10 великолепни откъса от произведенията на Никола Вапцаров
Днес се навършват 78 години от гибелта на великия стихотворец Никола Вапцаров.
Да си напомним фрагменти от най-хубавите му и обичани стихове.
***
Понякога ще пристигам във съня ти
като неочакван и отдалечен гостенин.
Не ме оставяй ти извън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна безшумно. Крото ще приседна,
ще вперя взор в мрака да те видя.
Когато се наситя да те виждам,
ще те целуна и ще си отида.
- Из„ Прощално ” ( на жена ми)
***
Ето – аз вдишвам,
работя,
пребивавам
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и съпротивлявам се с него
доколкото мога.
…
Може би желаете
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята религия,
че на следващия ден ще бъде
животът по-хубав,
животът по умен?
…
Тя е бронирана
крепко в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
- Из „ Вяра ”
***
Работиме много
работим от заран до здрач.
Но хлябът е малко,
само че хлябът не стига деца.
…
Послушайте, дребни,
послушайте,мънички мои.
по този начин е през днешния ден,
вероятно било е и през вчерашния ден.
И аз, тъй като нямам храна,
тъй като няма с какво,
ето нà:
ше ви нахраня
със вера.
- Из „ Не бойте се, деца ”
***
Ний спориме
двама със дама
на тематика
" Човекът на новото време. "
…
Тя, бедната дама, стартира да плаче,
стартира във транс да крещи:
" Ужасно! Ужасно! – Разказвате
като че ли
като че там сте били! "
Какъв ти тук смут?!
Той пеел индивидът. –
Това е прелестно, нали?
- Из „ Песен за индивида ”
***
Имам си родина и над нея
през деня грее синьото небе.
Вечер светят звездни полилеи
и гаси ги заран ярък ден.
…
Учеше ме, майко, ти със притчи
да обичам всички като теб.
Бих обичал, майко, бих обичал,
само че ми трябва свобода и хлеб.
- Из „ Родина ”
***
Отвънка ухае на люляк,
навън е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей
…
Дори през безнинните пари,
през слой от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и жизнен срещни пролетта.
- Из „ Пролет ”
***
Какво ще ни дадеш, историо,
от пожълтелите си страници? –
Ний бяхма незнайни хора
от заводи и канцеларии,
…
Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.
…
Но разкажи със думи елементарни
на тях – на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили.
- Из „ История ”
***
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както споделят, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкова.
Какво тук значи някаква си персона.
- Из „ Борбата е безмилостно жестока ”
***
Ти помниш ли
морето и машините,
и трюмовете цялостни
с леплив мрак?
И оня див блян
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
Ти помниш ли най-малко един моряк
не хвърлил жаден поглед надалеч,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се усеща?
…
Да знаеш ти живота по какъв начин обичам!
И какъв брой ненавиждам
празните
химери…
- Из „ Писмо ”
***
Тази земя,
по която тъпча в този момент,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя – не е моя земя,
тази земя,
простете, е непозната.
- Из „ Земя ”
