Днес ще ви запознаем с историята зад една епична рок

...
Днес ще ви запознаем с историята зад една епична рок
Коментари Харесай

Музикална история еп. 27: „Light My Fire“ на „The Doors“

Днес ще ви срещнем с историята зад една епична рок ария от 1967 година - „ Light My Fire “ на „ The Doors “.

Песента е разказана като взаимно дело на цялата група, само че истината е по-различна. В началото на 1966 година съвсем никой не познава „ The Doors “ („ Дъ Дорс “). Бандата е на няколко месеца и има малко почитатели в Лос Анджелис. „ Light My Fire “ (в превод „ Запали ми огъня “) е песента, дала популярност на групата. През тези първи месеци главен създател на песните е вокалистът Jim Morrison (Джим Морисън). Един ден групата открива, че към този момент няма мелодии и Морисън приканва и останалите да напишат по нещо, с цел да не свирят кавъри пред публиката. Китаристът Robby Krieger (Роби Крийгър) го пита защо да написа, а той му дава отговор:

Едва двадесетгодишният тогава Крийгър се прибира в дома на родителите си в Пасифик Палисейдс, Лос Анджелис, и взема решение да написа за някой от четирите детайла - огън, вода, земя, въздух. Избира огъня, въодушевен от „ Play With Fire “ (Игра с огъня) на „ The Rolling Stones “. Огънят стопля, само че и изгаря. Това е метафора по какъв начин градивната обич може да се трансформира в унищожителна пристрастеност. След куплет в жанр фолкрок, песента се развива стихийно. Същата вечер Крийгър е подготвен с концепцията си. За музиката е въодушевен от шлагера на Jimi Hendrix (Джими Хендрикс) „ Hey Joe “. На идната им подготовка Крийгър показва новата комбинация. Барабанистът John Densmore (Джон Денсмор) предлага куплетите да са с латино темп, а Морисън дописва текста, добавяйки и детайл за погребална клада (funeral pyre). Крийгър е срещу такава отпратка към гибелта, само че това е обичана тематика на Морисън и той държи на нея. Така вторият куплет става пример за поетичния гений на Морисън.

Крийгър предлага последната имитация да е „ Come on baby light my fire. “ („ Хайде, скъпа, възпламени ми огъня. “). Но Морисън упорства за по-поетичното и провокативно „ Try to set the night on fire. “ (Да опитаме да запалителен нощта.). По-късно Крийгър открива, че цитатът е от стихотворение на Морисън от тетрадка, писана в ученическите му години. Четвъртият в групата Ray Manzarek (Рей Манзарек), свирещ на клавишни, предлага началото, повлияно от фугите на Йохан Себастиан Бах, което усъвършенства в месеците по-късно. Органът му „ Вокс Континентал “ е същият тип, какъвто употребява Alan Price (Алън Прайс) в. Продуцентът Paul A. Rothchild (Пол А. Родшийлд) предлага началото да стане и край. Солото по средата е чиста импровизация, каквито доста са обичали да вършат, до момента в който свирят в известния холивудски клуб „ Whisky a Go Go “. По-късно Крийгър се нервира от това какъв брой малко се знае, че той е главен създател на песента. Дотогава всяка от песните на групата е била конструирана върху три акомпанимента, а на него му се е желало да направи нещо по-разчупено.

През април „ The Doors “ към този момент извършват „ Light My Fire “ в концерти, разширявайки я последователно с импровизации. В това им оказва помощ и познаването от Крийгър на фламенко стила и лекото му превъртане по струните на китарата „ Gibson SG “. Използват модерната за жанра полиритмия. При нея ударните и солото са в два разнообразни ритъма, застъпващи се на избрани шпации. А Манзарек свири в концертите с лява ръка на „ Fender Rhodes “, а с дясната солира на органа. При студийната версия продуцентът Пол. А. Родшийлд) привиква басиста Larry Knechtel (Лари Кнехтел) да дублира бас линията върху тази на клавишните. Има догатки, че баскитарата е изсвирена от Carol Kaye (Каръл Кей), учредени на нейни думи, само че те не са доказани.

Песента е записана през август 1966 година в „ Sunset Sound Studios “ в Холивуд, Лос Анджелис, Калифорния. Тя е над седем минути, а средищната част от над четири минути е от сола на Манзарек - на органа и Крийгър - на китарата. Концертните версии от време на време са по 14 минути. Това е считаната за първа рок ария с инструментална част от електрическа китара и клавишни. Жанрът на „ Light My Fire “ е психеделичен рок, само че това не изчерпва стила на „ The Doors “. Записът се смята за един от най-ранните в психеделиката заради по-сложната си музикална конструкция. Тя неведнъж е обект на съществени проучвания. Някои допускат, че въздействията идват от композиции на Dave Brubeck (Дейв Брубек). Но различен джаз музикант е решителен за тогавашния усет на групата - John Coltrane (Джон Колтрейн). Той прави кавър на известната „ My Favorite Things “ като част от саундтрака на „ The Sound Of Music “ (Звукът на музиката) от 1961 година. Акордите в куплетите на „ Light My Fire “ тук-там се сменят като тези в песента на Колтрейн.

