Днес снимаме всичко – щракаме с телефона си постоянно, а

Уникални СНИМКИ от архива показват как са изглеждали пловдивчани преди няколко десетилетия

Днес снимаме всичко – щракаме с телефона си непрекъснато, а от време на време даже не преглеждаме фотосите. Снимаме с мотив или без и вършим десетки, даже стотици фотоси… тъй като можем. Преди ерата на смарт телефоните и цифровите фотоапарати обаче това си беше един тип разкош. Лентата има избрани фотоси и даже не ни е идвало мислено да заснемем обяда си единствено, с цел да го покажем на приятелите си. Все отново всяка фотография коства пари и усилието да отидеш до фотото, с цел да я проявиш. Ако се върнем още няколко десетилетия обратно, снимането става все по-рядко.
Веднъж в годината през селото може да мине някой фотограф, цялото семейство ще се гласи един ден за фотография, а по-късно фотосът ще стои на стената години наред. Снимката е нещо скъпо! Дори и през днешния ден, когато е изгубила тогавашната си стойност, тя продължава да носи в себе си доста страст, усеща и мемоари. Една фотография може да споделя толкоз много… Ето и няколко фотоси от Пловдив, които са запечатали лицата на незнайни герои, разхождали се или работили из улиците на града. Снимки, в които се чете историята на града и които могат да опишат толкоз доста.

Започваме с една фотография, която е направена преди повече от век! Това е откриването на Първото българско земеделско-промишлено ревю в Пловдив през 1892 година. На тази фотография някой може да открие своите прапрароднини!

Пловдив чества Деня на националните будители през 1934 година! Снимката е направена на площад " Централен " пред Дома на благотворителността и националното здраве.