Музикална история еп. 7: „Summertime“
Днес ще проследим пътя на композицията - от основаването до одобряването й като джаз стандарт.
Всичко стартира през 1926 година, когато огромният композитор от еврейски генезис Джордж Гершуин (George Gershwin) прочита романа „ Порги “ на Дюбос Хейуърд (DuBose Heyward), излязъл предната година. Някои източници настояват, че вдъхновението е пристигнало през идната 1927 година, когато Гершуин е гледал пиеса по романа, сложена от Дороти, брачната половинка на Хейуърд. Още тогава той се свързва с Хейуърд и му предлага дружно да основат нова опера. Минават седем години преди Гершуин да се върне към тази своя концепция. Много му се желае посредством изразните средства на своето време да даде нов прочит на африканската музика. Интересувал се е доста и от музиката на цветнокожите от югоизточните щати. Целта му е операта да наподоби африканска обичайната музика, с цел да стигне и до белите.
„ Porgy and Bess “ е написана през зимата на 1933 против 1934 година. Автор на либретото е Хейуърд, като съавтор е и Айра Гершуин, брат на Джордж.
Първоначално операта е изпълнена в Бостън на 20 септември 1935 година, а по-късно е показана в Ню Йорк на 10 октомври. Гершуин работи над аранжиментите съвсем две години и е доста удовлетворен. Но е сюрпризиран от реакциите. Цялата музика е ситуирана на 700 страници, а операта е дълга четири часа. Голямата дълготрайност и сложността на оркестрациите стават и причина за рецензии. Критиците пишат още, че Гершуин неумело съчетава класическо с ново изкуство. Но по-страшната рецензия идва от тогавашните водачи на гражданските придвижвания на цветнокожите. Те жигосват операта като расистка и настояват, че е писана такава, каквато бялата аудитория желае да я види. Гершуин спори с Дюк Елингтън и с доста други свои съвременници, че просто е желал да улови тяхната просвета, техния мироглед, да изобрази танците и настроението на афроамериканците, суеверията им, религиозния им жар. Но в очите на цветнокожите Гершуин и Хейуърд са двама бели, които се пробват да показват тях като нецивилизовани диваци. Всеки нов опит да се показа операта в огромен спектакъл през 40-те е посрещан с плевел отпор от радетелите за пълноправие. Дори и Пол Робисън отхвърля да поеме ролята на Порги. Но с времето цветнокожите привикват с операта. Даже Дюк Елингтън извършва „ Summertime “, показвайки до каква степен силата на музиката надвишава полемиките за расизма в Съединени американски щати. Чак в средата на 50-те Америка ще се върне към тази музика, с цел да й даде нов живот.
Последното нещо, което може да се каже за Гершуин, е, че умишлено е бил расист. Той пръв вкарва в операта напълно цветнокож състав точно за премиерата на „ Порги и Бес “. Дотогава освен, че е необичайност да видиш на сцена човек с различен цвят на кожата с изключение на бял, само че дори още има случаи, в които белите играят с очернени лица, с цел да изобразят цветнокожи. Гершуин желае да вижда на сцената тези, за които операта споделя. Според него няма потребност бели да имитират маниерите на черните, тъй като това постоянно е изкуствено, изключително в известните тогава менестрели. Той приказва, че е бил въодушевен от духа на цветнокожите и е желал да го улови и да го съобщи нататък, като един достоверен американски принос в класическата музика. Но разногласието за това що е расизъм е много комплициран за американците и това е обикновено в обстановка, в която тяхната просвета не би била същата без своето разнообразие.
Действието се развива в афроамериканско гето в Чарлстън. Ако би трябвало да опростим сюжета до едно изречение, основният воин е недъгав бедняк, който се стреми да избави млада жена от нейния ухажор престъпник и от дилъра, от който тя се доставя с опиати.
Първата песен в първата сцена на операта е точно „ Summertime “. Тя е и първата вокална ария след началната интродукция. В нея младата Клара пее приспивна ария на своето бебе, до момента в който Джасб Браун свири на пиано в горещата лятна вечер в град Катфиш Роу - мислено населено място в Чарлстън, Южна Каролина. Гершуин и Хейуърд се пробват да влязат в атмосферата, в диалекта на локалните, да пресъздадат повсеместен реален облик за този регион. Братята Гершуин даже прекарват известно време в родния на Хейуърд Чарлстън и изследват локалните общности, попивайки от техния метод на живот.
