуството, за мащаба на креативната му персона “, посочи Паргов.
Той напомни, че преди месец, отново в Столичната библиотека, е била проведена конференция във връзка трагичните събития от 16 април 1925 година, свързани с атентата в храма „ Св. Неделя “.
„ Ние от Българска социалистическа партия сме съгласни, че всяко събитие, в което умират хора, е белязано с трагика. Но, и това е значителното: насилието постоянно ражда принуждение “, уточни Калоян Паргов и изясни, че няма по какъв начин фокусът да пада само върху атентата без да бъдат прегледани събитията от Деветоюнския прелом, без Юнското и Септемврийско въстания, обагрени с кръвта на дръзналите да се опълчват на противозаконния държавен диктат.
Това сподели заместник-председателят на Българска социалистическа партия Калоян Паргов при откриването на полемиката „ 100 години от гибелта на Гео Милев “, която се организира в Столичната библиотека.
По думите му неотдавна е станало ясно, че Гео Милев отпада от наложителните създатели, за които учениците би трябвало да се приготвят за държавните зрелостни изпити. „ Има и информация, че в извършен спорен конгрес по отношение на образователното наличие по литература в Софийския университет, преподаватели са изразили мнение за нетрайната естетическа стойност на творчеството на Гео Милев, а това е мотив за неговото отпадане от образователното наличие “, означи Паргов.
Според него неслучайно се премълчава, че Гео Милев е последният огромен модернизатор и енциклопедист в българската просвета след Христо Ботев и Пенчо Славейков. „ Той е ослепителен стихотворец, преводач, журналист, художник и композитор “, съобщи зам.-председателят на Българска социалистическа партия.
„ Наша задача като политици, общественици, учени със съвест е да запазим и предадем истините за Гео Милев и неговото време, за поемите „ Септември “, „ Ден на гнева “ и „ Ад “, за списанията „ Везни “ и „ Пламък “, за блестящите преводи на Шекспир, Софокъл, Хайне, за тънкия му нюх на критик и теоретик на изкуството, за мащаба на креативната му персона “, посочи Паргов.
Той напомни, че преди месец, отново в Столичната библиотека, е била проведена конференция във връзка трагичните събития от 16 април 1925 година, свързани с атентата в храма „ Св. Неделя “.
„ Ние от Българска социалистическа партия сме съгласни, че всяко събитие, в което умират хора, е белязано с трагика. Но, и това е значителното: насилието постоянно ражда принуждение “, уточни Калоян Паргов и изясни, че няма по какъв начин фокусът да пада само върху атентата без да бъдат прегледани събитията от Деветоюнския прелом, без Юнското и Септемврийско въстания, обагрени с кръвта на дръзналите да се опълчват на противозаконния държавен диктат.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