Кристо и Жан-Клод, които превръщаха невъзможните мечти в реалност
Днес се навършват 90 години от рождението в България на авангардния и новаторски създател Христо Явашев-Кристо. Днес се навършват и 90 години от рождението на житейската спътница и неизменим сътрудник в креативните инициативи на Кристо - французойката Жан-Клод. През актуалната година има още 2 кръгли житейски годишнини, свързани със световноизвестния креативен тандем Кристо и Жан-Клод. На 31 май се навършиха 5 години от кончината на Кристо, умрял в дома си в Ню Йорк, 11 години след гибелта на брачната половинка си, умряла на 18 ноември 2009 година също в Ню Йорк. На 11 май се навършиха 65 години от раждането на единственото дете на Кристо и на Жан-Клод – Кирил.
През актуалната година се означават и 3 огромни годишнини, свързани с творчеството на фамозния тандем, спечелил си международна популярност с внушителните си съоръжения, в които текстилните материи играят водеща роля за пакетирането на разнородни обекти - от внушителни здания и исторически монументи до детайли от природата, като острови, пътеки, дървета, залив, планински скатове, морски бряг.... Тази година се навършват 40 години от пакетирането на „ Пон Ньоф “ (или Новият мост в Париж), 30 години от пакетирането на Райхстага в Берлин и 20 години от инсталацията „ Портите “ в Ню Йорк, обобщава Българска телеграфна агенция.
Кръглите годишнини, свързани с креативния тандем Кристо и Жан-Клод, ще продължат и през 2026 година, когато ще се отбележат още 3 юбилея – 10 години от реализирането на огромния план „ Плаващите кейове “, 65 години от първата независима галерийна галерия на Кристо и 65 години от реализирането на първия взаимен план на Кристо и Жан-Клод.
Кристо, чието цялостно име е Христо Явашев, е роден на 13 юни 1935 година в Габрово в фамилията на химик, притежаващ текстилна фабрика, се показва в биографичната информация в формалния уебсайт на креативния тандем. Майката на Кристо е някогашна секретарка на шефа на Националната художествена академия в София. Насърчаван от нея Кристо стартира да взима уроци по изобразяване още на 6-годишна възраст.
След идването на власт на комунистическия режим в България през 1944 година фамилията на Кристо е лишено от имущество и бащата на Кристо е заставен да работи като елементарен чиновник в някогашната си фабрика, национализирана от страната, се споделя в биографичната информация. През 2014 година в изявление за българското издание „ Култура “ самият Кристо споделя, че татко му е прекарал и няколко години в пандиза след 1945 година по нелепи обвинявания, а когато излиза оттова през 1949 година фамилията се реалокира да живее от Габрово в Пловдив.
В интервала 1953–56 година Кристо учи в Националната художествена академия в София. Там посещава по едно и също време курсове по изобразяване, очертаване, статуя и архитектура. През есента на 1956 година Кристо получава позволение да посети родственици в Чехословакия. В Прага той за първи път открива творбите на Пикасо и на Миро. По време на този престой в чехословашката столица, когато в Унгария избухва Унгарската гражданска война през 1957 година, Кристо взема решение да избере нелеката орис на бежанеца.
Както самият той е разказвал в редица изявленията, от Чехословакия бяга в Австрия. Във Виена той учи в локалната Художествена академия, след това отива в Женева, а оттова в Париж през 1958 година По време на престоя му и във Виена, и в Женева Кристо работи като мияч на прозорци и на чинии, с цел да се устоя. Но той употребява и всеки свободен миг от този престой в Австрия и Швейцария, с цел да обикаля галериите и да се допира до западно изкуство. После в Париж Кристо се среща с създатели и интелектуалци, с които го сплотява това, че всички те са избягали от родните си страни по политически аргументи.
Съпругата на Кристо - Жан Клод е родена на 13 юни 1935 година в Казабланка. Пълното й име е Жан-Клод Мари Дьона. Родителите й се разделят още преди раждането й. През Втората международна война майката на Жан-Клод се причислява към Френската опозиция против нацизма. По това време тя и Жан-Клод към този момент живеят в Париж. През 1947 година майката на Жан-Клод се омъжва за известния от Втората международна война военачалник Жак дьо Гийбон. След това фамилията на Жан-Клод се мести в Швейцария, а след това и в Тунис. През 1957 година фамилията на Жан-Клод се връща в Париж, където нейният пастрок е назначен за шеф на Висшето политехническо учебно заведение.
Година по-късно в Париж ориста най-сетне среща Кристо и Жан-Клод, една среща, която прераства в обич и в десетилетно креативно партньорство. Заради възприятията си към Кристо Жан-Клод поставя последна на първия си брак. Двойката се дами на 28 ноември 1962 година в Париж, две години и половина след раждането на сина им Кирил.
Кристо стартира да твори още през 1958 година сменяйки няколко ателиета в Париж, а през 1960 година, когато се реалокира в по-голямо ателие, той стартира да основава и по-големи произведения. През юли 1961 година Кристо открива първата си независима галерийна галерия, показана в галерията „ Харо Лаухус “ в Кьолн. По този мотив Кристо и Жан-Клод осъществят и първия си взаимен план. Всъщност става дума за две произведения, наречени „ Пакети на пристанището “ (Dockside Packages) и „ Подредени нефтени варели “ (Stacked Oil Barrels), ситуирани в пристанището на Кьолн и основани надлежно благодарение на огромни ролки индустриална хартия, опаковани с брезент, към който се вие въже и от варели за нефт, подредени пирамидално. Творбите остават на пристанището в продължение на 2 седмици.
Докато Кристо и Жан-Клод основават първата си обща апаратура в Германия, в Берлин стартира градежа на Берлинската стена, разделила освен един град, само че и цялостен един континент на две сфери на въздействие. Това разбунва свободолюбивите духове в Европа, в това число тези на Кристо и Жан-Клод, които вземат решение да основат протестна апаратура в Париж, наречена „ Стена от петролните варели “ (Wall of Oil Barrels), която да блокира една от най-тесните парижки улица - улица „ Висконти “.
Тези проекти са осъществени, макар че тандемът в никакъв случай не получава публично позволение от парижките управляващи. Проектът е осъществен нелегално през 1962 година във връзка независимата галерия на Кристо в „ Галерия Жи “ във френската столица. По време на независимата си галерия в „ Галери Жи “ Кристо показва за първи път и план на опакована социална постройка. В тази тенденция първите упоритости на Кристо и на Жан-Клод са да опаковат постройката на Военната академия и на Триумфалната арка в Париж. Но те по този начин й не вършат действия пред парижките управляващи за публично позволение по въпроса.
През 1962 година Кристо се захваща с различен останал и до през днешния ден по-малко прочут „ род в неговото опаковано изкуство “ – пакетирането на голи женски тела. За първи път той опакова голо женско тяло в жилището на неговия другар през януари 1962 година В идващите години той пресъздава тази творба на няколко пъти по разнообразни мотиви.
