Великите европейци – Густав Климт
Днес ще си спомним за принца на „ виенския сецесион ”, владетеля на целувката, неистовия поробител на женски тела и човешки души – австрийския художник Густав Климт. Въпреки че в никакъв случай не се дами и живее съвсем цялостен живот с майка си, той има доста противозаконни деца, а тогавашната аудитория постоянно е скандализирана от картините му. И въпреки всичко тогава във Виена всички желаят да имат платно на Климт, а през днешния ден тази полуда обгръща целия свят и цените му засенчват даже цените на Пикасо.
Густав Климт е роден през 1862 година във виенското предградие Баумгартен, в непретенциозно и оскъдно еврейско семейство. Баща му, Ернст Климт, е изселник от Бохемия. Той е гравьор на злато, само че поръчките не са изключително постоянни. Майка му, Ана Климт, има музикални упоритости, само че не съумява да ги осъществя и се отдава на раждане и развъждане на седемте си деца. Все отново обаче артистичните пристрастености на родителите оказват въздействие – и трите момчета в фамилията стават художници. Малкият Густав първо учи художеството от татко си, а след това отива за 7 години във Виенското художествено-занаятчийско учебно заведение към Австрийския музей на изкуството и индустрията и специализира „ архитектурна живопис ”. Както можем да си представим за сходна институция в края на XIX век, образованието е консервативно и подчинено напълно на класическите правила. А в случай че мислите, че Густав Климт се противи, че прави кавги на учителите си и търси свободата на модерното изкуство, ще ви отчайвам – той с най-голямо наслаждение възприема строгия академизъм. Густав, брат му Ернст, който също е тук, само че учи за гравьор, плюс един техен другар, вършат нещо като задруга, която назовават „ Дружеството на художниците ”. Те оказват помощ на свои преподаватели в работата по фрески, а скоро и сами стартират да получават поръчки, освен това – доста съществени. Между 80-та и 88-ма година компанията изписва фреските в театрите на градовете Райхенберг, Риека и Карлови Вари, а след това подвигат равнището с фамозния Бургтеатър във Виена и постройката на Виенския художествено-исторически музей. В тези стенописи женското тяло, голо или облечено, което е главен обект на изображение въобще в творчеството на Климт, участва съществено, само че още не по този начин предизвикателно еротично, както в по-късните му работи. Така или другояче, Климт се прочува. През 1888, на 26, той получава от император Франц Йосиф „ Златен кръст ” за заслуги в изкуството и става почетен член на Мюнхенския и Виенския университет. Освен популярност, това значи пари и нови поръчки, от които пък идват още популярност, още пари и още поръчки.
Някои критици и до момента считат Густав Климт за елементарен майстор, който прекалява с потреблението на злато в платната си, тъй като не е надскочил равнището на татко си, златаря. Други настояват, че, колкото и да е добър като художник, той няма на практика никакво значение за развиването на изобразителното изкуство въобще, а е просто епизод от неговата история. Творчеството на Климт, споделят те леко надменно, е персонална пътека в дебрите на изкуството, пътека, която той открива, експлоатира и, в края на краищата, изчерпва. Да, в полза на истината, творчеството на Климт е в действителност по този начин блестящо самостоятелно, че безусловно няма по какъв начин някой след него да подеме стила му и няма накъде да го развива. Опитът за прекопирване пък е неправилен, въпреки че се прави всеобщо – евентуално всеки е виждал чаша, паница или някакъв изцяло идиотски предмет, „ декориран ” с най-знаменитата му картина – „ Целувката ”. Но, макар че кичът се стреми да завоюва напълно Климт, Климт въобще не е художник на труфя. Затова бих посъветвал умните теоретици първо да открият своя „ лична пътека ” в някое изкуство, да докарат публиката до лудост и чак по-късно авторитетно да правят оценка персоналните пътеки на другите. Така или другояче обаче, Густав Климт намира своето изкуство едвам откакто през 1892 татко му и брат му умират, а той поема напълно фамилната прехрана. Какъв е механизмът на тази смяна, по какъв начин тъкмо гибелта кара даден създател да премисли всичко, по какъв начин той стартира внезапно да твори по напълно друг метод – ще попита някой. Няма да отговоря, тъй като не знам. Климт се трансформира, други създатели при сходни условия – не, няма правила, не може да се предвижда, не може да се изясни. Горе-долу по същото време, при започване на 90-те, с Густав Климт става и още една смяна – той среща жена, с която остава извънредно непосредствен до края на живота си, макар, че двамата може би в никакъв случай не са имали същински полов контакт и макар неговите безкрайни любовни афери с други дами. Емилия Фльоге е щерка на производител на лули, учи за шивачка, след това става модел, а по-късно отваря личен фешън салон във Виена - фамозната на времето фешън къща „ Сестрите Фльоге ”, за развиването на която оказват помощ десените и моделите на Климт. „ Извикайте Емилия ” – това са едни от последните думи на художника, преди през 1918 да го отнесе инфлуенцата.
