35 години от датата, която промени историята на България - Булевард България
Днес се навършват 35 години от 10 ноември 1989 година — денят, който вечно промени историята на България. Денят, в който падна властническият комунистически режим.
На тази дата през 1989 година, по време на пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП), Тодор Живков бе освободен от най-високия пост в партията и в действителност в страната — общоприет секретар, който той заемаше 35 години.
Внезапният завършек на една ера, построена върху надзор, боязън и политическо подтисничество, не беше признат с лекост. За разлика от други страни, смяната у нас се случи безшумно, съвсем механично, по силата на събития, които ставаха отвън нашите граници.
Краят на един 50-годишен строй се оказа единствено първият, най-лесен стадий. Истинската борба стартира по-късно: с нежеланието на режима да пусне властта, със задкулисието, което се настани неканено, с групировките, които няколко години по-късно дишаха във врата на прохождащия частен бизнес. За да се трансфорат част от тях по-късно в едрия капитал на България.
Видяхме нежеланието да се разкрият досиетата на Държавна сигурност, непроведената лустрация, която остави голям брой въпроси и сенки в новата политическа и икономическа система.
35 години по-късно тази дата остава знак на това, че свободата, към която се устремихме тогава, продължава да изисква нашето внимание и ангажимент. Свободата на словото, самостоятелните медии, правото на избор, демократичните институции, честните избори — всичко това изглеждаше фантазия в тези първи дни след смяната.
Днес, когато тази фантазия е действителност, въпреки и не съвършена, е ясно, че не можем да я одобряваме за даденост. Демокрацията е нежна и постижима само с непрестанни старания и гражданска интензивност.
България продължава да търси пътя си, свободата не е приключена история. Тя е роман, който към момента пишем дружно.
На тази дата през 1989 година, по време на пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП), Тодор Живков бе освободен от най-високия пост в партията и в действителност в страната — общоприет секретар, който той заемаше 35 години.
Внезапният завършек на една ера, построена върху надзор, боязън и политическо подтисничество, не беше признат с лекост. За разлика от други страни, смяната у нас се случи безшумно, съвсем механично, по силата на събития, които ставаха отвън нашите граници.
Краят на един 50-годишен строй се оказа единствено първият, най-лесен стадий. Истинската борба стартира по-късно: с нежеланието на режима да пусне властта, със задкулисието, което се настани неканено, с групировките, които няколко години по-късно дишаха във врата на прохождащия частен бизнес. За да се трансфорат част от тях по-късно в едрия капитал на България.
Видяхме нежеланието да се разкрият досиетата на Държавна сигурност, непроведената лустрация, която остави голям брой въпроси и сенки в новата политическа и икономическа система.
35 години по-късно тази дата остава знак на това, че свободата, към която се устремихме тогава, продължава да изисква нашето внимание и ангажимент. Свободата на словото, самостоятелните медии, правото на избор, демократичните институции, честните избори — всичко това изглеждаше фантазия в тези първи дни след смяната.
Днес, когато тази фантазия е действителност, въпреки и не съвършена, е ясно, че не можем да я одобряваме за даденост. Демокрацията е нежна и постижима само с непрестанни старания и гражданска интензивност.
България продължава да търси пътя си, свободата не е приключена история. Тя е роман, който към момента пишем дружно.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