Първият опакован от Кристо и Жан-Клод паметник е една от скулптурите в градините на парка „ Вила Боргезе “ в Рим през ноември 1963 г. Три месеца по-късно двойката опакова и една от позлатените скулптури на площад „ Трокадеро “ в Париж. И в двата случая креативният тандем работи без позволение на управляващите. Така се слага началото на произведения от различен нагледно казано род в „ опакованото изкуство “ на Кристо и Жан-Клод – този на „ Опакованите монументи “.
През февруари 1964 година Кристо и Жан-Клод идват в Ню Йорк и по този начин стартира креативната им авантюра в този мегаполис, в който те живеят до гибелта си. Ню Йорк пленява с небостъргачите си с креативния тандем, който стартира даже да крои проекти за пакетиране на някоя от високите здания там. В Ню Йорк се разраства и ползата на тандемччча към трансформацията на пространствата, на постройките и на околната среда.
През 1966 година идва ред и на първата независима музейна галерия на Кристо, показана в музея " Ван Абе “ в Айндховен в Нидерландия. За тази експозиция креативният тандем Кристо и Жан-Клод основава две съоръжения. Първата е „ Въздушен пакет “ (Air Package) – гигански балон от гумирано платнище, обгърнат в полиетилен и въже, провесен над входа на музея. Втората е „ Опакованото дърво “ (Wrapped Tree) – дърво, чиито корени са опаковани с платно, а клоните са опаковани в полиетилен и което е сложено навътре в музея върху фундамент.
През есента на същата година създателите художниците осъществят инсталацията „ 42 390 кубически фута пакет “ (42,390 Cubic Feet Package) – голям въздушен пакет, цялостен с 2800 цветни балона, повдигнат с хеликоптер над поляната на Художествената академия в Минеаполис, в американския щат Минесота.
Първата напълно опакована от Кристо и Жан-Клод социална постройка е тази на швейцарския музей на изкуствата „ Кунстхале “ в Берн през 1968 година За задачата са употребявани 26 156 квадратни метра армиран полиетилен и 3 километра найлонови въжета. През същата година тандемът възнамерява да опакова постройката на оперния спектакъл в италианския град Сполето, само че настоящото противопожарно законодателство в страната попречва тези проекти и в последна сметка са опаковани шадраван и средновековна часовникова кула в града.
През лятото на същата година във връзка ревюто на актуалното изкуство „ Документа IV “ в Касел в Германия двойката основава и най-голямата надуваема конструкция без вътрешно скеле, която е издигната благодарение на пет крана, два от които тежащи по 100 тона и високи 70 метра. Това са по това време двата най-големи крана в Европа, употребявани надлежно в Северна Франция и в Хамбург в Германия и са нужни две седмици, с цел да се уреди тяхното докарване в Касел.
Самата надуваема апаратура е „ изваяна “ от 2000 квадратни метра платно, подплатено с поливинилхлорид и овързано с 3500-метрово въже, подсилено с 1200 възела. Творбата се назовава „ Пакет от 5600 кубични метра “ (5600 Cubicmeter Package), висока е 85 метра и е с диаметър от 10 метра. Поставена е на фундамент с формата на люлка от стомана с диаметър от 11 метра. Този фундамент крепи самата апаратура на 11 метра над земята. На собствен ред той е сложена върху централен железен стълб, забит в еднотонен бетонен пиедестал.
Въздушното налягане в инсталацията се поддържа от центробежен вентилатор, задвижван от електрически мотор с променлива скорост. Инсталацията е издигната в продължение на девет часа, а за позиционирането й във отвесно състояние способстват и стоманени обтегачи, прикрепени на собствен ред към 12 бетонни основи с тегло от по 10 или 18 тона. Проектът може да се види в продължение на 3 месеца в Касел, се напомня в уеб страницата на Кристо и Жан-Клод.
Тази творба, съчетана с творбите в Италия и Швейцария през същата година, са цялостна илюстрация за необикновеното за това време изкуство на Кристо и Жан-Клод. Те демонстрират и, че нищо не може да спре двамата създатели, когато са си наумили да основат нещо. Творбите им пораждат изненада, учудване и удивление, когато човек си даде сметка какъв брой труд е вложен в тях, само че също и размисъл по отношение на това каква е задачата на това изкуство, по какъв начин то се вписва в градовете или посред природата, по какъв метод то съумява да добави и в същото време да се открои посред внушителните пейзажи.
Самото пакетирането на паметници, на здания, на детайли от природата, на монументи, на въздух или на вода насочва вниманието върху замисъла на тази техника, която по едно и също време скрива и разкрива. Най-често посредством пакетирането Кристо и Жан-Клод скриват за няколко седмици или месеци нещо – постройка, монумент, пътека, дърво, морски бряг, планински пейзаж, залив, водите на езеро - с което хората са толкоз привикнали, че го възприемат като даденост и даже не го виждат.
Чрез пакетирането, скриващо от погледа на хората опакованите обекти, хората още веднъж насочват погледа си към това, което е прикрито, пробват се да се сетят по какъв начин е изглеждало то допреди опаковката, да си спомнят детайлите му. Изненадата, която поражда пакетирането, възражда и способността да се учудваш на това, което си възприемал като даденост в природата или в града. След като опаковката пада, погледът, с който поглеждаш до неотдавна пакетирания пейзаж, е изцяло нов, изпълнен с удивление, с по-голяма зоркост, с по-голямо внимание към детайлите.
През последващите десетилетия Кристо и Жан-Клод обикалят целия свят, с цел да осъществя огромните си планове. Всеки един от тях е предшестван от дългогодишна подготвителна работа на терен. Всеки един осъществен план е предшестван и придружен и от разнородни експозиции на по-малки произведения на Кристо, като скици, рисунки, опаковани предмети, мини съоръжения и други
Всеки един осъществен план е финансиран от креативния тандем. Всяка една апаратура на Кристо и Жан-Клод поражда огромна шумотевица към нея. Реализацията на инсталациите провокира от време на време и дискусия и води неизбежно до безброй медийни изявления и репортажи.
През 1969 година Кристо и Жан-Клод опаковат скалите на Литъл Бей, предградие на 14,5 километра югоизточно от центъра на Сидни, на брега на Тихия океан. Опаковането обгръща 2,4-километров сектор с широчина, варираща от 46 до 244 метра и с височина 26 метра. За задачата са употребявани 92 900 квадратни метра всекидневно употребявано за селскостопански цели бяло платно и 56,3 километра полипропиленово въже, прикрепени с 25 000 крепежни детайла. Инсталацията, наречена „ Опакованото крайбрежие “ (Wrapped Coast) просъществува от 28 октомври 1996 година в продължение на 10 седмици.
Друг залив е в центъра и на инсталацията на Кристо и Жан-Клод през 1974 година, когато креативният тандем покрива в продължение на 18 дни с 13 935 квадратни метра бяла полипропиленова материя повърхността на водата на залив с форма на полумесец на плажа Кингс в Нюпорт в американския щат Роуд Айлънд. Инсталацията е наречена „ Бряг на океана “ (Ocean Front).