През 1897 Климт е създател и първи президент на естетическото придвижване „ Виенски сецесион ” и неговото списание „ Свещена пролет ”. Виенският сецесион е течение от края на XIX, началото на XX век, което обгръща освен изящните, само че и приложните изкуства, и архитектурата. В другите страни той е прочут с разнообразни имена, най-известно от които е може би френското ар нуво, а в България тогава е прочут като жанр „ Модерн ”. Това обаче не е тъкмо жанр, а по-скоро метод, настройка за работа. Във Виенския сецесион да вземем за пример вземат участие художници, които работят в разнообразни направления – символизъм, натурализъм, реализъм. Тяхната цел не е да следват обща естетическа платформа, а да провеждат изложения, с които да показват на жадната за занимания виенска публиката самите себе си, младите надарени художници и забавни създатели от чужбина. Правителството на Австро-Унгария поддържа общността, да вземем за пример дава им земя, с цел да си построят изложба. Густав Климт неслучайно е водеща фигура на Виенския сецесион, работите му са цялостни с типичните за ар нуво детайли – плоски, декоративни форми, преплитащи се криви и вълнообразни обекти като пламъци или развяващи се женски коси, очевидно при него е и мощното въздействие на японизма. Някои назовават Климт „ последният романтик ” в изобразителното изкуство. Той рисува най-много дами и творбите му носят мощен сексуален заряд, който постоянно даже стряска с дълбочината на своята искреност.
Климт и дамите, същинските и рисуваните – тематиката и до момента е обект на проучвания от експерти, а в това време притегля като магнит тълпите към изложбените зали на Ню Йорк, Лондон и другите мегаполиси. Описват Климт като мургав човек с дълбоки тъмни очи, който прекарва времето си в ателието, облечен в дълга, свободна тога, без долни дрехи изпод. Така посреща гости и посетителки, които се тълпят да ги рисува, само че той не приема всевъзможни поръчки. Например след 1900 година Климт към този момент отхвърля въобще публични поръчки, тъй като 6-годишната му работа върху тавана на Виенския университет е отхвърлена като „ порнография ”. Да, абсурдът е, тъй като той в действителност рисува поръчаните му алегорични изображения на Философията, Медицината и Правосъдието като голи дами – само че в наши дни тяхната голота въобще не наподобява чак толкоз провокативна. На мен най-малко ми наподобява прелестна. Вижте картината му „ Голата истина ”, вижте „ Юдит ” или „ Адам и Ева ”. Дори откровените рисунки на лезбийски актове или мастурбираща жена са извънредно фини и одухотворени произведения. Да, Климт освен рисува дамите, той ги обича в най-буквалния смисъл. Те, прочее, също. Разказват, че ателието му е като ателието на френския му другар, скулптора Огюст Роден – непрекъснато цялостно с голи модели, които се разхождат в близост, заемат предизвикателни пози, щом художникът изиска да ги рисува или вършат обич с него. Твърди се, че той има минимум три, само че по-вероятно 10 или даже 14 противозаконни деца. Освен с модели и проститутки, Климт поддържа връзки с доста известни всемирски дами, а, макар неговата поверителност, стават и неточности. Такава е да вземем за пример историята с портрета на Адел Блох-Бауер, картината, известна като „ Златната Адел ” и също – „ Австрийската Мона Лиза ”, продадена преди няколко години на търг за 135 милиона $. Адел е банкерска дъщеря и брачна половинка на Фердинанд Бауер, огромен производител на захар. През 1903 той поръчва на Климт портрет на жена си, работата стартира, само че се точи дълго, ескиз след ескиз се рисуват не плануваните в началото към 6 месеца, а цели 4 години, само че портретът все не е подготвен. Цяла Виена приказва за буйната обич на Климт с Адел, единствено брачният партньор не знае, а когато се усеща, пробва се да потули и даже да не помни всичко. Както и другите съществени произведения на Климт, портретът на Адел е рисуван в типичния за него фасон, цялостен с препратки към византийската мозайка, японската гравюра и френския импресионизъм. Освен дами, Густав Климт обича да рисува и пейзажи, само че самичък особено отбелязва, че в никакъв случай не се и правил и няма да си направи автопортрет. Защо ли? Ето неговото пояснение: „ Няма нищо особено в мен, аз съм просто художник, който рисува всеки ден от заран до вечер. Който желае да знае нещо за мен, би трябвало да огледа деликатно картините ми ”. И светът в действителност ги гледа – към този момент 100 години, а от време на време и деликатно.
