Запознахме се в старческия дом: Леля Искра – жената, която осмисли дните ми
Днес си припомням с голяма любов и признателност за вуйна Искра – дамата, която осмисли дните ми. Тя ми сподели, че човек може да обича и да бъде правилен, даже и когато към този момент не помниш лицето на обичания.
Запознахме се в старческия дом. Тя беше в една стая с моя близка – Евдокия, и също като нея по свое предпочитание беше потърсила там заслон в старините си. Нека накратко разясня на читателите, че внукът на вуйна Евдокия не искаше да се разделя с баба си, само че тя беше непреклонна – на никого не искаше да е в тежест.
Спомням си с какво терзание влязох в стаята на двете дами. Дълбоко в себе си бях уверена, че ситуацията ще бъде тягостна и стресираща. Но вместо това още от вратата усетих свежия мирис на цветя. Двете самотници с усет и нюх бяха подредили скромната стаичка по този начин, че в нея витаеше уют и успокоение.
От пръв взор харесах вуйна Искра – висока, стройна жена, която макар възрастта си бе запазила юношески тип. Гъстата й коса беше изпъната с диадема, а белите влакна й придаваха изключително достойнство. Може би по това толкоз си пасваха с вуйна Евдокия.
На втората ни среща тайничко огледах ъгъла от стаята, който беше на вуйна Искра. Нямаше доста движимости: музикална кутия, остаряла порцеланова кукла, от която липсваше малко парче, и побеляла фотография на млад мъж във военна униформа…
С времето ми стана табиет съвсем всеки уикенд да навестявам двете дами. Колкото желаех да видя своята близка, толкоз нямах самообладание да срещна топлите положителни очи на вуйна Искра. Беше ми мъчително за нея, тъй като нямаше близки и никой не я посещаваше.
Веднъж попитах една позната от личния състав къде са роднините й, само че тя единствено подвигна плещи – нищо не знаела и не била чувала за тях. Често ходех в дома с братовчедка си – щерка на вуйна Евдокия, и сина й Асен. Докато те й се радваха, аз използвах миг да изведа вуйна Искра в градината. Тези къси разходки доста ме вълнуваха, старицата беше цялостна с невероятни истории.
Най-интересната беше обвързвана с Георги. Когато загатваше това име, очите й се натъжаваха, а изпълненият й с блян взор се забиваше в сърцето ми. Чудех се кой е този мъж и какво място е заемал в живота й. Накрая братовчедка ми разкри цялата истина. Бяхме отишли в дома, с цел да почерпим за дипломирането на Асен във Военното учебно заведение. В офицерската си униформа внукът на вуйна Евдокия изглеждаше прелестно – строен, хубав, изправен и навирен.
С баба си излязоха в градината и гордо позираха за фотоси. След като племенникът ми си потегли, с братовчедка ми останахме още дълго. Тогава вуйна Евдокия, от дума на дума, описа разтърсващата история на вуйна Искра. На млади години била влюбена в красивия офицер Георги. Самият той правел всичко, с цел да очарова младото момиче, ухажвал я и обещавал, че един ден ще се ожени за нея. Леля Искра му вярвала и нетърпеливо чакала този миг да настъпи. Повече от три години й давал очаквания. Роднините на вуйна Искра също очаквали значимия ден и най-после създали годеж. Сватбата отсрочили за другата година. Тя траяла да чака.
Една вечер в града им имало веселба. Георги заречен на годеницата си, че ще отидат и той ще танцува с нея. Денят й минал в фантазии и трескава подготовка. Когато часът настъпил, тя нетърпеливо се огледала и зачакала. Георги по този начин и не пристигнал.
Отишла сама на забавата, да ревизира да не би той да е там. Нямало го. По-късно получила писмо, в което Георги малко пишел, че незабавно го командировали в различен град и не съумял да се сбогува. В края обещавал да се върне и тогава да танцуват, колкото желаят. Стига тя да го чака. Леля Искра траяла да чака… близо 50 години. Той в никакъв случай повече не се появил, нито й писал. Какво се е случило с него, жив ли е или не, по този начин и не схванала. Въпреки това тя не се отказала да чака него и техния първи танц…
Когато вуйна Евдокия замълча, забелязах, че незабелязано към нас се е доближил внукът й.
От горчивината на лицето му разбрах, че е чул тъжната история. Няколко дни по-късно Асен ме потърси със необичайно предложение, а две седмици по-късно, благодарение на директорката на дома, организирахме непретенциозно празненство с музика, сладкиши, бонбони и беззалкохолни. В един миг вратата на трапезарията се отвори и в залата влезе хубав млад мъж в офицерска униформа. С твърда стъпка отиде при вуйна Искра, поклони й се и с безпределно почитание я предложения на танц. Лицето й блестна от благополучие и сепнато пое подадената ръка. Това беше най-красивият танц, който в миналото бях виждала. Когато музиката свърши, всички им ръкопляскахме. Асен джентълменски се поклони още веднъж на вуйна Искра. Преди да си тръгне, нежно целуна ръката й.
Тя дълго гледа подире му, въздъхна и от устата й се отрони една дума: Георги.
Дали в действителност го намерения за от дълго време изгубения си обичан, или просто се отдаде на красивите страсти и мемоари, не разбрах. Оттогава Асен постоянно върви при нея и двамата с часове се разхождат в парка, смеят се, а от време на време безшумно стоят един до различен, говорейки си нещо скрито. Не знам какъв брой още ще продължи другарството им, като имам поради напредналата възраст на вуйна Искра, само че не се колебая, че най-сетне раната в сърцето й може да заздравее.
Нели
Инфо: Лична драма
