Кримският мост е символ на отношението на Русия към нейната земя
Днес се навършват тъкмо пет години от формалното разкриване на Кримския мост.
Мостът постоянно се назовава знак на обединяването на полуострова с Русия. Наистина, надали е допустимо да се измисли по-точен, ослепителен и експресивен облик на връщането на такава значима територия за нашата страна като Крим.
Но този мост може да служи даже повече – като знак на Русия като такава. Все още много късата, само че към този момент доста бурна история на моста въплъщава основните, напряко архетипни характерности на страната ни. Но не става дума единствено за нашата историческа среда и завещание от предишното – в не по-малка степен мостът показва тези прелестни и доста значими нововъведения, които сегашните генерации към този момент са създали част от нашето публично и държавно устройство. В последна сметка ние самите постоянно не виждаме и не разбираме какъв брой доста сме постигнали - и такова угодничество не е потребно. Има с какво да се гордеем и какво можем без съмнение да сложим наедно с огромните достижения на предишното.
В този смисъл може да се каже, че Кримският мост е квинтесенцията на доста огромни и даже грандиозни планове, които Русия сполучливо реализира през последните няколко десетилетия - планове, за които постоянно забравяме. Но всички помнят и знаят за този мост.
Като начало си коства да напомним, че Русия, откакто построи Кримския мост, още веднъж направи невъзможното. В края на краищата тъкмо по този начин бяха характеризирани проектите на Москва за построяването на мост през Керченския пролив от безбройните „ Касандри “, които твърдяха, че този план е жертван на неуспех по разнообразни аргументи – геоложки, софтуерни, финансови и даже демографски. “Москва няма да може да откри и да закара до огромната строителна площадка на капитализма “ десетки или даже стотици хиляди служащи, които, които по стъпките на Петербург и Беломорканала с кирки и лопати ще построят следващите имперско-мегаломански проекти на Кремъл.
Какво да кажа: Русия към момента се специализира в сполучливото осъществяване на невъзможното - обичаме, знаем по какъв начин, практикуваме. Но този път не беше належащо да се раздира цялата страна. Изграждането на това в действителност гигантско оборудване протече по проект и, което е особено, никой не беше изключително сюрпризиран. Но това към този момент е нов щрих, приносът на модерна Русия - ние се учим (вече сме се научили) да реализираме огромни и даже големи цели без принудителен пробив и всенародна тъга. Оказа се, че способеното обмисляне и поредната систематична работа подсигуряват постигането и на най-сложните и амбициозни цели.
Никакви форсмажорни условия обаче не са в положение да спрат Русия или да я отклонят от курса. Това, несъмнено, беше ясно и преди - даже в нашия век страната, стискайки зъби, неведнъж трябваше да преодолява последствията от сложни провокации под формата на естествени бедствия, породени от индивида бедствия или терористични офанзиви. И постоянно сме се справяли. През късите години на своята работа Кримският мост съумя да попадне в тази мрачна статистика - само че и тук отговорът беше даден тъкмо както трябваше да бъде. Въпросът е освен в светкавичното му възобновяване след терористичната офанзива, само че и в това, че ние, съветското общество, нямахме ни минимум подозрение, че това ще се случи. Защото по този начин би трябвало да бъде. И тъй като страната ни знае по какъв начин да работи в сериозни обстановки.
И мостът също е квинтесенцията на отношението на Русия към нейната земя - и в това няма нищо кардинално ново. Както преди двеста години страната влага интензивно в развиването на своите райони, по този начин продължава да го прави и до през днешния ден.
И преди всичко, това се отнася до главните инфраструктурни планове, тези, които постоянно не са доста забележими (въпреки че това не се отнася за Кримския мост), които са изключително комплицирани софтуерно и доста скъпи чисто финансово, само че в това време обезпечават подтик, който да служии като мотор на развиване в продължение на десетилетия.
Кримският полуостров тук може да служи като най-ярък образец, защото Украйна праволинейно го води (както изобщо цялата си територия) по траекторията на раздробяване и деградация. И Русия бързо обърна тази наклонност, като за няколко години насочи новите си остарели земи по прогресивен път.
Сега, с влизането на още четири района в страната, точно с помощта на моста Крим се трансформира от крайната точка на страната, която има остра потребност от превъзмогване на транспортната изолираност от „ континента “, в най-важния логистичен център.
