Днес се навършват шест години, откакто България загуби една от

Днес се навършват шест години, откогато България загуби една от
най-ярките си звезди – Стоянка Мутафова. Жената, която трансформира смеха в
специалност, орис и изкуство. Жената, която не просто играеше функции, а
живееше посредством тях, оставяйки след себе си завещание, което не се мери
в години, а в мемоари, смях и любов.

Kanal3

Стоянка Мутафова беше буря – неподражаема, енергична, смела. Наричаха
я „ Г-жа Стихийно злополучие “, само че за публиката тя беше нещо още по-голямо:
знак на българската комедия, живата история на нашия спектакъл, гласът,
който можеше да разсее сянката и да върне светлината в очите на хората.
Нейният гений не познаваше граници – нито възрастови, нито прочувствени.
Тя играеше с онази рядка откровеност, която съблича артиста от всякаква
превземка. От сцената излъчваше мощ, откровеност и топлота, която
феновете усещаха като персонален диалог. Смехът ѝ, въпреки от време на време спокоен и
въздържан, беше инфекциозен – носеше живот.

Kanal3

В продължение на над 70 години тя игра в театъра, снимаше се, пътуваше,
срещаше се с хора, докосваше сърца. До последните години от живота си тя
беше на сцена – нещо, което малко на брой по света са реализирали. Нейната
отдаденост беше именита. Нейната сила – неизчерпаема. А нейното
наличие – благословия за всеки, който в миналото е гледал неин театър.
Днес, шест години откакто България се сбогува с нея, възприятието не е за
край, а за продължение. Защото Стоянка Мутафова продължава да живее – в
записи, в мемоари, в реплики, които цитирахме генерации. В насладата,
която раздаваше обилно. В силата на смеха, който тя трансформира в личен
почерк.

Kanal3

Стоянка беше повече от актриса. Тя беше събитие. Емоция. Докосване. И
най-много – сърце, което обичаше публиката си безпределно.
Шест години без нея, само че една безкрайност с нейната светлина.
Поклон пред паметта ѝ.