Мелодията се чува три пъти в продължение на цялата опера. А известният създател на текстове за мюзикъли - Стивън Сонтхайм споделя, че текстът на „ Summertime “ е най-въздействащият в цялата история на музикалния спектакъл.
Гершуин търси откъс за приспивна ария. И чудейки се какво да употребява, той се стопира, забележете, на остаряла украинска национална ария, наречена „ Ой ходить сон коло вікон “. Това не трябва да ви учудва, защото татко му, Моше Гершовиц, е наследник на украински евреи от Одеса. Но нещата не свършват дотук. Има и още една мелодия, която въодушевява както „ Summertime “, по този начин и други елементи от операта. Това е афроамериканската обичайната ария „ Sometimes I Feel Like A Motherless Child “, най-популярна в осъществяване на Пол Робисън. Без да оспорваме гения на Гершуин, въпреки всичко ще вметнем, че песента е била известна в региона на Чарлстън, а ритмиката на текста на Хейуърд частично следва тази на текста на „ Summertime “.
Гершуин избира фрагмент от „ Summertime “ и за сцена с игра на зарове. Мелодията по необикновен метод влияе, показвайки изменчивия шанс на играчите, на които ту им върви, ту - не..
А за създателя на текста Хейуърд пък се знае, че за написването му се въодушевява от друга приспивна ария, този път от американския южняшки фолклор. Нейният първи формален запис е от 1956 година на Bob Gibson. В негово осъществяване се споделя „ Bahaman Lullaby “, другояче е по-известна като „ All My Trials “.
Първата версия на „ Summertime “ е от 19 юли 1935 година. В ролята на Клара е Аби Мичъл, а пианист и диригент е самият Гершуин. Разбира се, има и по-късни версии, основани още до момента в който Гершуин е жив. А версията от музикалния филм по „ Porgy and Bess “ от 1959 година става една от стоте най-популярни мелодии в киното. Изпълнява я Лоли Джийн Норман. По аранжиментите на музиката във кино лентата работи и към този момент познатият на някои от вас - Кен Дарби.
Никой не може да каже какъв брой са кавърите на „ Summertime “. Ако имаме вяра на книгата за върхове на Гинес, през 2017 година песента има 67591 публични и неофициални записа до тогава. Не би било учудващо от този миг до през днешния ден да са се закръглили на седемдесет хиляди. И таман тъй като е мечтана от толкоз голям брой актьори по целия свят, ще посветим обособен епизод на многообразието от разновидности, в които е позната повече от девет десетилетия.
През 1959 година двама цветнокожи музиканти, Луис Армстронг и Ела Фицджералд, също вземат решение да почетат великия Гершуин, издавайки през април взаимен албум със заглавие „ Porgy and Bess “. Той е третото им взаимно създание за лейбъла „ Verve Records “ и в него има определени фрагменти от операта на Гершуин. Аранжиментите за симфоничен оркестър са на Ръсел Гарсия, който се е занимавал с тази музика и преди. Няма да изброявам целия оркестър, само че вътре свирят единадесет цигулари, четирима виолисти, трима виолончелисти, трима тромпетисти плюс Луис, четирима тромбонисти, двама пианисти и по един на валдхорна, китара, контрабас и барабани. Общо трийсет и двама души. Както е всекидневно за това време, записите са правени съвсем две години преди издаването, като първите са на 18-ти и 19 август 1957 година в Лос Анджелис. Забавянето на изданието е по една елементарна комерсиална причина. В джаз средите са знаели, че се готви огромен музикален филм по „ Порги и Бес “. И с цел да се улови вълната, през 1959 година се издават десетки плочи с музика от тази опера. Когато филмът върви, и плочите се продават, без значение, че не са със записи от актьорския състав на кино лентата. Албумът на Луис и Ела е високо оценен, продава десетки милиони копия, а през 2001 година получава премия „ Грами “ за специфични достижения в музиката. Темата за „ Summertime “ оставаме отворена до някой идващ епизод.
