Санторини преди 3600 г.: Вулкан и цунами унищожили Атлантида
Днес следим с смут новините от прелестния остров Санторини в Егейско море в очакване на по-голямо земетресение. Много хора обаче не знаят, че тази драма към този момент се е случвала в тази част на Средиземно море. И освен се е случвала, само че е била причина за гибелта на велика човешка просвета.
Една от най-великите цивилизации в човешката история е Минойската. Името е обещано от фамозния английски археолог сър Артър Евънс. То идва от мита за именития цар Минос, построил замък за кръвожадното страшилище Минотавър, на което критяните принасяли човешки жертви. Най-значими средища на острова били Кносос, Фестос, Малия и Закро.
Според данните от археологическите изследвания Минойската просвета се зародила в ІІІ хиляди прочие Хр. Най-големият подем бил през 1950-1550 година прочие Хр., когато критяните построили голям брой превъзходни каменни дворци. Тогава техните царе разпрострели властта си над доста други острови. Превъзходни моряци и положителни търговци, жителите на Крит кръстосвали Средиземно море сред Египет, финикийските градове, Мала Азия и Балканския полуостров. Но в първата половина на ХV в. прочие Хр. Крит бил реализиран от ужасно земетресение и цунами, а малко по-късно го завладяли пристигналите от Гърция микенци.
Но Санторини точно станал причина за гибелта на Минойската цивилизация. Защото точно там станала гигантската детонация, основала непредвидени естествени катаклизми. Някога на това място се е намирал голям остров, за който много учени считат, че бил упоменатата от Платон Атлантида. На него имало мощен вулкан, който понякога се пробуждал със страховити изригвания. Такова събитие се случило преди 80 000 години и вулканичната пепел се разнесла в целия регион сред Северна Африка и Европа.
Другото извънредно изригване станало през първата половина на ХV в. прочие Хр., когато островът бил гъсто обитаем с хората от Минойската просвета. Тогава след серия тежки трусове морската вода нахлула навътре в намиращия се под него вулкан и провокирала галактически гърмеж, предизвикал рухването в дълбините на по-голямата част от земната повърхнина. Според актуалните учени тътенът се чул чак в днешна Норвегия, а вулканична пепел се открива във безконечните снегове на Андите. Катастрофата основала три нови острова, очертаващи тогавашната външна обиколка на сушата. Сега те носят имената Санторини, Тирасия и Аспрониси.
Преди 3500 години небето за минути се покрило от непроницаем черен облак, висок 35 км. Експлозията основала една от най-големите талази цунами в историята на Земята, която била висока повече от 250 м. За по-малко от половин час тя достигнала Крит и останалите острови на минойците. Техните градове били изцяло унищожени, а дребното оживели поданици били покорени от пристигнали от Гърция завоеватели.
Колкото и да е необичайно, точно Санторини през днешния ден е ключ за разгадаване на тайните на починалата минойска цивилизация. От края на 60-те години на предишния век екип от археолози стартира разкопки край актуалното населено място Акротири. Постепенно пред смаяните погледи на учените се появява град с добре непокътнати жилищни здания, павирани улици, храмове и комплицирана водоснабдително-канализационна система. Част от постройките са покрити със фрески, непокътнати доста по-добре, в сравнение с Крит. Отличната съхраненост се дължи на дебелия пласт пепел, с който вулканът е покрил този „ егейски Помпей ”.
При разкопките на Акротири не са открити никакви погребения. Преди съдбовното изригване е имало поредност от предупредителни земетресения, дали опция на много от хората да изоставен острова с кораби и лодки. Възможно е част от тях да са се заселили по крайбрежието на Африка на 500 км от разигралата се драма. Напоследък в устието на Нил е намерено антично населено място със мощно минойско въздействие. Може би наличието на бежанците се долавя и в Израел. Според някои учени това са „ хората от морето ” или филистимиляните, разказани в Стария завет на Библията, написа проф. Нколай Овчаров в.
Една от най-великите цивилизации в човешката история е Минойската. Името е обещано от фамозния английски археолог сър Артър Евънс. То идва от мита за именития цар Минос, построил замък за кръвожадното страшилище Минотавър, на което критяните принасяли човешки жертви. Най-значими средища на острова били Кносос, Фестос, Малия и Закро.
Според данните от археологическите изследвания Минойската просвета се зародила в ІІІ хиляди прочие Хр. Най-големият подем бил през 1950-1550 година прочие Хр., когато критяните построили голям брой превъзходни каменни дворци. Тогава техните царе разпрострели властта си над доста други острови. Превъзходни моряци и положителни търговци, жителите на Крит кръстосвали Средиземно море сред Египет, финикийските градове, Мала Азия и Балканския полуостров. Но в първата половина на ХV в. прочие Хр. Крит бил реализиран от ужасно земетресение и цунами, а малко по-късно го завладяли пристигналите от Гърция микенци.
Но Санторини точно станал причина за гибелта на Минойската цивилизация. Защото точно там станала гигантската детонация, основала непредвидени естествени катаклизми. Някога на това място се е намирал голям остров, за който много учени считат, че бил упоменатата от Платон Атлантида. На него имало мощен вулкан, който понякога се пробуждал със страховити изригвания. Такова събитие се случило преди 80 000 години и вулканичната пепел се разнесла в целия регион сред Северна Африка и Европа.
Другото извънредно изригване станало през първата половина на ХV в. прочие Хр., когато островът бил гъсто обитаем с хората от Минойската просвета. Тогава след серия тежки трусове морската вода нахлула навътре в намиращия се под него вулкан и провокирала галактически гърмеж, предизвикал рухването в дълбините на по-голямата част от земната повърхнина. Според актуалните учени тътенът се чул чак в днешна Норвегия, а вулканична пепел се открива във безконечните снегове на Андите. Катастрофата основала три нови острова, очертаващи тогавашната външна обиколка на сушата. Сега те носят имената Санторини, Тирасия и Аспрониси.
Преди 3500 години небето за минути се покрило от непроницаем черен облак, висок 35 км. Експлозията основала една от най-големите талази цунами в историята на Земята, която била висока повече от 250 м. За по-малко от половин час тя достигнала Крит и останалите острови на минойците. Техните градове били изцяло унищожени, а дребното оживели поданици били покорени от пристигнали от Гърция завоеватели.
Колкото и да е необичайно, точно Санторини през днешния ден е ключ за разгадаване на тайните на починалата минойска цивилизация. От края на 60-те години на предишния век екип от археолози стартира разкопки край актуалното населено място Акротири. Постепенно пред смаяните погледи на учените се появява град с добре непокътнати жилищни здания, павирани улици, храмове и комплицирана водоснабдително-канализационна система. Част от постройките са покрити със фрески, непокътнати доста по-добре, в сравнение с Крит. Отличната съхраненост се дължи на дебелия пласт пепел, с който вулканът е покрил този „ егейски Помпей ”.
При разкопките на Акротири не са открити никакви погребения. Преди съдбовното изригване е имало поредност от предупредителни земетресения, дали опция на много от хората да изоставен острова с кораби и лодки. Възможно е част от тях да са се заселили по крайбрежието на Африка на 500 км от разигралата се драма. Напоследък в устието на Нил е намерено антично населено място със мощно минойско въздействие. Може би наличието на бежанците се долавя и в Израел. Според някои учени това са „ хората от морето ” или филистимиляните, разказани в Стария завет на Библията, написа проф. Нколай Овчаров в.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