Днес се навършват цели 10 години от злополучното изстрелване на

Днес се навършват цели 10 години от злощастното изстрелване на совалката “Колумбия ”. По време на изстрелването на 16 януари 2003 година парче от изолационната пяна на горивния контейнер се откъсва и удря съдбовно лявото крило на совалката. Проблемът е видян часове след изстрелването, когато совалката е към този момент в орбита, само че НАСА пренебрегва всички опасения, че нещо неприятно може да се случи. Фаталният проблем се демонстрира минути преди кацането на 1 февруари, когато радиовръзката с “Колумбия ” е прекратена и стотици очевидци следят нейното раздробяване в небето… Причината – горещите газове навлизат през повредения район на крилото и довеждат до цялостното разрушение на структурата на галактическия транспортен съд.

Десет години (едно десетилетие) съставляват значителен интервал от живота на един човек. Децата, родени след 1 февруари 2003 година, не са съвременници на събитието. Дори и родените няколко години по-рано деца, а през днешния ден младежи, които в този момент са в седми, осми и даже девети клас, нямат никакви мемоари или те са доста бледи… През 2003 година обаче аз бях гимназист и спомените ми от злополуката на совалката “Колумбия ” са към момента доста ярки.

На фотографията: последното изстрелване на совалката “Колумбия ” на 16 януари 2003 година. По време на това изстрелване парче от изолационната пяна на горивния контейнер се откъсва и удря съдбовно лявото крило на совалката. Photo credit: NASA

Тогава към момента нямах връзка с интернет у дома, въпреки че имах персонален компютър (използвах го най-много като пишеща машина). Запознавах се с последните галактически вести посредством вестник “Телескоп ” или в локалния компютърен клуб, като фотосите от последните галактически задачи свалях на дискети, след което ги прехвърлях на домашния си компютър. Спомнях си доста ясно, че броени минути преди самото кацане на “Колумбия ” бях в локалния компютърен клуб “Перъдайз ” (някога емблематичен интернет клуб на територията на град Плевен, дружно с клубовете “Грийн ” и “Пентагона ”). Времето ми свърши, аз изключих компютъра и даже отхвърлих да следя самото кацане по НАСА ТВ, въпреки че знаех за него. Прибрах се у дома и единствено час по-късно всички мои родственици бяха пред телевизорите… “Нещо се е случило със совалката, нещо извънредно ”… Бяха починали седем души-астронавти: Рик Хъзбанд, Уилиам МакКуул, Майкъл Андерсън, Илан Рамон, Калпана Чаула, Дейвид Браун, Лоръл Кларк…

Космическите запалянковци (в това число и аз) си спомнят доста добре, че тогавашната НАСА беше доста друга от днешната НАСА. Днес американската галактическа организация е известна с невероятните достижения на марсоходите “Спирит ”, “Опортюнити ” и новопристигналия “Кюриозити ”. Американски галактически уред посети Сатурн. Друга сонда донесе на Земята проби от комета. “Международната галактическа станция ” е в приключен тип и на нея живеят непрекъснато шестима души…

В края на 2002 и зората на 2003 година обаче НАСА преживяваше един от най-тежките си интервали. Спомням си, че през август 2002 година сондата “Контур ” трябваше да напусне околоземна орбита и да се насочи към комета, само че сигналът беше изгубен вечно и по този начин и не разбра какво се беше случило. Бяха минали малко повече от три години от злополуките на “Марс Клаймит Орбитър ” и “Марс Полър Лендър ”. През 2003 година Джордж Буш беше на власт, само че НАСА още ближеше рани от съдбовната политика на Клинтън и Голдин “По-евтини, по-бързи и по-добри ”. Агенцията към момента се съвземаше от неуспехите в безпилотната космонавтика.

Що се касае до пилотираната стратегия до злополуката на “Колумбия ”, не бяха минали даже три години от първото нанасяне на непрекъснат екипаж на “Международната галактическа станция ”. Строежът на станцията беше стигнал до… кривата круша, както се показваме на жаргонен български език – в орбита бяха изнесени едвам няколко модула…

И това, което е по-интересно, през 2002 и до злополуката на совалката “Колумбия ” при започване на 2003 година нямаше никакви хрумвания да бъдат пращани хора наново към Луната, а по-късно към метеорит или Марс!!! Нещо повече – планираше се “Международната галактическа станция ” да бъде във фокуса на пилотираната космонавтика най-малко до 2015 година, а галактическите совалки да летят най-малко до 2020 година!

Изненадващата покруса обаче промени всичко. Това беше втората злополука на совалка в границите на по-малко от 20 години! Почти неотложно стана ясно, че злополуката на “Колумбия ” е подписала смъртната присъда на програмата “Космическа совалка ”. Дори по-късно, когато полетите на совалки бяха обновени през 2005 година, беше ясно, че няма връщане обратно. Совалките бяха употребявани единствено за довеждане докрай на главната структура на “Международната галактическа станция ” и една обслужваща задача до “Хъбъл ”…

Катастрофата на “Колумбия ” отприщи и гореща полемика по отношение на това какво е бъдещето на пилотираните галактически полети. Някои спорещи упорстваха за неотложно преустановяване на цялата пилотирана стратегия, прекъсване на изпращането на хора в космоса, след което цялото проучване на космоса да бъде поето от безпилотни роботизирани апарати. Други спорещи упорстваха за нова пилотирана галактическа стратегия, само че която е смислена и въодушевява хората. Скучните обиколки на галактическите совалки към Земята към този момент не впечатляваха обществото. Така се роди “Визията за галактическите проучвания ” и концепциите човек да се насочи още веднъж към Луната и да лети към метеорити и Марс. Днес ние към момента сме повлияни от тази “Визия ”, въпреки че програмата “Съзвездие ”, която трябваше да я извърши, пропадна.

Трагедията на “Колумбия ” потвърди, че НАСА към момента повтаря минали неточности. Също както преди време организацията е пренебрегнала проблемите с “О-пръстените ”, довели до злополуката на “Челинджър ”, по този начин е пренебрегнала и проблемите към рухването на изолационна пяна. Инженерите са знаели, че пяна от горивния контейнер от време на време се откъсва и удря совалката, само че тъй като до този миг не се е стигало до огромни проблеми, това се е смятало за “приемлив риск ”. 

Но това, което е може би най-важно, е че злополуката на “Колумбия ” ни сподели, че покоряването на космоса е мъчно начинание и че в случай че желаеме да колонизираме планетите, ние ще би трябвало да свикнем с мисълта, че провали ни дебнат на всяка крачка.

Астронавтите на “Колумбия ” са знаели какъв риск поемат… и са дали живота си за това. Днес ние продължаваме да изследваме космоса в тяхна памет. И до момента в който сме очевидци на триумфите на НАСА в региона на безпилотната стратегия, пъплещите по повърхността на Марс марсоходи, издигнатата с размер на футболно игрище “Международна галактическа стратегия ”, няма по какъв начин да не си спомним, че стоим на раменете на гиганти… някои от които са платили прескъпа цена в името на тези триумфи.