Густав Климт е роден през 1862 година във виенското предградие Баумгартен, в непретенциозно и оскъдно еврейско семейство. Баща му, Ернст Климт, е изселник от Бохемия. Той е гравьор на злато, само че поръчките не са изключително постоянни. Майка му, Ана Климт, има музикални упоритости, само че не съумява да ги осъществя и се отдава на раждане и развъждане на седемте си деца. Все отново обаче артистичните пристрастености на родителите оказват въздействие – и трите момчета в фамилията стават художници. Малкият Густав първо учи художеството от татко си, а след това отива за 7 години във Виенското художествено-занаятчийско учебно заведение към Австрийския музей на изкуството и индустрията и специализира „ архитектурна живопис ”. Както можем да си представим за сходна институция в края на XIX век, образованието е консервативно и подчинено напълно на класическите правила. А в случай че мислите, че Густав Климт се противи, че прави кавги на учителите си и търси свободата на модерното изкуство, ще ви отчайвам – той с най-голямо наслаждение възприема строгия академизъм. Густав, брат му Ернст, който също е тук, само че учи за гравьор, плюс един техен другар, вършат нещо като задруга, която назовават „ Дружеството на художниците ”. Те оказват помощ на свои преподаватели в работата по фрески, а скоро и сами стартират да получават поръчки, освен това – доста съществени. Между 80-та и 88-ма година компанията изписва фреските в театрите на градовете Райхенберг, Риека и Карлови Вари, а след това подвигат равнището с фамозния Бургтеатър във Виена и постройката на Виенския художествено-исторически музей. В тези стенописи женското тяло, голо или облечено, което е главен обект на изображение въобще в творчеството на Климт, участва съществено, само че още не по този начин предизвикателно еротично, както в по-късните му работи. Така или другояче, Климт се прочува. През 1888, на 26, той получава от император Франц Йосиф „ Златен кръст ” за заслуги в изкуството и става почетен член на Мюнхенския и Виенския университет. Освен популярност, това значи пари и нови поръчки, от които пък идват още популярност, още пари и още поръчки.
Някои критици и до момента считат Густав Климт за елементарен майстор, който прекалява с потреблението на злато в платната си, тъй като не е надскочил равнището на татко си, златаря. Други настояват, че, колкото и да е добър като художник, той няма на практика никакво значение за развиването на изобразителното изкуство въобще, а е просто епизод от неговата история. Творчеството на Климт, споделят те леко надменно, е персонална пътека в дебрите на изкуството, пътека, която той открива, експлоатира и, в края на краищата, изчерпва. Да, в полза на истината, творчеството на Климт е в действителност по този начин блестящо самостоятелно, че безусловно няма по какъв начин някой след него да подеме стила му и няма накъде да го развива. Опитът за прекопирване пък е неправилен, въпреки че се прави всеобщо – евентуално всеки е виждал чаша, паница или някакъв изцяло идиотски предмет, „ декориран ” с най-знаменитата му картина – „ Целувката ”. Но, макар че кичът се стреми да завоюва напълно Климт, Климт въобще не е художник на труфя. Затова бих посъветвал умните теоретици първо да открият своя „ лична пътека ” в някое изкуство, да докарат публиката до лудост и чак по-късно авторитетно да правят оценка персоналните пътеки на другите. Така или другояче обаче, Густав Климт намира своето изкуство едвам откакто през 1892 татко му и брат му умират, а той поема напълно фамилната прехрана. Какъв е механизмът на тази смяна, по какъв начин тъкмо гибелта кара даден създател да премисли всичко, по какъв начин той стартира внезапно да твори по напълно друг метод – ще попита някой. Няма да отговоря, тъй като не знам. Климт се трансформира, други създатели при сходни условия – не, няма правила, не може да се предвижда, не може да се изясни. Горе-долу по същото време, при започване на 90-те, с Густав Климт става и още една смяна – той среща жена, с която остава извънредно непосредствен до края на живота си, макар, че двамата може би в никакъв случай не са имали същински полов контакт и макар неговите безкрайни любовни афери с други дами. Емилия Фльоге е щерка на производител на лули, учи за шивачка, след това става модел, а по-късно отваря личен фешън салон във Виена - фамозната на времето фешън къща „ Сестрите Фльоге ”, за развиването на която оказват помощ десените и моделите на Климт. „ Извикайте Емилия ” – това са едни от последните думи на художника, преди през 1918 да го отнесе инфлуенцата.
