Днес се навършват 40 дни от кончината на Евгени Кучков

Днес се навършват 40 дни от кончината на Евгени Кучков (1958-2024 г.) - художник, патриот, почетен жител на община Мездра за неговите изключителни заслуги и необикновен принос в духовния живот на общината. 
Поклон пред светлата му памет! 
В памет на Евгени Кучков публикуваме стихотворения от близки негови другари.
*** 
ПИСМО ДО ТАМ 
На Евгени Кучков

Не, може би, а остаряхме. 
Хей по този начин, остаряхме, Братле. 
А някакси твоето благополучие, 
те загърбваше все. 
Някакси всичко минаваше, 
беше като насън. 
Животът все те оставяше 
все на открито, все на открито. 
После се връщаше с влакове, 
устремени под цветна дъга, 
озарени от облици  светли, 
на хора със смели сърца. 
Все те чакаха, чакаха, чакаха. 
И ти идваше, идваше. 
Идваше в ателието, 
тази безконечна изповедалня, 
пълна с картини, икони и самотност. 
А има ли някъде, някъде, 
спирка във пътя-съдба? 
Която да изрисуваш отново, 
като оброк на религия и хубост? 
Такава спирка вече 
сигурно няма, 
и няма да има... 
Само, дай Бог, 
да се видиме, 
в някой мил, жив ъгъл, 
по твоя съдбоносен, 
изрисуван с вълшебна палитра 
от ръката ти път? 
Тук и в този момент, 
ще преливаме с чашите, 
свещица ще палим, ще поменаваме 
нашите, 
осиротели без теб, 
вече остарели, само че положителни времена. 
Това е! 
Друго какво? 
Ти си оставаш незараснала рана, 
от непреживяно благополучие и несбъднати срещи, 
сега кръстносъбрани в едно. 
Ето и стихоплетката стана. 
Но всичкото това, 
ти няма по какъв начин да го прочетеш. 
Да! Няма по какъв начин! 
Остават кръст и свещица, тежка сълза, 
вино, водица, отсипани в черната пръст! 
А ние ще пазим свидно споменът, че 
живяхме с едно непораснало в никакъв случай, 
талантливо и ведро, 
побеляло и гордо, момче! 
Георги Апостолов 
От името на приятелите, с които Евгени 
споделяше в междучашията разнообразни хрумвания,
истории, лошавини и добрини 
*** 
На Евгени Кучков
Осиротя градът… 
              потегли си и Джони, 
ей по този начин - без звук и вопъл - 
и в този момент избавените картини 
    ни гледат - някъде 
                                  без дом! 

А той, от ателието си 
                               вселенско,
с подигравателен поглед 
               и със сериозен глас 
ни пита: Ще ги съхраните ли, 
               спасявах ги за Вас! 
Юли Пухалски