На 10 август 1972 година тандемът пуска в щата Колорадо сред два ската в планинската верига Гранд Хъгбек голяма оранжева завеса, необятна 381 метра и „ ушита “ от 18 600 квадратни метра оранжево найлоново платно, придържано от въжета и кабели, прикрепени към на бетонни основи. Завесата е окачена на височина, варираща от 111 метра в двата й краища до височина от 55,5 метра в центъра. Закрепващите кабелите тежат 61 тона и са закотвени към 864 тона бетонни основи. Нужни са 28 месеца за създаване на това огромно оборудване, само че 28 часа след завършването му вятър с пориви от близо 100 километра в час води до началото на демонтажа му. Инсталацията е наречена „ Завеса над долината “ (Valley Curtain).
Четири години са нужни на Кристо и Жан-Клод, с цел да завършват на 10 септември 1976 година плана си „ Бягащата ограда “ (Runnig Fence). Оградата е висока 5,5 метра метра, дълга 39,4 километра, проточваща се до автомагистрала 101, северно от Сан Франциско, върху частните парцели на 59 фермери, следвайки хълмистите тререни и спускайки се към Тихия океан при залива Бодега. „ Бягащата ограда “ е направена от 200 000 квадратни метра тежко бяло найлоново платно, окачено на железен кабел, обтегнат сред 2050 стоманени стълба, всеки с дължина 6,4 метра и с диаметър 8,9 сантиметра, вкопани на 91 сантиметра, поддържани и от 145 километра железен кабел и 14 000 анкера. Оградата е де факто формирана от 2050 платнени панела, закрепени към горните и долните кабели с 350 000 куки.
През 1991 година след месеци работа близо 3100 големи чадъра са отворени в един и същи ден - 9 октомври - в американския щат Калифорния и в Япония за апаратура, останала на показ в продължение на 18 дни.
Приблизително половината от чадърите с височина 6 метра са със наследник цвят и са конфигурирани в японската префектура Ибараки, а останалите в Калифорния са яркожълти. Инсталацията, наречена „ Чадърите “ (The Umbrellas) символизира сходствата и разликите в метода на живот и оползотворяването на земята в две вътрешни долини в Япония и Съединени американски щати, едната с дължина 19 километра, а другата с дължина 29 километра.
На 7 май 1983 година след тригодишна работа в залива Бискейн в региона на Маями в американския щат Флорида 11 острова са обкръжени от розов плат за инсталацията „ Обградените острови “ (Surrounded Islands). За задачата са употребявани 603 870 квадратни метра розово полипропиленово платно, което покрива повърхността на водата към всеки един от 11-те острова и което се разстила и на 61 метра навътре в водата към всеки остров. Инсталацията се простира на 11,3 километра и може да се види в продължение на 2 седмици.
Първата от трите съоръжения, която през актуалната година има празник – „ Опакованият Пон Ньоф “ (The Pont Neuf Wrapped) - е приключена на 22 септември 1985 година след близо 10-годишна работа по плана. „ Пон Ньоф “ в Париж, чието име значи Новия мост, в действителност е най-старият мост във френската столица. За пакетирането на моста преди 4 десетилетия са употребявани 41 800 квадратни метра полиамидна тъкан, наподобяваща на тип на сатен с нюансите на златни пясъци. Платното е завързано с 13-километрово въже и обезопасено от 12,1-тонни стоманени вериги, обкръжаващи всяка една от колоните на моста на един метър под водата на река Сена. Инсталацията може да се види в продължение на 14 дни.
По мотив юбилея на „ Опакования Пон Ньоф “, който се пада през септември, е планувана и апаратура на френския фотограф и концептуалист Жи Ар в съдействие с Фондацията на Кристо и Жан-Клод. Проектът планува краткотрайно трансформиране на „ Пон Ньоф “ в гигантска пещера. На уеб страницата на Кристо и на Жан- Клод се споделя, че това трансформиране на моста в чест на юбилея на инсталацията на креативния тандем в началото е било планувано за есента на актуалната година, само че в този момент се чака планът да се осъществя през лятото на 2026 година и точните дати в тази тенденция следва да бъдат оповестени. Тази апаратура ще бъде финансирана от частни източници.
Втората апаратура, която тази година има празник, е наречена " Опаковането на Райхстага " и е осъществена в Берлин през 1995 година след близо 24-годишна работа по плана. Опаковането е приключено на 24 юни. Инсталацията може да се следи 14 дни. За задачата на пакетирането са употребявани 110 000 квадратни метра полипропиленово платно с алуминиева повърхнина, тъй че опакованата постройката да придобие сребрист колорит. Платното е пристегнато с 15,6 километра синьо полипропиленово въже с диаметър 3,2 сантиметра.
Фасадите, кулите и покрива на постройката са покрити с 70 направени по размер платнени панела. Реализирането на плана поражда доста диспути по отношение на това дали е подходящо да се прави такава апаратура в центъра на която е една пропита със символика постройка. Но откакто планът е сбъднат, той се трансформира в същинска сензация и придобива и политическо измерение близо 6 години след рухването на Берлинската стена. Пет милиона души се стичат да видят инсталацията в Берлин. Опаковането на Райхстага слага началото и на обновлението на постройката под управлението на световноизвестния проектант Норман Фостър, напомня Франс прес. При това обновяване постройката се снабдява и с фамозния си стъклен купол. В Райхстага от 1999 година се настаняват немските депутати.
Преди броени дни, на 9 юни, във връзка юбилея на инсталацията на Кристо и Жан-Клод фасадата на „ Райхстага “ беше осветена с рухването на нощта от величествен мапинг, който възпроизвежда пакетирането отпреди 30 години. Светлинното шоу може да се всеки ден до 20 юни от 21,30 ч. до 01,00 ч. локално време. Проектът е финансиран с частни средства и от Фондацията на Кристо и Жан-Клод. Мапингът се реализира благодарение на 24 прожектора, инсталирани върху платформи. А също във връзка на юбилея на Кристо и на „ Опаковането на Райхстага “ в Новата национална изложба в Берлин е изложен иконичният „ Опакован Фолгсваген “ на създателя.
Третата апаратура, която тази година отбелязва празник, е „ Портите “ (The Gates), осъществена през зимата на 2005 година в Сентръл парк в Ню Йорк. Замисляна от креативния тандем още от 1979 година, инсталацията е приключена на 12 февруари 2005 година посред заснежения голям парк на американския мегаполис. Там са издигнати 7503 врати с височина 4,87 метра и с варираща ширина от 1,68 до 5,48 метра според от широчината на алеите из парка.
Портите се нижат в продължение на 37 километра в парка, като от всяка една врата се развяват платна с шафранов колорит. Те не доближават до земята, а стопират на към 2,1 метра над земната повърхнина, тъй че хората да могат да се разхождат свободно под тях, минавайки през портите. Огромните двери са ситуирани на разстояние от 3,65 метра една от друга. Инсталацията е забележима отдалеко на фона на снега и на оголените клони на дърветата през зимата. Тя остава в парка общо 16 дни.
