Да преодолеем раздялата с любов
Днес ще ви приказвам за раздялата. И то с доста обич. Възможно ли е? Свикнали сме раздялата да се свързва с болежка, горест, носталгия, неприятни усеща... все тегота. Погледнато много дълбоко, разлъка няма, най-малко не в духовните сили. Колкото по-фокусирани сме единствено в материалното, толкоз по-силно може да изживяваме раздялата. Всеки човек претърпява с друг прочувствен интензитет раздялата - за някои е належащо много време, с цел да премине неналичието, други не престават елементарно напред. Начинът, по който се претърпява една разлъка, се корени в детството ни. Допълнително ще напиша и за това.
При раздялата, изключително интимната, постоянно остава горчива нотка, отчаяние, остава неналичието от наличието на другия човек. Може да се чуят обвиняванията, жертвеническите изявления „ за какво навръх мен се случи? “, „ за какво не ме обича, аз толкоз доста го обичам “ и така нататък В такива моменти постоянно се намесва егото, одобряваме нещата прекомерно персонално, намесват се и остарели модели на занемаряване или боязън.. Остават и недоизказаните неща, които ускоряват още повече възприятието на беззащитност и неудовлетвореност, изключително в случай че единствено единият човек е изискал раздялата. Дни подред неналичието на индивидът ви ранява, слушайки остарели песни още веднъж се връщате в моментите на благополучие, връщате обратно времето и съжалявате за случилото се, пробвате се безпомощно да поправите случилото се с цената на всичко, даже забравяте личните си потребности и се фокусирате в нещо минало, само че скъпо за вас... Сценариите, извършени по време на разлъка за хиляди, възприятията са уместно тежки в множеството случаи, всеки приема по друг метод случката, а на някои хора лишава време, с цел да не помнят, простят и въобще да имат още веднъж желанието да продължат напред. Човек елементарно се концентрира върху болката и е по-лесно да остане на тези периодичност.
Много от тежките реакции, претърпяни по време на разлъка, са точно нещата, които са излезли на повърхността, с цел да бъдат изчистени. Точно това са били „ задачите “ на тази разлъка - да ни трансформират, да научим нови неща. Понякога смисълът на всичко случило се е понятен за нас дълго време откакто сме претърпяли раздялата. Егото постоянно е положено на колене, разбираш, че нещата не са както ги искаш, учиш се на приемане и примирение. Именно желанията на егото ускоряват страданията в нас, точно мислите подпалват още по-големи премеждия. И в един миг пускаш и се смиряваш. Едно е да се примириш в обстановката, друго е да се смириш. Има моменти, когато можем да действаме, само че и други, когато нещата не зависят единствено от нас. Тогава егото се учи да приема, да спре да осъжда, да спре да желае за себе си, да замълчи и да погледнем с нов взор на нещата. Именно тези тъжни чувства за преградите ни стопират да усетим цялостната любов и приемане към другите. Защото надълбоко в нас си ние не сме разграничени с никой. Аз съм ти и ти си аз.
Има и един различен метод за прекарване на раздялата, едно друго виждане, което трансформира целия образ на раздялата. Това е онази разлъка, която ни изпълва с обич, която носи мир, точно поради методът, по който гледаме на нещата. Това е онази разлъка, която не разделя, а която учи по какъв начин да се сближим. Как се случва това ли? С смяна на мисленето.