Всичко стартира през 1926 година, когато огромният композитор от еврейски генезис Джордж Гершуин (George Gershwin) прочита романа „ Порги “ на Дюбос Хейуърд (DuBose Heyward), излязъл предната година. Някои източници настояват, че вдъхновението е пристигнало през идната 1927 година, когато Гершуин е гледал пиеса по романа, сложена от Дороти, брачната половинка на Хейуърд. Още тогава той се свързва с Хейуърд и му предлага дружно да основат нова опера. Минават седем години преди Гершуин да се върне към тази своя концепция. Много му се желае посредством изразните средства на своето време да даде нов прочит на африканската музика. Интересувал се е доста и от музиката на цветнокожите от югоизточните щати. Целта му е операта да наподоби африканска обичайната музика, с цел да стигне и до белите.
„ Porgy and Bess “ е написана през зимата на 1933 против 1934 година. Автор на либретото е Хейуърд, като съавтор е и Айра Гершуин, брат на Джордж.
Първоначално операта е изпълнена в Бостън на 20 септември 1935 година, а по-късно е показана в Ню Йорк на 10 октомври. Гершуин работи над аранжиментите съвсем две години и е доста удовлетворен. Но е сюрпризиран от реакциите. Цялата музика е ситуирана на 700 страници, а операта е дълга четири часа. Голямата дълготрайност и сложността на оркестрациите стават и причина за рецензии. Критиците пишат още, че Гершуин неумело съчетава класическо с ново изкуство. Но по-страшната рецензия идва от тогавашните водачи на гражданските придвижвания на цветнокожите. Те жигосват операта като расистка и настояват, че е писана такава, каквато бялата аудитория желае да я види. Гершуин спори с Дюк Елингтън и с доста други свои съвременници, че просто е желал да улови тяхната просвета, техния мироглед, да изобрази танците и настроението на афроамериканците, суеверията им, религиозния им жар. Но в очите на цветнокожите Гершуин и Хейуърд са двама бели, които се пробват да показват тях като нецивилизовани диваци. Всеки нов опит да се показа операта в огромен спектакъл през 40-те е посрещан с плевел отпор от радетелите за пълноправие. Дори и Пол Робисън отхвърля да поеме ролята на Порги. Но с времето цветнокожите привикват с операта. Даже Дюк Елингтън извършва „ Summertime “, показвайки до каква степен силата на музиката надвишава полемиките за расизма в Съединени американски щати. Чак в средата на 50-те Америка ще се върне към тази музика, с цел да й даде нов живот.
Последното нещо, което може да се каже за Гершуин, е, че умишлено е бил расист. Той пръв вкарва в операта напълно цветнокож състав точно за премиерата на „ Порги и Бес “. Дотогава освен, че е необичайност да видиш на сцена човек с различен цвят на кожата с изключение на бял, само че дори още има случаи, в които белите играят с очернени лица, с цел да изобразят цветнокожи. Гершуин желае да вижда на сцената тези, за които операта споделя. Според него няма потребност бели да имитират маниерите на черните, тъй като това постоянно е изкуствено, изключително в известните тогава менестрели. Той приказва, че е бил въодушевен от духа на цветнокожите и е желал да го улови и да го съобщи нататък, като един достоверен американски принос в класическата музика. Но разногласието за това що е расизъм е много комплициран за американците и това е обикновено в обстановка, в която тяхната просвета не би била същата без своето разнообразие.
Действието се развива в афроамериканско гето в Чарлстън. Ако би трябвало да опростим сюжета до едно изречение, основният воин е недъгав бедняк, който се стреми да избави млада жена от нейния ухажор престъпник и от дилъра, от който тя се доставя с опиати.
Първата песен в първата сцена на операта е точно „ Summertime “. Тя е и първата вокална ария след началната интродукция. В нея младата Клара пее приспивна ария на своето бебе, до момента в който Джасб Браун свири на пиано в горещата лятна вечер в град Катфиш Роу - мислено населено място в Чарлстън, Южна Каролина. Гершуин и Хейуърд се пробват да влязат в атмосферата, в диалекта на локалните, да пресъздадат повсеместен реален облик за този регион. Братята Гершуин даже прекарват известно време в родния на Хейуърд Чарлстън и изследват локалните общности, попивайки от техния метод на живот.
