Чували ли сте за Москвич-2142, известен още като „Княз Владимир“
Днес стопираме вниманието ви на една забавна руска разработка или по-конкретно на Москвич от по този начин нареченото „ четвърто потомство “ със фабричен показател 2141. Именно този модел се трансформира, по този начин да се каже, в пробив на московския АЗЛК. И на фона на днешните диалози за ориста на новото съветско дружество със същата емблема, имаме съображение да ви напомним близкото минало на продукцията на този цех.
Знае се, че 2141 е заимствал външния тип от френския модел Simca 1307/1308/1309, който е пуснат през 1975 година, а още на идната година печели състезанието за Европейска кола на годината. Гледайки двете коли, няма по какъв начин да не извършите паралел, само че руските дизайнери настояват, че са създали толкоз доста промени в дизайна на Москвич, че французите не могат да имат никакви искания към интелектуалната благосъстоятелност.
Групата PSA, която поема европейските интервенции на Chrysler (до 1978 година Simca е част от Chrysler), не събира храброст да повдигне въпроса за плагиатство. Наистина, в случай че сравните Simca и 2141, ще видите, че не са близнаци, само че аналогия несъмнено има. Може би най-очебийният подробност, е предното стъкло.
В западните страни новият руски автомобил се предлага или като Алеко 141, или като Лада Алеко (марка е желана по маркетингови причини). Страните от Източна Европа да вземем за пример го познават с истинското му име, защото известно време тази кола се продаваше и там.
Хечбекът с пет порти е добър, само че седаните са желани в Съюз на съветските социалистически републики, тъй че концепцията да се добави този вид каросерия е разумна. Разработката на колата стартира през 1986 година, само че нещата някак си се объркват. А през 1991 година Съветският съюз се разпадна, децентрализираната стопанска система претърпя дълъг спад чак до края на хилядолетието.
АЗЛК-2142 е показан през 1990 година Автомобилът е тестван и изцяло подготвен за серийно произвеждане, което е планувано за януари 1992 година По това време предприятието губи предходното си име " Автомобилен цех имени Ленина Комсомол ", приватизира се в акционерно сдружение и името му се трансформира на ОАО " Москвич ".
Забавянето на подготвителната работа се дължи на рецесията плюс някои механически компликации. Директорът на АЗЛК Валентин Коломников не желае да повтори грешката на плана 2141 с остарели мотори от истинския модел и той гласоподава с две ръце за новите 1.8-литрови елементи от серия 414, само че те по този начин и не влизат в произвеждане.
Минава време и през 1997 година най-сетне е решено да се стартира произвеждане, само че не в главната версия, а в усъвършенствана. По това време Москвич е взема решение да кръсти осъвременените си модели на значими персони от съветската история. Новият общоприет шеф на предприятието Рубен Асатрян (1996-2004) упорства за производството на по-луксозни коли от междинен клас в дребни серии, защото съгласно него това е по-рентабилно.
Произведени са две версии, като по-евтиният седан е наименуван " Княз Владимир ". Страничните елементи на каросерията резервират истинския тип, което придава доста специфичен тип, изключително в композиция с хромирани аксесоари. На собствен ред седанът, който наследява показателя " 2142 ", е раздължен. Междуосието е увеличено с 20 см (до 2.78 метра), както се вижда от спомагателен непряк прозорец във втората двойка порти.
Подобно на осъвременения Москвич-2141, и Княз Владимир получава фарове от Hella, като те са по-тесни и затова формата на предния похлупак е изменена. Хечбековете на по-дългото шаси са наречени " Юрий Долгоруки ", само че те имат друга " зурла " и рефлектори.
На съвсем правата кърма на седана има отвесни задни светлини - по форма те наподобяват на американски коли. Задните колони са много солидни, надвесът се е нараснал, само че в това време размерът на багажното поделение е останал съвсем същият. Дължината на седана е 4 710 мм, широчината - 1 690 мм, а височината - единствено 1 400 мм.
Първите " князе " са оборудвани с двулитров мотор Renault F3R с мощ 83 kW (112 к.с.). Капакът на двигателното поделение получава дълго чаканата шумоизолация. Хидравличното кормилно ръководство е доставено от ZF, предното без значение окачване с подпори McPherson е модифицирано, колелата са лети джанти с размер 14-цола.
По-голямото разстояние сред двете оси има позитивен резултат върху пасажерите откъм гърба, изключително тези, чиято височина е над 180 см - с коленете си те не допират облегалките на седалките пред тях. Екипажът може да употребява всички модерни улеснения на борда, в това число електрически стъкла и външни огледала, климатик, самостоятелно вътрешно осветяване и накланящ се заден подлакътник. Само таблото и кормилото наподобяват и са морално остарели...
