Днес се навършват 5 години, откакто си казахме последно сбогом

Днес се навършват 5 години, откогато си казахме последно довиждане със Стефан Данаилов. Празнината след него към момента се усеща всеки ден, а културното му и политическо завещание задължава.
Ламбо беше от незаобиколимите хора. Човек с блестящо наличие, непреклонен дух и светла психика. Той беше знак на едно друго чувство за света. Успяваше да събира хората, да ги накара да работят дружно и да заровят всички разлики. С това още приживе той се трансформира в знак.
Историята на Българска социалистическа партия по време на прехода няма по какъв начин да бъде разказана без да се спомене за Стефан Данаилов. Той остана правилен на концепциите си, в никакъв случай не ги съобщи, тъй като духът му беше мощен и неотстъпчив. Във всеки основен миг за левицата Ламбо имаше своето присъединяване, своето мнение, което успяваше да наложи със силата на престижа си. Спомнете си единствено в какъв брой случаи той се превръщаше в глас на разсъдъка, в индивида, който събираше още веднъж и още веднъж цялата партия, тъй като ни подсещаше каква е огромната цел, а не дребните разлики. Банално е да се каже, само че през днешния ден имаме крещяща потребност от хора като него - самоотвержени, отдадени и идейни.
Стефан Данаилов остави своята диря и в ръководството на страната. Единствено по негово време, като културен министър, бюджетът за просвета мина 1 % от Брутният вътрешен продукт - нещо, което през днешния ден ни наподобява недостижимо. Но при него нещата се случваха. Защото той си остана нашия Ламбо - любимецът на цялата страна, чийто дух продължава да се усеща, тъй като хора като него са безсмъртни.