Мелодията се чува три пъти в продължение на цялата опера. А известният създател на текстове за мюзикъли - Стивън Сонтхайм споделя, че текстът на „ Summertime “ е най-въздействащият в цялата история на музикалния спектакъл.
Гершуин търси откъс за приспивна ария. И чудейки се какво да употребява, той се стопира, забележете, на остаряла украинска национална ария, наречена „ Ой ходить сон коло вікон “. Това не трябва да ви учудва, защото татко му, Моше Гершовиц, е наследник на украински евреи от Одеса. Но нещата не свършват дотук. Има и още една мелодия, която въодушевява както „ Summertime “, по този начин и други елементи от операта. Това е афроамериканската обичайната ария „ Sometimes I Feel Like A Motherless Child “, най-популярна в осъществяване на Пол Робисън. Без да оспорваме гения на Гершуин, въпреки всичко ще вметнем, че песента е била известна в региона на Чарлстън, а ритмиката на текста на Хейуърд частично следва тази на текста на „ Summertime “.
Гершуин избира фрагмент от „ Summertime “ и за сцена с игра на зарове. Мелодията по необикновен метод влияе, показвайки изменчивия шанс на играчите, на които ту им върви, ту - не..
А за създателя на текста Хейуърд пък се знае, че за написването му се въодушевява от друга приспивна ария, този път от американския южняшки фолклор. Нейният първи формален запис е от 1956 година на Bob Gibson. В негово осъществяване се споделя „ Bahaman Lullaby “, другояче е по-известна като „ All My Trials “.
Първата версия на „ Summertime “ е от 19 юли 1935 година. В ролята на Клара е Аби Мичъл, а пианист и диригент е самият Гершуин. Разбира се, има и по-късни версии, основани още до момента в който Гершуин е жив. А версията от музикалния филм по „ Porgy and Bess “ от 1959 година става една от стоте най-популярни мелодии в киното. Изпълнява я Лоли Джийн Норман. По аранжиментите на музиката във кино лентата работи и към този момент познатият на някои от вас - Кен Дарби.
Никой не може да каже какъв брой са кавърите на „ Summertime “. Ако имаме вяра на книгата за върхове на Гинес, през 2017 година песента има 67591 публични и неофициални записа до тогава. Не би било учудващо от този миг до през днешния ден да са се закръглили на седемдесет хиляди. И таман тъй като е мечтана от толкоз голям брой актьори по целия свят, ще посветим обособен епизод на многообразието от разновидности, в които е позната повече от девет десетилетия.
През 1959 година двама цветнокожи музиканти, Луис Армстронг и Ела Фицджералд, също вземат решение да почетат великия Гершуин, издавайки през април взаимен албум със заглавие „ Porgy and Bess “. Той е третото им взаимно създание за лейбъла „ Verve Records “ и в него има определени фрагменти от операта на Гершуин. Аранжиментите за симфоничен оркестър са на Ръсел Гарсия, който се е занимавал с тази музика и преди. Няма да изброявам целия оркестър, само че вътре свирят единадесет цигулари, четирима виолисти, трима виолончелисти, трима тромпетисти плюс Луис, четирима тромбонисти, двама пианисти и по един на валдхорна, китара, контрабас и барабани. Общо трийсет и двама души. Както е всекидневно за това време, записите са правени съвсем две години преди издаването, като първите са на 18-ти и 19 август 1957 година в Лос Анджелис. Забавянето на изданието е по една елементарна комерсиална причина. В джаз средите са знаели, че се готви огромен музикален филм по „ Порги и Бес “. И с цел да се улови вълната, през 1959 година се издават десетки плочи с музика от тази опера. Когато филмът върви, и плочите се продават, без значение, че не са със записи от актьорския състав на кино лентата. Албумът на Луис и Ела е високо оценен, продава десетки милиони копия, а през 2001 година получава премия „ Грами “ за специфични достижения в музиката. Темата за „ Summertime “ оставаме отворена до някой идващ епизод.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