През 1897 Климт е създател и първи президент на естетическото придвижване „ Виенски сецесион ” и неговото списание „ Свещена пролет ”. Виенският сецесион е течение от края на XIX, началото на XX век, което обгръща освен изящните, само че и приложните изкуства, и архитектурата. В другите страни той е прочут с разнообразни имена, най-известно от които е може би френското ар нуво, а в България тогава е прочут като жанр „ Модерн ”. Това обаче не е тъкмо жанр, а по-скоро метод, настройка за работа. Във Виенския сецесион да вземем за пример вземат участие художници, които работят в разнообразни направления – символизъм, натурализъм, реализъм. Тяхната цел не е да следват обща естетическа платформа, а да провеждат изложения, с които да показват на жадната за занимания виенска публиката самите себе си, младите надарени художници и забавни създатели от чужбина. Правителството на Австро-Унгария поддържа общността, да вземем за пример дава им земя, с цел да си построят изложба. Густав Климт неслучайно е водеща фигура на Виенския сецесион, работите му са цялостни с типичните за ар нуво детайли – плоски, декоративни форми, преплитащи се криви и вълнообразни обекти като пламъци или развяващи се женски коси, очевидно при него е и мощното въздействие на японизма. Някои назовават Климт „ последният романтик ” в изобразителното изкуство. Той рисува най-много дами и творбите му носят мощен сексуален заряд, който постоянно даже стряска с дълбочината на своята искреност.
Климт и дамите, същинските и рисуваните – тематиката и до момента е обект на проучвания от експерти, а в това време притегля като магнит тълпите към изложбените зали на Ню Йорк, Лондон и другите мегаполиси. Описват Климт като мургав човек с дълбоки тъмни очи, който прекарва времето си в ателието, облечен в дълга, свободна тога, без долни дрехи изпод. Така посреща гости и посетителки, които се тълпят да ги рисува, само че той не приема всевъзможни поръчки. Например след 1900 година Климт към този момент отхвърля въобще публични поръчки, тъй като 6-годишната му работа върху тавана на Виенския университет е отхвърлена като „ порнография ”. Да, абсурдът е, тъй като той в действителност рисува поръчаните му алегорични изображения на Философията, Медицината и Правосъдието като голи дами – само че в наши дни тяхната голота въобще не наподобява чак толкоз провокативна. На мен най-малко ми наподобява прелестна. Вижте картината му „ Голата истина ”, вижте „ Юдит ” или „ Адам и Ева ”. Дори откровените рисунки на лезбийски актове или мастурбираща жена са извънредно фини и одухотворени произведения. Да, Климт освен рисува дамите, той ги обича в най-буквалния смисъл. Те, прочее, също. Разказват, че ателието му е като ателието на френския му другар, скулптора Огюст Роден – непрекъснато цялостно с голи модели, които се разхождат в близост, заемат предизвикателни пози, щом художникът изиска да ги рисува или вършат обич с него. Твърди се, че той има минимум три, само че по-вероятно 10 или даже 14 противозаконни деца. Освен с модели и проститутки, Климт поддържа връзки с доста известни всемирски дами, а, макар неговата поверителност, стават и неточности. Такава е да вземем за пример историята с портрета на Адел Блох-Бауер, картината, известна като „ Златната Адел ” и също – „ Австрийската Мона Лиза ”, продадена преди няколко години на търг за 135 милиона $. Адел е банкерска дъщеря и брачна половинка на Фердинанд Бауер, огромен производител на захар. През 1903 той поръчва на Климт портрет на жена си, работата стартира, само че се точи дълго, ескиз след ескиз се рисуват не плануваните в началото към 6 месеца, а цели 4 години, само че портретът все не е подготвен. Цяла Виена приказва за буйната обич на Климт с Адел, единствено брачният партньор не знае, а когато се усеща, пробва се да потули и даже да не помни всичко. Както и другите съществени произведения на Климт, портретът на Адел е рисуван в типичния за него фасон, цялостен с препратки към византийската мозайка, японската гравюра и френския импресионизъм. Освен дами, Густав Климт обича да рисува и пейзажи, само че самичък особено отбелязва, че в никакъв случай не се и правил и няма да си направи автопортрет. Защо ли? Ето неговото пояснение: „ Няма нищо особено в мен, аз съм просто художник, който рисува всеки ден от заран до вечер. Който желае да знае нещо за мен, би трябвало да огледа деликатно картините ми ”. И светът в действителност ги гледа – към този момент 100 години, а от време на време и деликатно.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