Някога там е имало плодородна земя: поради каква причина Сахара се е превърнала в пустиня?
Днес считаме, че Сахара е знак на безкрайни пясъчни дюни, изпепеляващо слънце и рискова горещина. Вероятно е невероятно да си представим, че преди към шест хилядолетия тази територия е била изцяло друг свят.
Там е имало плодородна земя, покрита с гъсти гори, буйни реки, водни басейни с доста риба и разнородни животни като слонове и хипопотами. Какво е предиздвикало това богато пространство да се трансформира в най-голямата и гореща пустиня на планетата?
Разковничето се крие в комплицираното взаимоотношение на естествени процеси и галактическите феномени. Преди към 10 до петнадесет хиляди години, по време на епохата, известна като Африкански мокър интервал, Северна Африка претърпява същински подем на природата.
Африканският мокър интервал е дълъг климатичен епизод, настъпил преди към 14 000 до 5 000 години, който се характеризира с нараснала мокрота и превалявания в Сахара и прилежащите райони на Африка. През този интервал обширни територии от днешната пустиня са били покрити с езера, савани и гори, което е благоприятствало развиването на флората и фауната и е спомогнало за заселването на примитивни човешки общности.
Причините за африканския мокър интервал са свързани с измененията в орбиталните параметри на Земята (прецесия), които въздействат на разпределението на слънчевото лъчение. Тези промени са довели до увеличение на мусонните дъждове и до по-влажен климат в Северна Африка.
Изследователите удостоверяват това завладяващо минало посредством проучване на античното изкуство, оставено от предците, което изобразява епизоди на лов на диви животни и всекидневието на хората наоколо до водните басейни. Най-впечатляващите доказателства са открити измежду пещерните рисунки в алжирската околност Тасилин-Аджер.
Учените са стигнали до заключението, че повода за трагичната промяна на сахарския пейзаж е обвързвана с измененията в орбиталното придвижване на нашата планета. Тези промени са известни като цикли на Миланкович и включват вариации в дистанцията от Слънцето, ъгъла на земната ос и ситуацията на планетите една по отношение на друга.
Промените в ъгловия надолнище и ситуацията на Земята са довели до понижаване на количеството слънчева светлина, достигаща до северното полукълбо, изключително през лятото. Този резултат е довел до понижаване на интензивността на мусонните превалявания, които обичайно насищат Земята с влага.
Преди това топлите океански течения и мощните сезонни ветрове са осигурявали нужните условия за живот на растенията и животните. Когато цикълът на Миланкович трансформира атмосферната циркулация, въздействието на студените морски течения, като да вземем за пример Канарското течение по северозападното крайбрежие на Африка, се ускорява.
То внезапно е понижило температурата на въздуха над водата, лишавайки атмосферата от способността ѝ да задържа влагата, нужна за образуването на дъжд. Общото понижаване на влагата е катализатор за последователното пресъхване на реките и езерата, загиването на растителността и началото на почвената ерозия.
Процесът на преход от богата екосистема към безплодно пространство лишава доста епохи. Важна роля изиграло и издигането на планинските вериги на Арабския полуостров и Етиопското плато.
Преди да се появят планинските трудности, влажният въздух от Индийския океан елементарно доближава северната част на континента. Планинските вериги лимитират притока на морска влага, което прави района подвластен само от отслабения атлантически мусон. Постепенно равнинните земи се покриват с пясък, което оформя днешната картина на Сахара.
Струва си да се означи, че историята на трансформацията на Сахара демонстрира цикличността на естествените процеси. Според данните от проучванията почти на всеки двадесет и две хиляди години Сахара претърпява обилни промени в своята флора и фауна.
По този метод теоретично е допустимо след десетки хиляди години районът още веднъж да бъде зелен и преуспяващ. Човешката активност обаче може да форсира деградацията на околната среда, както виждаме в днешните райони на Сахел на юг от Сахара, където опустиняването продължава заради несъразмерна паша и обезлесяване.
Може ли да бъде върната природата в Сахара?
Връщането на природата в пустинята Сахара е извънредно сложна и дълготрайна задача, само че теоретично е допустимо. Подобен план би претендирал набор от ограничения, ориентирани към възобновяване на екосистемата на района:
Озеленяване (Използване на устойчиви растителни типове, приспособени към сухите условия (напр. акациеви дървета). Прилагане на модерни технологии за напояване и капково напояване; водоснабдяване. Изграждане на резервоари и канали за събиране на дъждовната вода и речния отток, както и филтриране и наново потребление на водата; Обучение на локалното население в региона на устойчивото земеделие и опазването на околната среда.За страдание обаче сходни планове изискват обилни финансови вложения, политическа воля и интернационално съдействие. Едва ли е допустимо изцяло да се възвърне предходното положение на природата на Сахара, само че забележителното възстановяване на екологичната обстановка е напълно реалистично.