През декември 1998 година " Княз Владимир " ненадейно става 5-милионният автомобил, създаден от завода " Москвич " в цялата му история. През 2000 година е прегледан въпросът за рестайлинг на автомобила и замяната на задната торсионна греда с окачване с три връзки Panhard. През 2002 година обаче производството в завода е прекъснато.
Знае се, че 2141 е заимствал външния тип от френския модел Simca 1307/1308/1309, който е пуснат през 1975 година, а още на идната година печели състезанието за Европейска кола на годината. Гледайки двете коли, няма по какъв начин да не извършите паралел, само че руските дизайнери настояват, че са създали толкоз доста промени в дизайна на Москвич, че французите не могат да имат никакви искания към интелектуалната благосъстоятелност.
Групата PSA, която поема европейските интервенции на Chrysler (до 1978 година Simca е част от Chrysler), не събира храброст да повдигне въпроса за плагиатство. Наистина, в случай че сравните Simca и 2141, ще видите, че не са близнаци, само че аналогия несъмнено има. Може би най-очебийният подробност, е предното стъкло.
В западните страни новият руски автомобил се предлага или като Алеко 141, или като Лада Алеко (марка е желана по маркетингови причини). Страните от Източна Европа да вземем за пример го познават с истинското му име, защото известно време тази кола се продаваше и там.
Хечбекът с пет порти е добър, само че седаните са желани в Съюз на съветските социалистически републики, тъй че концепцията да се добави този вид каросерия е разумна. Разработката на колата стартира през 1986 година, само че нещата някак си се объркват. А през 1991 година Съветският съюз се разпадна, децентрализираната стопанска система претърпя дълъг спад чак до края на хилядолетието.
АЗЛК-2142 е показан през 1990 година Автомобилът е тестван и изцяло подготвен за серийно произвеждане, което е планувано за януари 1992 година По това време предприятието губи предходното си име " Автомобилен цех имени Ленина Комсомол ", приватизира се в акционерно сдружение и името му се трансформира на ОАО " Москвич ".
Забавянето на подготвителната работа се дължи на рецесията плюс някои механически компликации. Директорът на АЗЛК Валентин Коломников не желае да повтори грешката на плана 2141 с остарели мотори от истинския модел и той гласоподава с две ръце за новите 1.8-литрови елементи от серия 414, само че те по този начин и не влизат в произвеждане.
Минава време и през 1997 година най-сетне е решено да се стартира произвеждане, само че не в главната версия, а в усъвършенствана. По това време Москвич е взема решение да кръсти осъвременените си модели на значими персони от съветската история. Новият общоприет шеф на предприятието Рубен Асатрян (1996-2004) упорства за производството на по-луксозни коли от междинен клас в дребни серии, защото съгласно него това е по-рентабилно.
Произведени са две версии, като по-евтиният седан е наименуван " Княз Владимир ". Страничните елементи на каросерията резервират истинския тип, което придава доста специфичен тип, изключително в композиция с хромирани аксесоари. На собствен ред седанът, който наследява показателя " 2142 ", е раздължен. Междуосието е увеличено с 20 см (до 2.78 метра), както се вижда от спомагателен непряк прозорец във втората двойка порти.
Подобно на осъвременения Москвич-2141, и Княз Владимир получава фарове от Hella, като те са по-тесни и затова формата на предния похлупак е изменена. Хечбековете на по-дългото шаси са наречени " Юрий Долгоруки ", само че те имат друга " зурла " и рефлектори.
На съвсем правата кърма на седана има отвесни задни светлини - по форма те наподобяват на американски коли. Задните колони са много солидни, надвесът се е нараснал, само че в това време размерът на багажното поделение е останал съвсем същият. Дължината на седана е 4 710 мм, широчината - 1 690 мм, а височината - единствено 1 400 мм.
Първите " князе " са оборудвани с двулитров мотор Renault F3R с мощ 83 kW (112 к.с.). Капакът на двигателното поделение получава дълго чаканата шумоизолация. Хидравличното кормилно ръководство е доставено от ZF, предното без значение окачване с подпори McPherson е модифицирано, колелата са лети джанти с размер 14-цола.
По-голямото разстояние сред двете оси има позитивен резултат върху пасажерите откъм гърба, изключително тези, чиято височина е над 180 см - с коленете си те не допират облегалките на седалките пред тях. Екипажът може да употребява всички модерни улеснения на борда, в това число електрически стъкла и външни огледала, климатик, самостоятелно вътрешно осветяване и накланящ се заден подлакътник. Само таблото и кормилото наподобяват и са морално остарели...
През декември 1998 година " Княз Владимир " ненадейно става 5-милионният автомобил, създаден от завода " Москвич " в цялата му история. През 2000 година е прегледан въпросът за рестайлинг на автомобила и замяната на задната торсионна греда с окачване с три връзки Panhard. През 2002 година обаче производството в завода е прекъснато.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