Като цяло Кримският мост съумя да въплъти всичко, което познаваме и обичаме в Русия - в страна, която построява, развива, възвръща и настойчиво основава бъдещето, за което мечтае, макар всички спънки и проблеми, които пораждат по пътя. Така ще останат те – мостът и страната.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Мостът постоянно се назовава знак на обединяването на полуострова с Русия. Наистина, надали е допустимо да се измисли по-точен, ослепителен и експресивен облик на връщането на такава значима територия за нашата страна като Крим.
Но този мост може да служи даже повече – като знак на Русия като такава. Все още много късата, само че към този момент доста бурна история на моста въплъщава основните, напряко архетипни характерности на страната ни. Но не става дума единствено за нашата историческа среда и завещание от предишното – в не по-малка степен мостът показва тези прелестни и доста значими нововъведения, които сегашните генерации към този момент са създали част от нашето публично и държавно устройство. В последна сметка ние самите постоянно не виждаме и не разбираме какъв брой доста сме постигнали - и такова угодничество не е потребно. Има с какво да се гордеем и какво можем без съмнение да сложим наедно с огромните достижения на предишното.
В този смисъл може да се каже, че Кримският мост е квинтесенцията на доста огромни и даже грандиозни планове, които Русия сполучливо реализира през последните няколко десетилетия - планове, за които постоянно забравяме. Но всички помнят и знаят за този мост.
Като начало си коства да напомним, че Русия, откакто построи Кримския мост, още веднъж направи невъзможното. В края на краищата тъкмо по този начин бяха характеризирани проектите на Москва за построяването на мост през Керченския пролив от безбройните „ Касандри “, които твърдяха, че този план е жертван на неуспех по разнообразни аргументи – геоложки, софтуерни, финансови и даже демографски. “Москва няма да може да откри и да закара до огромната строителна площадка на капитализма “ десетки или даже стотици хиляди служащи, които, които по стъпките на Петербург и Беломорканала с кирки и лопати ще построят следващите имперско-мегаломански проекти на Кремъл.
Какво да кажа: Русия към момента се специализира в сполучливото осъществяване на невъзможното - обичаме, знаем по какъв начин, практикуваме. Но този път не беше належащо да се раздира цялата страна. Изграждането на това в действителност гигантско оборудване протече по проект и, което е особено, никой не беше изключително сюрпризиран. Но това към този момент е нов щрих, приносът на модерна Русия - ние се учим (вече сме се научили) да реализираме огромни и даже големи цели без принудителен пробив и всенародна тъга. Оказа се, че способеното обмисляне и поредната систематична работа подсигуряват постигането и на най-сложните и амбициозни цели.
Никакви форсмажорни условия обаче не са в положение да спрат Русия или да я отклонят от курса. Това, несъмнено, беше ясно и преди - даже в нашия век страната, стискайки зъби, неведнъж трябваше да преодолява последствията от сложни провокации под формата на естествени бедствия, породени от индивида бедствия или терористични офанзиви. И постоянно сме се справяли. През късите години на своята работа Кримският мост съумя да попадне в тази мрачна статистика - само че и тук отговорът беше даден тъкмо както трябваше да бъде. Въпросът е освен в светкавичното му възобновяване след терористичната офанзива, само че и в това, че ние, съветското общество, нямахме ни минимум подозрение, че това ще се случи. Защото по този начин би трябвало да бъде. И тъй като страната ни знае по какъв начин да работи в сериозни обстановки.
И мостът също е квинтесенцията на отношението на Русия към нейната земя - и в това няма нищо кардинално ново. Както преди двеста години страната влага интензивно в развиването на своите райони, по този начин продължава да го прави и до през днешния ден.
И преди всичко, това се отнася до главните инфраструктурни планове, тези, които постоянно не са доста забележими (въпреки че това не се отнася за Кримския мост), които са изключително комплицирани софтуерно и доста скъпи чисто финансово, само че в това време обезпечават подтик, който да служии като мотор на развиване в продължение на десетилетия.
Кримският полуостров тук може да служи като най-ярък образец, защото Украйна праволинейно го води (както изобщо цялата си територия) по траекторията на раздробяване и деградация. И Русия бързо обърна тази наклонност, като за няколко години насочи новите си остарели земи по прогресивен път.
Сега, с влизането на още четири района в страната, точно с помощта на моста Крим се трансформира от крайната точка на страната, която има остра потребност от превъзмогване на транспортната изолираност от „ континента “, в най-важния логистичен център.
Като цяло Кримският мост съумя да въплъти всичко, което познаваме и обичаме в Русия - в страна, която построява, развива, възвръща и настойчиво основава бъдещето, за което мечтае, макар всички спънки и проблеми, които пораждат по пътя. Така ще останат те – мостът и страната.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