Днес се навършват две години от трагичната пътна катастрофа в

Днес се навършват две години от трагичната пътна злополука в Искърското дефиле край Своге, при която рейс се прекатурна край пътя и починаха 20 души, а други 10 бяха ранени. За страдание тази злокобна трагедя не е първата, нито пък ще е последната, разяснява пред медията ни специалистът инж. Богдан Милчев, ръководител на Управителния съвет на Института за пътна сигурност. От 1995 година до 2014 година той е работил в системата на Министерство на вътрешните работи. Бил е началник на столичната конструкция на КАТ в интервала 2011-2013 година Инж. Милчев разяснява още за какво настъпваме мотиката все от една и съща страна и позволяваме сходни пътни трагедиии на пътя и какъв е изходът от този циничен Параграф 22 по родните пътища, в който си живеем десетилетия наред.

Трагедията край Своге отпреди 2 години несъмнено ни промени. На първо място би трябвало да отбележим, че в продължение на няколко месеца бяха направни промени в управлението на АПИ, за първи път има повдигнати обвинявания за причиняване на гибел на пътя против длъжностни лица, които дават отговор за пътищата, за ремонтите и така нататък. Това са действително направени промени, които не трябва да си затваряме очите и да не отбележим. В лицето на новото управление на организацията виждаме хора, които в действителност желаят да работят добре и да ръководят транспортната ни система със модерни европейски принадлежности.
За страдание обаче това не се получава. И в никакъв случай няма да се получи, до момента в който не се предизвикват и създадат структурни промени в цялата система на траспорта.

В момента транспортната система у нас е мощно политизирана.

Политиците от една страна би трябвало да обезпечат разпределението на финансите за ресора, а въпреки това те споделят къде и защо да се харчат тези пари. Щеше да е хубаво пътищата ни да са безвредни, но не са. И повода по тази причина е в неправилното поправяне и неналичието на задоволително пари. Средствата, които у нас се заделят за нашите друмища би трябвало да се харчат главно за сигурността ни. Няма никакъв смисъл да се строят нови пътища, по които да умират десетки българи. За да се случи това е нужно да се направи оценка на риска в цялата ни транспортна система, а това няма по какъв начин да стане биз цялостна информация от всичките 11 ведомства, които имат отношение към пътната сигурност. Т.е. нужна ни е единна осведомителна система, въз основата на която да се направи оценка на риска и проект за ръководството му. Тази оценка ще ни покаже и къде е най-належащо да се харчат нашите пари.

Сега разбираме къде е най-рисково от тв приемника -

като стане огромна злополука някъде, тогава всички политици хукват натам. Трябва ни невъзмутимо и рационално ръководство на транспортната ни система. Нашият Институт за пътна сигурност приготвя Програма за ръководство на пътната сигурност, която ще е подготвена в края на септември и ще я предоставим на всички политически партии, които желаят да са в ръководството, с цел да стартират диалози по нея. Така ще стане ясно кой от тях има същинско желание да работи за сигурносттта на българите по улиците.

У нас има рецидив на огромните произшествия,

те се повтарят през годините и не е допустимо да спрат тези нещастия като тази край Своге незабавно. В пътната сигурност нещата се случват с струпване. Големият проблем обаче е, че на хоризонта не се вижда някакъв проект за деяние. Няма по какъв начин да не се случват все едни и същи нещастия по улиците, щом дейностите ни са все едни и същи. Хорта от дълго време са споделили, че с едни и същи дейности няма по какъв начин да очакваш да получиш друг резултат. Затова е нужна смяна в модела на пътната ни сигурност и ние в края на септември, както към този момент споделих, ще го предложим на политиците. Порочен и неверен е методът, по който в този момент си взаимодействат главните институции за сигурност на пътя. Създадохме Държавна организация за пътна сигурност, която трябваше да стане флагман на пътната сигурност, да застане най-отпред и да поправя всички несъответствия в ръководството. Обаче тя не можа да извърши тази роля. Затова настояваме пред вицепремиера Томислав Дончев Томислав Пейков Дончев е български политик от партия ГЕРБ, заместител, защото тя му е директно подчинена, неотложно да направи кадрови и структурни промени там. Тази организация за година и половина не съумя да извърши със наличие упованията, които й бяха предоставени при основаването й. Няма човек, който да желае да убие на пътя или да бъде погубен. Но все пак всеки ден стават съдбовни произшествия. И до момента в който не се създадат промени в транспортната система, на всички участници в придвижването ще ни е необходим единствено шанс.