Днес се навършват 35 години от 26 август 1990 г.,

Днес се навършват 35 години от 26 август 1990 година, деня, когато пламна Партийният дом.

Пламъците обземат постройката, централа на неотдавна преименовалата се в Българска социалистическа партия Българска комунистическа партия, в разгара на разногласията за унищожаване на партийните знаци. Най-яркият от тях е петолъчката на партийния дом.

Как наподобява август 1990 година?

Лятото преди 35 години е горещо, още по-горещи са политическите разногласия. От месец и половина (от 10 юли 1990 г.) заседава Седмото Велико национално заседание, образувано след провеждането на свободни избори. В тях обаче ненадейно победител е Българска социалистическа партия, а родилата се едвам половин година по-рано демократична съпротива - Съюз на демократичните сили, недоволства и намерено приказва за открадната победа. В такава конюнктура при дебатите в пленарната зала Съюз на демократичните сили слага въпроса за унищожаване на комунистическите знаци. Българска социалистическа партия е срещу.

А пред " Дондуков " 2 стартира седяща стачка с искане за оставка на ръководителя (президент) на Републиката Петър Младенов и обществен съд за Тодор Живков. Стачниците разпъват палатки - ражда се Градът на истината.

Оставката на Петър Младенов се желае поради публикуван по време на предизборната кампания видеозапис на кинорежисьора Евгений Михайлов от протестния протест на 14 декември 1989 година с настояването за анулация на член 1 от Живковата конституция за управителната роля на Българска комунистическа партия, в който Младенов изрича „ По-добре танковете да дойдат. “ Младенов отхвърля, твърди, че е споделил „ Станко (Тодоров) да пристигна “.

Обществото обаче е разграничено - всеки има вяра на " своите ". На 6 юли Младенов подава оставка, само че това не довежда до усмиряване на пристрастеностите. Великото национално заседание избира за президент доктор Желю Желев, водач на Съюз на демократичните сили.

В такава атмосфера на 19 август – цяла седмица преди пожара, Министерство на вътрешните работи оповестява за заканите на Пламен Станчов от Града на истината, че ще се самозапали, в случай че до 48 часа не бъдат изпълнени настояванията на митингуващите. Сред тях – да се смъкна петолъчката от върха на Партийния дом.

26 август 1990 година е неделя - и министър председателят Андрей Луканов, и президентът

доктор Желю Желев не са в столицата. Желев е на съвещание в Евксиноград, Луканов – на посещаване в Прага.

В късния следобед на площада стартират забележими маневри, които повишават прочувствените градуси.

- Станчов плаши със самозапалване и към 19,30 часа писателят Радой Ралин прави първия си опит да го отклони от самоубийствения акт. Според някои Станчов към този момент бил с шинел, залят с бензин. Според други – с вода.
- Малко след 20,30 часа водачът на КТ „ Подкрепа “ доктор Константин Тренчев произнася с мегафон съдбовните думи към натрупалото се към този момент голям брой: „ От две години се занимавам с тези хора насреща и мога да ви кажа, че те нищо не дават безплатно, до момента в който вие не си го вземете. Дърво, което не дава плод, се отсича и се хвърля. Не се плашете, бъдещето е единствено на смелите. “ И добавя ултиматума, че в случай че до час петолъчката не бъде свалена, „ ще бъде щурмувана постройката “.

- В 21 часа в ефира на Българска национална телевизия Радой Ралин и депутатът от Съюз на демократичните сили Йосиф Петров приканват Станчов да бъде спрян. Но нищо към този момент не може да бъде спряно, тъкмо противоположното – към центъра на София стартират да се стичат хиляди. Суматохата се ускорява.

Малко по-късно постройката пламва.

- В 22,30 ч. в ефира на националното радио се излъчва послание на президента Желев, който осъжда офанзивата като „ жестоко нарушаване на публичния ред “ и я дефинира като въведения към „ вълнения, безпорядък, революция, военна тирания “.

- В студиото на Българска национална телевизия пък се разиграва незабравим разговор сред вицепрезидента ген. Атанас Семерджиев и синдикалиста Константин Тренчев. Ключовият акцент: доктор Тренчев предлага на Семерджиев да разпусне Народното събрание и да разгласи президентско ръководство. Семерджиев отхвърля.

Години по-късно известната ни документалистка Малина Петрова (1950-2023) направи кино лентата „ Прекратено по отминалост “. Лентата е инспирирана от риска делото за палежа да бъде прекъснато по отминалост през 2010 година. Така и стана, само че документалният роман на Петрова в 167 минути оставя събитието в историята с оценки, версии, елементи и любопитни фрагменти.
167-те минути стартират с обобщението, че „ в онази паметна нощ на пожара на Партийния дом на площада, привлечени от огъня, се събраха хора с най-различни ориси, пристрастености и въжделения. Шарена навалица от всевъзможни особи, които незнайно от кое място се взеха и по-късно също по този начин безследно и безименно изчезнаха. И който и да е от присъстващите, можеше да стане воин на този филм. Лудостта беше обхванала всички. “

За разлика от скъпи архиви и документи, които пламъците погълнаха, постройката оцеля.

На 27 август градовете на истината в цялата страна са разтурени. Българска социалистическа партия, която след изборите установи, че е изгубила политическата самодейност, се връща мобилизирана на политическата сцена. Лидерите й излизат отпред на манифестации под надпис: „ Не на фашизма “ и „ Подпалвачите на съд “.

Версиите за палежа остават разнообразни през всички минали години.

- Д-р Желю Желев: Бившите комунисти го проведоха, само че нашите бяха манипулирани да го извършат.

- Малина Петрова: Вплетени са ползите на доста групи и хора. Имах нееднократни свидетелства, че някои от участниците незабавно по-късно се оказват със скъпи магазини и парцели в центъра на София. Карат скъпи коли. Как става това?!

- Ген. Любен Гоцев: Изпълнителите бяха българи, само че не и без присъединяване на външни фактори.

- Димитър Луджев, историк, участник в събитията и създател на двутомника „ Революцията в България 1989-1991 “: Има доста мнения на западни създатели, че интервенцията е направена по самодейност на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с присъединяване на наши структури. Целта е била да се отстранят някои екстремистки детайли и да се притисне опозицията да влезе в разговор и да се съгласи на съдружно ръководство. Пожарът ликвидира значима финансова информация. Как изгоряха тъкмо материали на валутната комисия към Централен комитет на Българска комунистическа партия?! Или на комисията по научно-технически напредък, ръководена от Огнян Дойнов?! “