Вертикалните и хоризонталните пръти на портите са направени от екструдиран 96,5-километров винил, обагрен в шафранов колорит. Те са закрепени с 15 006 стоманени основи, всяка с тегло от 278 до 380 кг. В земята не са направени дупки. Компонентите на портите са били направени отвън обекта от седем компании в Съединени американски щати. А тъкането и съшиването на развяващите се от портите платна е осъществено в Германия.
По мотив юбилея на тази апаратура в Ню Йорк от 12 февруари до 16 април бяха проведени редица прояви. Сред тях беше галерия, отдадена на визионерските планове на Кристо и Жан-Клод, планувани за Ню Йорк, състояла се от 12 февруари до 23 март в центъра за изкуствата „ Дъ Шед “. В интервала 12 февруари – 16 април гратис през приложението „ Блумбърг кънектс “ посетителите на Сентръл парк можеха да усетят с помощта на технологията с добавената действителност какво е да се наслаждаваш на спектакъла на „ Портите “.
След кончината на Жан-Клод през 2009 година Кристо не се отхвърля от творчеството. След двугодишна работа през 2016 година той осъществя плана " Плаващите кейове " (The Floating piers) в езерото Изео в Северна Италия. Той е основан на предишни неосъществени проекти на Кристо и Жан-Клод и съставлява ефимерна апаратура посред езерото. Там са проправени няколко пътеки с обща дължина 3 километра, построени от към 220 000 полиетиленови куба с висока компактност, които оформят гладко клатещи се кейове и свързват крайбрежното градче Сулцано с огромния езерен остров Монте Изола и с дребното островче Сан Паоло.
Плаващите пътеки са необятни 16 метра и са с височина почти към 35 сантиметра. Върху кейовете са положени 100 000 квадратни метра жълто-оранжева тъкан, чийто цвят се трансформира под слънчевата светлина. С този материал с изключение на плаващите пътеки са застлани и 2,5 километра от пешеходните улици в Сулцано и в Пескиера Маргальо на остров Монте Изола.
Инсталацията се отличава по едно нещо от предходните огромни планове на Кристо и Жан-Клод. Тя разрешава на феновете освен да й се любуват, само че и да станат участници в нея. Те имат опция да вървят по плаващите пътеки все едно, че вървят по вода. Това точно поражда нечуван интерес към инсталацията, открита публично на 18 юни 2016 година и останала отворена за посещаване до 3 юли.
От цяла Италия в градчето Сулцано с влакове, рейсове и коли прииждат толкоз доста туристи, че зоната е безусловно окупирана и се постанова и специфична организация на придвижването. За да се качиш на влака по линията Бреша-Сулцано, която води до инсталацията посред езерото Изео, се изисква много очакване на гарите, защото влаковете не съумяват да поемат целия туристически поток. Милион и половина италианци и чужденци съумяват да дойдат въпреки всичко в Сулцано и да обходят плаващите кейове. Сред посетителите има и доста звезди и политици. По кейовете могат да минават и детски и инвалидни колички. Тази апаратура, в която 1,5 милиона души станаха част от творбата, и до през днешния ден се разяснява в Италия.
След това Кристо съумява да осъществя самичък единствено още един план, този на загадъчната пирамида от варели „ Лондонската Мастаба “ (The London Mastaba) в лондонското езеро Серпънтайн 2018 година в Хайд парк. Инсталацията може да се види през тази година от 18 юни до 23 септември. За изработката на пирамидата са употребявани 7506 варела, сложени на плаваща платформа, построена от полиетиленови кубове с висока компактност. Структурата тежи 600 метрични тона и е закотвена с 32 котви. Варелите са боядисани в пъстри нюанси – алено, розово и синьо. Мастабата по принцип е древноегипетска гробница с формата на пресечена пирамида, изграждана в предишното от камъни и кирпич.
Всяка една от гореспоменатите огромни съоръжения на Кристо и на Жан-Клод е основана от детайли, които се рециклират. Двамата създатели поставят старания техните планове да не нарушат по никакъв метод равновесието на околната среда. В построяването на инсталациите вземат участие стотици служащи.
Много планове на Кристо и на Жан-Клод остават неосъществени, като да вземем за пример този за завеса по протежението на Берлинската стена, за платно, което като голяма змия ще се вие над американска река или за опаковани небостъргачи в Ню Йорк.
През годините непознатите издания не пестят похвали за креативния тандем. Кристо и Жан-Клод остават в съзнанието на хората като създатели, създали невъзможни неща. Двамата подсетиха, че скриването на нещо посредством пакетирането в действителност разкрива скритото нещо в една друга действителност, която е може би по-автентична, по-малко повърхностна, означават италианските издания „ Кориере каузи сера “, „ Стампа “ и „ Република “. Кристо и Жан-Клод са мечтателите, които демонстрираха, че фантазиите могат да се осъществят, колкото и странни и невъзможни да наподобяват. С модерното си изкуство тандемът наложи една визия XXL, която смесва пейзаж, архитектура, статуя и детска фантазия, пише „ Фигаро “.
Кристо и брачната половинка му Жан-Клод се трансфораха в майстори на изкуството да трансформират пространствата. Дръзки създатели, те сътвориха едно поразително и известно творчество и разшириха дефиницията и разбирането за актуалното изкуство, пишат в. " Вашингтон пост " и „ Ню Йорк таймс “. Шекспир беше споделил, че целият свят е сцена, а Кристо и Жан-Клод демонстрираха, че светът е изложба на изкуството, написа Би Би Си. Те не се интересуваха от стерилно белите стени на модерните музеи, в които творбите съществуват настрана от ежедневния живот. Те желаеха да трансфорат всекидневието в изкуство, да създадат по този начин, че хората да прогледнат още веднъж и да помислят още веднъж за това, което ги заобикаля, добавя английската медия. Не инцидентно преди пет години, когато Кристо умря, президентът на Франция Еманюел Макрон го назова " Гений на великолепието ", а в доста публикации тогава Кристо беше наименуван и „ магьосник “.
Една година след гибелта на Кристо в Париж беше осъществен различен план на креативния тандем - „ Опакованата Триумфална арка “ (L`Arc de Triomphe, Wrapped), умислен още при започване на 60-те години. Инсталацията можеше да се види в продължение на 16 дни през есента на 2021 година и беше осъществена с помощта на 25 000 квадратни метра полипропиленово платно в сребристо наследник цвят и 3000 метра алено въже, които преобразиха иконичния парижки паметник.
В уеб страницата на Кристо и на Жан-Клод се напомня и че е в развой на реализация е и огромният план на тандема „ Мастаба “ (The Mastaba), умислен още през 1977 година за Абу Даби. Когато бъде сбъднат, той ще бъде най-голямата модерна пирамидална статуя в света, издигната от 410 000 разноцветни варела, които ще образуват пъстра мозайка, наподобяваща на мозайките в ислямската архитектура.
Пирамидата ще бъде висока 150 метра, дълга 300 метра и необятна 225 метра. Наклонът на стените й ще бъде 60 градуса. Тя ще се издига на към 160 километра южно от Абу Даби в пустинята Лиуа. Кристо и Жан-Клод са набелязали мястото още през 1979 година Сега с плана се е захванал племенникът на Кристо Владимир Явашев, осъществил и плана за пакетирането на Триумфалната арка в Париж преди близо четири години.
През актуалната година се означават и 3 огромни годишнини, свързани с творчеството на фамозния тандем, спечелил си международна популярност с внушителните си съоръжения, в които текстилните материи играят водеща роля за пакетирането на разнородни обекти - от внушителни здания и исторически монументи до детайли от природата, като острови, пътеки, дървета, залив, планински скатове, морски бряг.... Тази година се навършват 40 години от пакетирането на „ Пон Ньоф “ (или Новият мост в Париж), 30 години от пакетирането на Райхстага в Берлин и 20 години от инсталацията „ Портите “ в Ню Йорк, обобщава Българска телеграфна агенция.
Кръглите годишнини, свързани с креативния тандем Кристо и Жан-Клод, ще продължат и през 2026 година, когато ще се отбележат още 3 юбилея – 10 години от реализирането на огромния план „ Плаващите кейове “, 65 години от първата независима галерийна галерия на Кристо и 65 години от реализирането на първия взаимен план на Кристо и Жан-Клод.
Кристо, чието цялостно име е Христо Явашев, е роден на 13 юни 1935 година в Габрово в фамилията на химик, притежаващ текстилна фабрика, се показва в биографичната информация в формалния уебсайт на креативния тандем. Майката на Кристо е някогашна секретарка на шефа на Националната художествена академия в София. Насърчаван от нея Кристо стартира да взима уроци по изобразяване още на 6-годишна възраст.
След идването на власт на комунистическия режим в България през 1944 година фамилията на Кристо е лишено от имущество и бащата на Кристо е заставен да работи като елементарен чиновник в някогашната си фабрика, национализирана от страната, се споделя в биографичната информация. През 2014 година в изявление за българското издание „ Култура “ самият Кристо споделя, че татко му е прекарал и няколко години в пандиза след 1945 година по нелепи обвинявания, а когато излиза оттова през 1949 година фамилията се реалокира да живее от Габрово в Пловдив.
В интервала 1953–56 година Кристо учи в Националната художествена академия в София. Там посещава по едно и също време курсове по изобразяване, очертаване, статуя и архитектура. През есента на 1956 година Кристо получава позволение да посети родственици в Чехословакия. В Прага той за първи път открива творбите на Пикасо и на Миро. По време на този престой в чехословашката столица, когато в Унгария избухва Унгарската гражданска война през 1957 година, Кристо взема решение да избере нелеката орис на бежанеца.
Както самият той е разказвал в редица изявленията, от Чехословакия бяга в Австрия. Във Виена той учи в локалната Художествена академия, след това отива в Женева, а оттова в Париж през 1958 година По време на престоя му и във Виена, и в Женева Кристо работи като мияч на прозорци и на чинии, с цел да се устоя. Но той употребява и всеки свободен миг от този престой в Австрия и Швейцария, с цел да обикаля галериите и да се допира до западно изкуство. После в Париж Кристо се среща с създатели и интелектуалци, с които го сплотява това, че всички те са избягали от родните си страни по политически аргументи.
Съпругата на Кристо - Жан Клод е родена на 13 юни 1935 година в Казабланка. Пълното й име е Жан-Клод Мари Дьона. Родителите й се разделят още преди раждането й. През Втората международна война майката на Жан-Клод се причислява към Френската опозиция против нацизма. По това време тя и Жан-Клод към този момент живеят в Париж. През 1947 година майката на Жан-Клод се омъжва за известния от Втората международна война военачалник Жак дьо Гийбон. След това фамилията на Жан-Клод се мести в Швейцария, а след това и в Тунис. През 1957 година фамилията на Жан-Клод се връща в Париж, където нейният пастрок е назначен за шеф на Висшето политехническо учебно заведение.
Година по-късно в Париж ориста най-сетне среща Кристо и Жан-Клод, една среща, която прераства в обич и в десетилетно креативно партньорство. Заради възприятията си към Кристо Жан-Клод поставя последна на първия си брак. Двойката се дами на 28 ноември 1962 година в Париж, две години и половина след раждането на сина им Кирил.
Кристо стартира да твори още през 1958 година сменяйки няколко ателиета в Париж, а през 1960 година, когато се реалокира в по-голямо ателие, той стартира да основава и по-големи произведения. През юли 1961 година Кристо открива първата си независима галерийна галерия, показана в галерията „ Харо Лаухус “ в Кьолн. По този мотив Кристо и Жан-Клод осъществят и първия си взаимен план. Всъщност става дума за две произведения, наречени „ Пакети на пристанището “ (Dockside Packages) и „ Подредени нефтени варели “ (Stacked Oil Barrels), ситуирани в пристанището на Кьолн и основани надлежно благодарение на огромни ролки индустриална хартия, опаковани с брезент, към който се вие въже и от варели за нефт, подредени пирамидално. Творбите остават на пристанището в продължение на 2 седмици.
Докато Кристо и Жан-Клод основават първата си обща апаратура в Германия, в Берлин стартира градежа на Берлинската стена, разделила освен един град, само че и цялостен един континент на две сфери на въздействие. Това разбунва свободолюбивите духове в Европа, в това число тези на Кристо и Жан-Клод, които вземат решение да основат протестна апаратура в Париж, наречена „ Стена от петролните варели “ (Wall of Oil Barrels), която да блокира една от най-тесните парижки улица - улица „ Висконти “.
Тези проекти са осъществени, макар че тандемът в никакъв случай не получава публично позволение от парижките управляващи. Проектът е осъществен нелегално през 1962 година във връзка независимата галерия на Кристо в „ Галерия Жи “ във френската столица. По време на независимата си галерия в „ Галери Жи “ Кристо показва за първи път и план на опакована социална постройка. В тази тенденция първите упоритости на Кристо и на Жан-Клод са да опаковат постройката на Военната академия и на Триумфалната арка в Париж. Но те по този начин й не вършат действия пред парижките управляващи за публично позволение по въпроса.
През 1962 година Кристо се захваща с различен останал и до през днешния ден по-малко прочут „ род в неговото опаковано изкуство “ – пакетирането на голи женски тела. За първи път той опакова голо женско тяло в жилището на неговия другар през януари 1962 година В идващите години той пресъздава тази творба на няколко пъти по разнообразни мотиви.
Първият опакован от Кристо и Жан-Клод паметник е една от скулптурите в градините на парка „ Вила Боргезе “ в Рим през ноември 1963 г. Три месеца по-късно двойката опакова и една от позлатените скулптури на площад „ Трокадеро “ в Париж. И в двата случая креативният тандем работи без позволение на управляващите. Така се слага началото на произведения от различен нагледно казано род в „ опакованото изкуство “ на Кристо и Жан-Клод – този на „ Опакованите монументи “.