Още едно парче на Колтрейн от 1961 година, „ Ole “, въодушевява солата на орган и китара. Крийгър в никакъв случай не свири в концерти едно и също соло, а постоянно взима детайли от „ Eleanor Rigby “ на „ The Beatles “ (Дъ Бийтълс). Манзарек пък е построявал някои от солата си върху „ Let The Four Winds Blow “ на Fats Domino (Фатс Домино). Крийгър приказва и за индийски въздействия, пристигнали от Рави Шанкар. Текстът е сексуален и дава още по-смел подтик на половата гражданска война в американската просвета. Най-скандална е частта „ we couldn`t get much higher “, намекваща за приложимост на опиати. Преводът е „ Не можем да се въздигнем високо “, само че в един по-разговорен и преносен език, препращащ към предизвикваното от опиатите чувство за полет, значи и „ Не можем да се напушим “. При гостуването си в шоуто на Ed Sullivan (Ед Съливан) на 17 септември 1967 година продуцентът на предаването моли групата да поправя текста, тъй като спонсорите имали терзания за въпросната имитация. „ girl, we couldn`t get much higher “ да стане „ girl, we couldn`t get much better “. „ The Doors “ репетират песента с променения текст, само че след това я вършат с истинския и това става причина Ед Съливан да не се ръкува с Морисън при слизането му от сцената. На групата е отнето правото да взе участие в шоуто, макар предварителната спогодба за поредност от изяви там.

На четвърти януари 1967 година излиза албумът „ The Doors “. Той е дебютен за групата и е издание на „ Elektra Records “ със съпродуцент Пол Родшийлд. На 24 април песента е пусната като независим сингъл с „ The Crystal Ship “ от страна Б. Групата не желае „ Light My Fire “ да е сингъл, само че е уверена от DJ-я Dave (Diamond) (Дейв (Даймънд)) заради постоянните поръчки за лъчение в радиостанцията, където той работи. „ Light My Fire “ в сингъла е съкратена до малко под три минути. Почти е отстранена инструменталната част, макар несъгласията на музикантите. Доста почитатели са недоволни и молят DJ-ите в радиото да пускат дългата версия. Но Морисън знае, че и без солата песента ще е шлагер. Изрязаното място в сингъла ясно се чува. Сингълът е втори за групата и продава над милион физически копия, а през днешния ден има и над милион продажби в цифрови формати. Три седмици „ Light My Fire “ е първа в класацията на „ Billboard “ в Съединени американски щати. Това съответствува с американския обществен феномен „ Summer Of Love “ от лятото на 1967 година, иницииран от младежкото хипи придвижване. Но за него различен път.

Във Англия „ Light My Fire “ не жъне огромен триумф през 60-те, само че през 1991 година е преиздадена и доближава до седма позиция в чарта за сингли. Интересът към групата е обновен от биографичния филм „ The Doors “ под режисурата на Oliver Stone (Оливър Стоун). Филмът е признат много отрицателно от приятелите на Морисън и за него те настояват, че не показва обективно Джим. Но продукцията получава необятен отзив. „ Light My Fire “ влиза във всички авторитетни ранглисти с велики шлагери през годините. Групата я извършва много постоянно в концертите си, въпреки Морисън да написа в свои бележници, че я ненавижда. За него не е прелестно песента с минимален негов авторски принос да е толкоз известна, а неговите песни да не жънат триумф. Издадени са много концертни версии на песента. След относителен разбор се оказва, че при издаването скоростта на студийната версия е напълно леко забавена и по този начин е с половин звук надолу от всички известни концертни осъществявания. Не е ясно дали това е станало по техническа неточност, или с цел да се реализира психеделично звучене. Чак след 2006 година е публикуван вид с поправена скорост.

Първата версия на Фелисиано доближава до номер три в класацията на „ Billboard “ безусловно година след шампионата на оригинала там. Песента способства и за триумфа на албума, в който е включена, носейки му няколко награди „ Грами “ през 1969 година. Друг кавър, изискан в диско род, е на Amii Stewart (Еми Стюарт) от 1979 година. През 2002 година първи в английските ранглисти става разновидността на Will Young (Уил Йънг). Сред стотиците актьори, претворявали песента, са Nancy Sinatra (Нанси Синатра), Etta James (Ета Джеймс), Jackie Wilson (Джаки Уилсън), Shirley Bassey (Шърли Беси), B. J. Thomas (Би Джей Томас), „ Beastie Boys “ („ Бисти Бойс “), Stevie Wonder (Стиви Уондър) и други. „ Light My Fire “ е последната ария, показана от „ The Doors “ в цялостен състав. Това става на 12 декември 1970 година в „ The Warehouse “ в Ню Орлиънс, Луизиана, Съединени американски щати. По средата на песента Морисън се изнервя, разрушава микрофона в пода и прекъсва концерта. Няколко месеца по-късно умира от сърдечна непълнота в Париж, ненавършил двадесет и осем години. Останалите от групата не престават да концертират до 1972 година, когато на десети септември приключват последното си шоу в Лос Анджелис още веднъж с „ Light My Fire “.

За своите пет години „ The Doors “ ни завещава дълготраен отпечатък в музиката, дал ентусиазъм на доста създатели по-късно. Темата за наследството на групата оставяме отворена.

Следвайте ни във,и
Източник: darik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР