Внесохме контрабандно тютюн от Куба преди 460 години
Днес се навършват 460 години от първото контрабандно внасяне на тютюн в Европа. Испански мореплаватели донасят десетина чувала тютюн за пушене, забележете - без да заплащат нищо на испанския крал.
Насладата от тютюна трае дълго и усетът му се усеща даже откакто цигарата, пурата или лулата е изгасена. Това прелъщение има и своя история.
Някои историци настояват, че китайците са измислили лулата и че там се е пушело епохи преди Новата епоха. Но това, което се е пушело в Азия, са билки и треви. Тютюнът се е отглеждал единствено в Централна и Южна Америка преди пътешествието на Колумб. Счита се, че рожденото място на тютюна (особено Nicotiana Tabacum и Nicotiana Rustica, от които се вършат цигари, пури и енфие), е също там, в Новия свят.
Не е известно от кого е намерено растението и по кое време е почнало да се употребява за пушене. Съществуват доста индиански митове, в които се приказва за тютюна като подарък от боговете. В някои от тях, като да вземем за пример легендите на индианците чероки, димът от тютюна може даже да върне мъртвите към живот. Има също по този начин митове за разногласията сред царевицата и тютюна - кой от тях е по-голям? В предишното лулите се правели от царевичен кочан, морска пяна и глина.
Първото, което е привлякло хората, е ароматът на тютюневите листа, който се носи, и от дима, когато се възпламенят. Всяка „ дръпка “ била приятна и тогава хората захвърлили работата и храната и седнали да попушат.
Има доказателства, че античните маи познавали пушенето. То било публикувано в Табаско (Мексико) и се употребило най-много при религиозни церемонии. Между 3000 и 2000 години прочие Хр. културата на пушенето се популяризирала на юг през Централна Америка и на някои от островите.
По времето, по което римски императори като Антоний Пий издигали стени, с които да се защищават от безчовечен набези, мексиканците към този момент пушели своите жестоко свити цигари. Те нямали хартия и по тази причина увивали тютюна в палмови листа или го натъпквали в бамбукови пръчки. Те даже почнали да увиват тютюн в тютюневи листа, което са и първите опити за изработка на пура. Пушачи можели да се срещнат както в Бразилия, по този начин и по течението на река Мисисипи.
Ацтеките също се научили да пушат и да вземат енфие. Тютюнът се дъвче, яде, пие и втрива в тялото. Прочутият император на ацтеките Монтесума ІІ също имал навика ритуално да изпуши лула тютюн след хранене. Идването на Колумб на остров Гуанахани води до доста промени. Островът е прекръстен на Сан Салвадор, а пушенето следва да се качи на борда на неговите кораби и да обиколи света дружно с него.
Двама моряци от екипажа на Колумб слизат на о-в Куба на разузнаване. Там те срещат голям брой полуголи мъже и дами, които имат свитъци от „ локално растение, чийто мирис вдишват “. В същия този ден Родриго де Херес забързано си дръпва от един свитък, който е с дебелината на човешка ръка, и той е първият европеец пушач.
Местното население на Куба познава тютюна като „ коиба “ (cohiba) и за тях той е чудотворна билка, която е част от религиозни, политически и публични церемонии. Обикновено тютюнът се отглеждал в дребни ниви посред полета с маниока.
Когато експедицията на Колумб се прибира в Испания, Родриго, който свикнал да пуши всеки ден, има неблагоразумието да възпламени на обществено място. Испанската инквизиция го хвърля в пандиза за 3 години, което го трансформира в първата жертва на възбраната против тютюнопушенето.
През 1497 година Романо Пане, свещеникът, който пътува с Колумб и неговата втора експедиция, също приказва за пушенето. През 1512 година Португалия става първата европейска страна, която отглежда тютюн. В средата на ХVІ век енфие към този момент се продава на пазара в Лисабон. Малко по-късно Джон Хоукинс, който прави няколко експедиции до Африка и до Карибите, вижда индианския табиет да се пуши тютюн. Вероятността той да го е донесъл в Англия е надалеч по-голяма, в сравнение с Уолтър Ралей, само че последният изиграва огромна роля в популяризирането на пушенето в двора на Елизабет І и другите аристократи.
Тютюнът, който пристигал в Испания, се превръщал в енфие и се наричал „ Севилски прахуляк “.
Първият прочут англичанин, който се научил да пуши пури, бил Джон Кокбър, който живял на крайбрежията на Хондурас.
Първи почнали да пушат морските капитани по улиците на Лондон, което удивлявало хората и доста от тях се тълпели да гледат зрелището. Търговията с тютюн се разраствала, както и контрабандата с него. Главните центрове на противозаконната търговия били кубинските градове Тринидад, Матансас, Баямо и други Правели се както пури, по този начин и пурети. С времето потреблението на енфие намаляло. Тютюнът, който се внасял, не бил доста първокласен, само че пушенето се разраснало. Най-добри били пурите, които се правели в Куба и бизнесът процъфтявал.
Насладата от тютюна трае дълго и усетът му се усеща даже откакто цигарата, пурата или лулата е изгасена. Това прелъщение има и своя история.
Някои историци настояват, че китайците са измислили лулата и че там се е пушело епохи преди Новата епоха. Но това, което се е пушело в Азия, са билки и треви. Тютюнът се е отглеждал единствено в Централна и Южна Америка преди пътешествието на Колумб. Счита се, че рожденото място на тютюна (особено Nicotiana Tabacum и Nicotiana Rustica, от които се вършат цигари, пури и енфие), е също там, в Новия свят.
Не е известно от кого е намерено растението и по кое време е почнало да се употребява за пушене. Съществуват доста индиански митове, в които се приказва за тютюна като подарък от боговете. В някои от тях, като да вземем за пример легендите на индианците чероки, димът от тютюна може даже да върне мъртвите към живот. Има също по този начин митове за разногласията сред царевицата и тютюна - кой от тях е по-голям? В предишното лулите се правели от царевичен кочан, морска пяна и глина.
Първото, което е привлякло хората, е ароматът на тютюневите листа, който се носи, и от дима, когато се възпламенят. Всяка „ дръпка “ била приятна и тогава хората захвърлили работата и храната и седнали да попушат.
Има доказателства, че античните маи познавали пушенето. То било публикувано в Табаско (Мексико) и се употребило най-много при религиозни церемонии. Между 3000 и 2000 години прочие Хр. културата на пушенето се популяризирала на юг през Централна Америка и на някои от островите.
По времето, по което римски императори като Антоний Пий издигали стени, с които да се защищават от безчовечен набези, мексиканците към този момент пушели своите жестоко свити цигари. Те нямали хартия и по тази причина увивали тютюна в палмови листа или го натъпквали в бамбукови пръчки. Те даже почнали да увиват тютюн в тютюневи листа, което са и първите опити за изработка на пура. Пушачи можели да се срещнат както в Бразилия, по този начин и по течението на река Мисисипи.
Ацтеките също се научили да пушат и да вземат енфие. Тютюнът се дъвче, яде, пие и втрива в тялото. Прочутият император на ацтеките Монтесума ІІ също имал навика ритуално да изпуши лула тютюн след хранене. Идването на Колумб на остров Гуанахани води до доста промени. Островът е прекръстен на Сан Салвадор, а пушенето следва да се качи на борда на неговите кораби и да обиколи света дружно с него.
Двама моряци от екипажа на Колумб слизат на о-в Куба на разузнаване. Там те срещат голям брой полуголи мъже и дами, които имат свитъци от „ локално растение, чийто мирис вдишват “. В същия този ден Родриго де Херес забързано си дръпва от един свитък, който е с дебелината на човешка ръка, и той е първият европеец пушач.
Местното население на Куба познава тютюна като „ коиба “ (cohiba) и за тях той е чудотворна билка, която е част от религиозни, политически и публични церемонии. Обикновено тютюнът се отглеждал в дребни ниви посред полета с маниока.
Когато експедицията на Колумб се прибира в Испания, Родриго, който свикнал да пуши всеки ден, има неблагоразумието да възпламени на обществено място. Испанската инквизиция го хвърля в пандиза за 3 години, което го трансформира в първата жертва на възбраната против тютюнопушенето.
През 1497 година Романо Пане, свещеникът, който пътува с Колумб и неговата втора експедиция, също приказва за пушенето. През 1512 година Португалия става първата европейска страна, която отглежда тютюн. В средата на ХVІ век енфие към този момент се продава на пазара в Лисабон. Малко по-късно Джон Хоукинс, който прави няколко експедиции до Африка и до Карибите, вижда индианския табиет да се пуши тютюн. Вероятността той да го е донесъл в Англия е надалеч по-голяма, в сравнение с Уолтър Ралей, само че последният изиграва огромна роля в популяризирането на пушенето в двора на Елизабет І и другите аристократи.
Тютюнът, който пристигал в Испания, се превръщал в енфие и се наричал „ Севилски прахуляк “.
Първият прочут англичанин, който се научил да пуши пури, бил Джон Кокбър, който живял на крайбрежията на Хондурас.
Първи почнали да пушат морските капитани по улиците на Лондон, което удивлявало хората и доста от тях се тълпели да гледат зрелището. Търговията с тютюн се разраствала, както и контрабандата с него. Главните центрове на противозаконната търговия били кубинските градове Тринидад, Матансас, Баямо и други Правели се както пури, по този начин и пурети. С времето потреблението на енфие намаляло. Тютюнът, който се внасял, не бил доста първокласен, само че пушенето се разраснало. Най-добри били пурите, които се правели в Куба и бизнесът процъфтявал.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