През февруари 1964 година Кристо и Жан-Клод идват в Ню Йорк и по този начин стартира креативната им авантюра в този мегаполис, в който те живеят до гибелта си. Ню Йорк пленява с небостъргачите си с креативния тандем, който стартира даже да крои проекти за пакетиране на някоя от високите здания там. В Ню Йорк се разраства и ползата на тандемччча към трансформацията на пространствата, на постройките и на околната среда.
През 1966 година идва ред и на първата независима музейна галерия на Кристо, показана в музея " Ван Абе “ в Айндховен в Нидерландия. За тази експозиция креативният тандем Кристо и Жан-Клод основава две съоръжения. Първата е „ Въздушен пакет “ (Air Package) – гигански балон от гумирано платнище, обгърнат в полиетилен и въже, провесен над входа на музея. Втората е „ Опакованото дърво “ (Wrapped Tree) – дърво, чиито корени са опаковани с платно, а клоните са опаковани в полиетилен и което е сложено навътре в музея върху фундамент.
През есента на същата година създателите художниците осъществят инсталацията „ 42 390 кубически фута пакет “ (42,390 Cubic Feet Package) – голям въздушен пакет, цялостен с 2800 цветни балона, повдигнат с хеликоптер над поляната на Художествената академия в Минеаполис, в американския щат Минесота.
Първата напълно опакована от Кристо и Жан-Клод социална постройка е тази на швейцарския музей на изкуствата „ Кунстхале “ в Берн през 1968 година За задачата са употребявани 26 156 квадратни метра армиран полиетилен и 3 километра найлонови въжета. През същата година тандемът възнамерява да опакова постройката на оперния спектакъл в италианския град Сполето, само че настоящото противопожарно законодателство в страната попречва тези проекти и в последна сметка са опаковани шадраван и средновековна часовникова кула в града.
През лятото на същата година във връзка ревюто на актуалното изкуство „ Документа IV “ в Касел в Германия двойката основава и най-голямата надуваема конструкция без вътрешно скеле, която е издигната благодарение на пет крана, два от които тежащи по 100 тона и високи 70 метра. Това са по това време двата най-големи крана в Европа, употребявани надлежно в Северна Франция и в Хамбург в Германия и са нужни две седмици, с цел да се уреди тяхното докарване в Касел.
Самата надуваема апаратура е „ изваяна “ от 2000 квадратни метра платно, подплатено с поливинилхлорид и овързано с 3500-метрово въже, подсилено с 1200 възела. Творбата се назовава „ Пакет от 5600 кубични метра “ (5600 Cubicmeter Package), висока е 85 метра и е с диаметър от 10 метра. Поставена е на фундамент с формата на люлка от стомана с диаметър от 11 метра. Този фундамент крепи самата апаратура на 11 метра над земята. На собствен ред той е сложена върху централен железен стълб, забит в еднотонен бетонен пиедестал.
Въздушното налягане в инсталацията се поддържа от центробежен вентилатор, задвижван от електрически мотор с променлива скорост. Инсталацията е издигната в продължение на девет часа, а за позиционирането й във отвесно състояние способстват и стоманени обтегачи, прикрепени на собствен ред към 12 бетонни основи с тегло от по 10 или 18 тона. Проектът може да се види в продължение на 3 месеца в Касел, се напомня в уеб страницата на Кристо и Жан-Клод.
Тази творба, съчетана с творбите в Италия и Швейцария през същата година, са цялостна илюстрация за необикновеното за това време изкуство на Кристо и Жан-Клод. Те демонстрират и, че нищо не може да спре двамата създатели, когато са си наумили да основат нещо. Творбите им пораждат изненада, учудване и удивление, когато човек си даде сметка какъв брой труд е вложен в тях, само че също и размисъл по отношение на това каква е задачата на това изкуство, по какъв начин то се вписва в градовете или посред природата, по какъв метод то съумява да добави и в същото време да се открои посред внушителните пейзажи.
Самото пакетирането на паметници, на здания, на детайли от природата, на монументи, на въздух или на вода насочва вниманието върху замисъла на тази техника, която по едно и също време скрива и разкрива. Най-често посредством пакетирането Кристо и Жан-Клод скриват за няколко седмици или месеци нещо – постройка, монумент, пътека, дърво, морски бряг, планински пейзаж, залив, водите на езеро - с което хората са толкоз привикнали, че го възприемат като даденост и даже не го виждат.
Чрез пакетирането, скриващо от погледа на хората опакованите обекти, хората още веднъж насочват погледа си към това, което е прикрито, пробват се да се сетят по какъв начин е изглеждало то допреди опаковката, да си спомнят детайлите му. Изненадата, която поражда пакетирането, възражда и способността да се учудваш на това, което си възприемал като даденост в природата или в града. След като опаковката пада, погледът, с който поглеждаш до неотдавна пакетирания пейзаж, е изцяло нов, изпълнен с удивление, с по-голяма зоркост, с по-голямо внимание към детайлите.
През последващите десетилетия Кристо и Жан-Клод обикалят целия свят, с цел да осъществя огромните си планове. Всеки един от тях е предшестван от дългогодишна подготвителна работа на терен. Всеки един осъществен план е предшестван и придружен и от разнородни експозиции на по-малки произведения на Кристо, като скици, рисунки, опаковани предмети, мини съоръжения и други
Всеки един осъществен план е финансиран от креативния тандем. Всяка една апаратура на Кристо и Жан-Клод поражда огромна шумотевица към нея. Реализацията на инсталациите провокира от време на време и дискусия и води неизбежно до безброй медийни изявления и репортажи.
През 1969 година Кристо и Жан-Клод опаковат скалите на Литъл Бей, предградие на 14,5 километра югоизточно от центъра на Сидни, на брега на Тихия океан. Опаковането обгръща 2,4-километров сектор с широчина, варираща от 46 до 244 метра и с височина 26 метра. За задачата са употребявани 92 900 квадратни метра всекидневно употребявано за селскостопански цели бяло платно и 56,3 километра полипропиленово въже, прикрепени с 25 000 крепежни детайла. Инсталацията, наречена „ Опакованото крайбрежие “ (Wrapped Coast) просъществува от 28 октомври 1996 година в продължение на 10 седмици.
Друг залив е в центъра и на инсталацията на Кристо и Жан-Клод през 1974 година, когато креативният тандем покрива в продължение на 18 дни с 13 935 квадратни метра бяла полипропиленова материя повърхността на водата на залив с форма на полумесец на плажа Кингс в Нюпорт в американския щат Роуд Айлънд. Инсталацията е наречена „ Бряг на океана “ (Ocean Front).
На 10 август 1972 година тандемът пуска в щата Колорадо сред два ската в планинската верига Гранд Хъгбек голяма оранжева завеса, необятна 381 метра и „ ушита “ от 18 600 квадратни метра оранжево найлоново платно, придържано от въжета и кабели, прикрепени към на бетонни основи. Завесата е окачена на височина, варираща от 111 метра в двата й краища до височина от 55,5 метра в центъра. Закрепващите кабелите тежат 61 тона и са закотвени към 864 тона бетонни основи. Нужни са 28 месеца за създаване на това огромно оборудване, само че 28 часа след завършването му вятър с пориви от близо 100 километра в час води до началото на демонтажа му. Инсталацията е наречена „ Завеса над долината “ (Valley Curtain).
Четири години са нужни на Кристо и Жан-Клод, с цел да завършват на 10 септември 1976 година плана си „ Бягащата ограда “ (Runnig Fence). Оградата е висока 5,5 метра метра, дълга 39,4 километра, проточваща се до автомагистрала 101, северно от Сан Франциско, върху частните парцели на 59 фермери, следвайки хълмистите тререни и спускайки се към Тихия океан при залива Бодега. „ Бягащата ограда “ е направена от 200 000 квадратни метра тежко бяло найлоново платно, окачено на железен кабел, обтегнат сред 2050 стоманени стълба, всеки с дължина 6,4 метра и с диаметър 8,9 сантиметра, вкопани на 91 сантиметра, поддържани и от 145 километра железен кабел и 14 000 анкера. Оградата е де факто формирана от 2050 платнени панела, закрепени към горните и долните кабели с 350 000 куки.
През 1991 година след месеци работа близо 3100 големи чадъра са отворени в един и същи ден - 9 октомври - в американския щат Калифорния и в Япония за апаратура, останала на показ в продължение на 18 дни.
Приблизително половината от чадърите с височина 6 метра са със наследник цвят и са конфигурирани в японската префектура Ибараки, а останалите в Калифорния са яркожълти. Инсталацията, наречена „ Чадърите “ (The Umbrellas) символизира сходствата и разликите в метода на живот и оползотворяването на земята в две вътрешни долини в Япония и Съединени американски щати, едната с дължина 19 километра, а другата с дължина 29 километра.
На 7 май 1983 година след тригодишна работа в залива Бискейн в региона на Маями в американския щат Флорида 11 острова са обкръжени от розов плат за инсталацията „ Обградените острови “ (Surrounded Islands). За задачата са употребявани 603 870 квадратни метра розово полипропиленово платно, което покрива повърхността на водата към всеки един от 11-те острова и което се разстила и на 61 метра навътре в водата към всеки остров. Инсталацията се простира на 11,3 километра и може да се види в продължение на 2 седмици.
Първата от трите съоръжения, която през актуалната година има празник – „ Опакованият Пон Ньоф “ (The Pont Neuf Wrapped) - е приключена на 22 септември 1985 година след близо 10-годишна работа по плана. „ Пон Ньоф “ в Париж, чието име значи Новия мост, в действителност е най-старият мост във френската столица. За пакетирането на моста преди 4 десетилетия са употребявани 41 800 квадратни метра полиамидна тъкан, наподобяваща на тип на сатен с нюансите на златни пясъци. Платното е завързано с 13-километрово въже и обезопасено от 12,1-тонни стоманени вериги, обкръжаващи всяка една от колоните на моста на един метър под водата на река Сена. Инсталацията може да се види в продължение на 14 дни.
По мотив юбилея на „ Опакования Пон Ньоф “, който се пада през септември, е планувана и апаратура на френския фотограф и концептуалист Жи Ар в съдействие с Фондацията на Кристо и Жан-Клод. Проектът планува краткотрайно трансформиране на „ Пон Ньоф “ в гигантска пещера. На уеб страницата на Кристо и на Жан- Клод се споделя, че това трансформиране на моста в чест на юбилея на инсталацията на креативния тандем в началото е било планувано за есента на актуалната година, само че в този момент се чака планът да се осъществя през лятото на 2026 година и точните дати в тази тенденция следва да бъдат оповестени. Тази апаратура ще бъде финансирана от частни източници.
Втората апаратура, която тази година има празник, е наречена " Опаковането на Райхстага " и е осъществена в Берлин през 1995 година след близо 24-годишна работа по плана. Опаковането е приключено на 24 юни. Инсталацията може да се следи 14 дни. За задачата на пакетирането са употребявани 110 000 квадратни метра полипропиленово платно с алуминиева повърхнина, тъй че опакованата постройката да придобие сребрист колорит. Платното е пристегнато с 15,6 километра синьо полипропиленово въже с диаметър 3,2 сантиметра.
Фасадите, кулите и покрива на постройката са покрити с 70 направени по размер платнени панела. Реализирането на плана поражда доста диспути по отношение на това дали е подходящо да се прави такава апаратура в центъра на която е една пропита със символика постройка. Но откакто планът е сбъднат, той се трансформира в същинска сензация и придобива и политическо измерение близо 6 години след рухването на Берлинската стена. Пет милиона души се стичат да видят инсталацията в Берлин. Опаковането на Райхстага слага началото и на обновлението на постройката под управлението на световноизвестния проектант Норман Фостър, напомня Франс прес. При това обновяване постройката се снабдява и с фамозния си стъклен купол. В Райхстага от 1999 година се настаняват немските депутати.
Преди броени дни, на 9 юни, във връзка юбилея на инсталацията на Кристо и Жан-Клод фасадата на „ Райхстага “ беше осветена с рухването на нощта от величествен мапинг, който възпроизвежда пакетирането отпреди 30 години. Светлинното шоу може да се всеки ден до 20 юни от 21,30 ч. до 01,00 ч. локално време. Проектът е финансиран с частни средства и от Фондацията на Кристо и Жан-Клод. Мапингът се реализира благодарение на 24 прожектора, инсталирани върху платформи. А също във връзка на юбилея на Кристо и на „ Опаковането на Райхстага “ в Новата национална изложба в Берлин е изложен иконичният „ Опакован Фолгсваген “ на създателя.
Третата апаратура, която тази година отбелязва празник, е „ Портите “ (The Gates), осъществена през зимата на 2005 година в Сентръл парк в Ню Йорк. Замисляна от креативния тандем още от 1979 година, инсталацията е приключена на 12 февруари 2005 година посред заснежения голям парк на американския мегаполис. Там са издигнати 7503 врати с височина 4,87 метра и с варираща ширина от 1,68 до 5,48 метра според от широчината на алеите из парка.
Портите се нижат в продължение на 37 километра в парка, като от всяка една врата се развяват платна с шафранов колорит. Те не доближават до земята, а стопират на към 2,1 метра над земната повърхнина, тъй че хората да могат да се разхождат свободно под тях, минавайки през портите. Огромните двери са ситуирани на разстояние от 3,65 метра една от друга. Инсталацията е забележима отдалеко на фона на снега и на оголените клони на дърветата през зимата. Тя остава в парка общо 16 дни.
Вертикалните и хоризонталните пръти на портите са направени от екструдиран 96,5-километров винил, обагрен в шафранов колорит. Те са закрепени с 15 006 стоманени основи, всяка с тегло от 278 до 380 кг. В земята не са направени дупки. Компонентите на портите са били направени отвън обекта от седем компании в Съединени американски щати. А тъкането и съшиването на развяващите се от портите платна е осъществено в Германия.
По мотив юбилея на тази апаратура в Ню Йорк от 12 февруари до 16 април бяха проведени редица прояви. Сред тях беше галерия, отдадена на визионерските планове на Кристо и Жан-Клод, планувани за Ню Йорк, състояла се от 12 февруари до 23 март в центъра за изкуствата „ Дъ Шед “. В интервала 12 февруари – 16 април гратис през приложението „ Блумбърг кънектс “ посетителите на Сентръл парк можеха да усетят с помощта на технологията с добавената действителност какво е да се наслаждаваш на спектакъла на „ Портите “.
След кончината на Жан-Клод през 2009 година Кристо не се отхвърля от творчеството. След двугодишна работа през 2016 година той осъществя плана " Плаващите кейове " (The Floating piers) в езерото Изео в Северна Италия. Той е основан на предишни неосъществени проекти на Кристо и Жан-Клод и съставлява ефимерна апаратура посред езерото. Там са проправени няколко пътеки с обща дължина 3 километра, построени от към 220 000 полиетиленови куба с висока компактност, които оформят гладко клатещи се кейове и свързват крайбрежното градче Сулцано с огромния езерен остров Монте Изола и с дребното островче Сан Паоло.
Плаващите пътеки са необятни 16 метра и са с височина почти към 35 сантиметра. Върху кейовете са положени 100 000 квадратни метра жълто-оранжева тъкан, чийто цвят се трансформира под слънчевата светлина. С този материал с изключение на плаващите пътеки са застлани и 2,5 километра от пешеходните улици в Сулцано и в Пескиера Маргальо на остров Монте Изола.
Инсталацията се отличава по едно нещо от предходните огромни планове на Кристо и Жан-Клод. Тя разрешава на феновете освен да й се любуват, само че и да станат участници в нея. Те имат опция да вървят по плаващите пътеки все едно, че вървят по вода. Това точно поражда нечуван интерес към инсталацията, открита публично на 18 юни 2016 година и останала отворена за посещаване до 3 юли.
От цяла Италия в градчето Сулцано с влакове, рейсове и коли прииждат толкоз доста туристи, че зоната е безусловно окупирана и се постанова и специфична организация на придвижването. За да се качиш на влака по линията Бреша-Сулцано, която води до инсталацията посред езерото Изео, се изисква много очакване на гарите, защото влаковете не съумяват да поемат целия туристически поток. Милион и половина италианци и чужденци съумяват да дойдат въпреки всичко в Сулцано и да обходят плаващите кейове. Сред посетителите има и доста звезди и политици. По кейовете могат да минават и детски и инвалидни колички. Тази апаратура, в която 1,5 милиона души станаха част от творбата, и до през днешния ден се разяснява в Италия.
След това Кристо съумява да осъществя самичък единствено още един план, този на загадъчната пирамида от варели „ Лондонската Мастаба “ (The London Mastaba) в лондонското езеро Серпънтайн 2018 година в Хайд парк. Инсталацията може да се види през тази година от 18 юни до 23 септември. За изработката на пирамидата са употребявани 7506 варела, сложени на плаваща платформа, построена от полиетиленови кубове с висока компактност. Структурата тежи 600 метрични тона и е закотвена с 32 котви. Варелите са боядисани в пъстри нюанси – алено, розово и синьо. Мастабата по принцип е древноегипетска гробница с формата на пресечена пирамида, изграждана в предишното от камъни и кирпич.
Всяка една от гореспоменатите огромни съоръжения на Кристо и на Жан-Клод е основана от детайли, които се рециклират. Двамата създатели поставят старания техните планове да не нарушат по никакъв метод равновесието на околната среда. В построяването на инсталациите вземат участие стотици служащи.
Много планове на Кристо и на Жан-Клод остават неосъществени, като да вземем за пример този за завеса по протежението на Берлинската стена, за платно, което като голяма змия ще се вие над американска река или за опаковани небостъргачи в Ню Йорк.
През годините непознатите издания не пестят похвали за креативния тандем. Кристо и Жан-Клод остават в съзнанието на хората като създатели, създали невъзможни неща. Двамата подсетиха, че скриването на нещо посредством пакетирането в действителност разкрива скритото нещо в една друга действителност, която е може би по-автентична, по-малко повърхностна, означават италианските издания „ Кориере каузи сера “, „ Стампа “ и „ Република “. Кристо и Жан-Клод са мечтателите, които демонстрираха, че фантазиите могат да се осъществят, колкото и странни и невъзможни да наподобяват. С модерното си изкуство тандемът наложи една визия XXL, която смесва пейзаж, архитектура, статуя и детска фантазия, пише „ Фигаро “.
Кристо и брачната половинка му Жан-Клод се трансфораха в майстори на изкуството да трансформират пространствата. Дръзки създатели, те сътвориха едно поразително и известно творчество и разшириха дефиницията и разбирането за актуалното изкуство, пишат в. " Вашингтон пост " и „ Ню Йорк таймс “. Шекспир беше споделил, че целият свят е сцена, а Кристо и Жан-Клод демонстрираха, че светът е изложба на изкуството, написа Би Би Си. Те не се интересуваха от стерилно белите стени на модерните музеи, в които творбите съществуват настрана от ежедневния живот. Те желаеха да трансфорат всекидневието в изкуство, да създадат по този начин, че хората да прогледнат още веднъж и да помислят още веднъж за това, което ги заобикаля, добавя английската медия. Не инцидентно преди пет години, когато Кристо умря, президентът на Франция Еманюел Макрон го назова " Гений на великолепието ", а в доста публикации тогава Кристо беше наименуван и „ магьосник “.
Една година след гибелта на Кристо в Париж беше осъществен различен план на креативния тандем - „ Опакованата Триумфална арка “ (L`Arc de Triomphe, Wrapped), умислен още при започване на 60-те години. Инсталацията можеше да се види в продължение на 16 дни през есента на 2021 година и беше осъществена с помощта на 25 000 квадратни метра полипропиленово платно в сребристо наследник цвят и 3000 метра алено въже, които преобразиха иконичния парижки паметник.
В уеб страницата на Кристо и на Жан-Клод се напомня и че е в развой на реализация е и огромният план на тандема „ Мастаба “ (The Mastaba), умислен още през 1977 година за Абу Даби. Когато бъде сбъднат, той ще бъде най-голямата модерна пирамидална статуя в света, издигната от 410 000 разноцветни варела, които ще образуват пъстра мозайка, наподобяваща на мозайките в ислямската архитектура.
Пирамидата ще бъде висока 150 метра, дълга 300 метра и необятна 225 метра. Наклонът на стените й ще бъде 60 градуса. Тя ще се издига на към 160 километра южно от Абу Даби в пустинята Лиуа. Кристо и Жан-Клод са набелязали мястото още през 1979 година Сега с плана се е захванал племенникът на Кристо Владимир Явашев, осъществил и плана за пакетирането на Триумфалната арка в Париж преди близо четири години.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