Днес се навършват 3 месеца от трагичното срутване на бетонна

Днес се навършват 3 месеца от трагичното сриване на бетонна козирка на постройката на железопътната гара в Нови сад. 15 души изгубиха живота си. Три месеца не престават и студентските митинги, чието главно искане е ръководещите да поемат политическа отговорност. Чак предходната събота властта обезпечи полицейска защита на демонстрациите - след най-малко 30 опита на водачи да минат през протестиращите и след серия от физически набези против тях.

Днес следобяд - след двудневен поход от Белград до Нови сад - студентите ще блокират за цяло денонощие три моста над Дунав в Нови сад.

В началото на тази седмица имаше 24-часова обсада и на белградската Аутокоманда - основен пътен възел в столицата. Същия ден президентът Александър Вучич съобщи, че всички претенции на студентите са изпълнени, че половината държавно управление ще бъде заменено и че ще помилва 13 студенти и академични преподаватели, разследвани за предизвикателство на вълнения по време на митингите. Спомена и възможен референдум, на който народът да каже дали го желае или не и даде обещание, че в случай че не го желае, още същата вечер ще подаде оставка. Предупреди обаче, че неговата Сръбска прогресивна партия била по-популярна от всеки път.

На идващия ден - вторник - министър председателят Милош Вучевич изненадващо подаде оставка, само че остана отпред на държавното управление, което към този момент се води техническо. Срокът за номиниране на нов министър председател и министри или да бъдат свикани предварителни избори е един месец. Президентът Вучич обаче даде обещание всичко да се обясни за 10 дни.

Темата разяснява за БНР политологът и теоретичен помощник от Белградския университет Вуйо Илич.

Господин Илич, студентските митинги, които раздрусват Сърбия към този момент 3 месеца, провокират у анализаторите отвън страната ви най-малко две противоположни чувства и упования. Едното е, че на президента Вучич това надалеч не му е за първи път и че несъмнено отново ще успее да преживее политически бурята. А другото е, че такава държавна рецесия май не е имало още от времето на Слободан Милошевич - т.е., поради приликата, дали пък не пристигна нова смяна в Сърбия? Какво е в действителност ситуацията?

" Бих споделил, че тези митинги наподобяват най-много като най-голямата рецесия, сполетяла властта на Александър Вучич през последните 13 години. А на Сърбия й се случват огромни митинги съвсем всяка година. Но има няколко разлики сред актуалните митинги и предходните. И тези разлики не са единствено количествени. Като да вземем за пример през декември се организира най-големият митинг от 25 и повече години. Около 100 000 души се събраха тогава в центъра на Белград.

Разликите са и качествени. Защото никога преди не сме имали студентско придвижване, което е толкоз добре организирано на базата на директната народна власт и в това време дистанцирано от политическите играчи - били то партии или официални или неофициални цивилен организации. Всичко това прави невъзможно за властта да дискредитира студентския митинг, както направи с предходните митинги. "

Има ли разлика в държанието на ръководещите към протестиращите в този момент и преди?

" Разбира се. И то точно поради естеството на това публично придвижване. Управляващите се опитваха да употребяват общоприетия си репертоар за справяне с стачкуващите. В началото се пращаха мъже с нахлупени качулки да разтурят митингите. Това беше, по този начин да се каже, " тоягата ". После пробваха и с " морков " - предложиха подкупи на младите във тип на нисколихвени заеми за жилища. Но не съумяха нито с тоягата, нито с моркова.

Причината е, че - както към този момент загатнах - студентите са доста добре проведени и с изключение на това поставят съответни претенции и не отстъпват от тях. А на властта, която нормално е доста веща в това да играе за време - да чака колкото е належащо, до момента в който демонстрациите отшумят - този път не й се получава. И резултатът е тъкмо противоположното - ескалация на митинга, която докара до рухването на държавното управление. "

Студентите споделят, че настояванията им не са изпълнени. Вучич споделя, че са. Какво направи той за тях и какво не?

" Студентите са доста специфични, когато стане въпрос за това дали са им изпълнени настояванията или не. Не одобряват, по този начин да се каже, външен арбитраж. Исканията са четири. Първото е ръководещите да поемат политическа отговорност за сриването на козирката на гарата в Нови сад. Второто е да прекратят следствията против арестуваните за предизвикателство на вълнения студенти. Третото - да проверяват всички нападатели против протестиращите. И четвъртото изискване е обвързвано с материалното положение на студентите и бюджетните разноски за обучение.

Властта направи по нещо и по четирите претенции. Но най-важното през цялото време е правосъдното произвеждане за нещастието през ноември. Факт е, че за завършването му е належащо време. Но се спори какъв брой в действителност време ще е належащо, с цел да се откри дали някой ще понесе наказателна отговорност за рухването на козирката върху хората. Предполагам, че публичният спор в този момент ще се концентрира върху това дали митингите и блокадите да продължат до възможното правосъдно решение. "

Президентът Вучич в никакъв случай до момента не е жертвал министър председател. Дали съгласно вас той откровено желае разговор с протестиращите? Или отново играе за време - да се уталожи напрежението в обществото?

" Идеята му е всъщност да резервира стабилността на ръководството. В Сърбия, както допускам знаят и вашите слушатели, реалната власт е в ръцете на Александър Вучич - президента. А държавното управление, което по конституция би трябвало да има изпълнителната власт, са всъщност негови марионетки. И те елементарно се сменят.

Смятам, че в случай че Александър Вучич в действителност искаше да води разговор със студентите, щеше да го направи още преди три, два или даже един месец. Но всъщност студентите са тези, които отхвърлят разговор с президента. Мотивът им е, че това не е в конституционните му пълномощия. Настояват той да престане да се меси и вместо него да реагират прокуратурата и другите способени органи. Вучич е безусловно разоръжен - не може да влезе в политически разговор със студентите, тъй като те не го признават. "

Стана дума към този момент, че тези митинги не са политически. Но предходната седмица Вучич се опита да ги показа таман като такива. " В Сърбия в никакъв случай към този момент няма да се идва на власт посредством улицата, опозицията не желае народна власт ", сподели той на протест на свои симпатизанти. Дали въпреки всичко в избран миг скоро политическата съпротива няма да стане част от митингите?

" Това е огромният въпрос в Сърбия сега. Засега опозиционните партии не дават знак по какъв начин ще се нареждат. През последните два месеца те играха второстепенна - поддържаща роля. Студентското придвижване имаше самодейността - те сами решаваха по какъв начин ще се организират митингите, общата стачка и блокадите по пътищата.

Със сигурност би било в полза на Вучич да има против себе си политически партии, а не студенти. И допускам се надява това да стане скоро. Студентите нямат изявен водач, който Вучич да дискредитира или да примами на своя страна. Партиите ще влязат в основните функции, когато се стигне или до образуване на ново държавно управление, или до избори. "

Кое би било по-добре за Сърбия - предварителни избори или ново държавно управление и съвещателен референдум за или срещу Вучич?

" Според мен референдумът, за който се заприказва преди няколко седмици, към този момент не стои на дневен ред. Предложението беше на президента Вучич - с цел да ревизира какъв брой жители го поддържат. Но оставката на държавното управление трансформира нещата. Това към този момент не е належащо. Не може още да се каже дали ще има нови избори или ново държавно управление. Вече текат конституционните периоди - по-малко от 30 дни остават за номиниране на министър председател. Избори биха били риск за Вучич. Той привиква предварителен избор, единствено в случай че е в преобладаваща позиция. А аз не съм сигурен, че в този момент е в такава. По-вероятно е да се сформира ново държавно управление, чийто министър председател може и да не е от Сръбската прогресивна партия, а специалист или просто самостоятелен, само че номиниран от Вучич. Този излаз обаче ще зависи от това по какъв начин ще продължат митингите и стачките през идващите дни. "

Премиерът в оставка Вучевич приказва за някакъв злобен сюжет от чужбина. Говорителката на съветското външно министерство си разрешава да зове студентите да не разрушават стабилокрацията на Вучич. Небезизвестният консултант на Тръмп - Ричард Гренел - също. Кой в действителност заплашва " мира и стабилността ", за които президентът непрестанно приказва?

" За Сърбия, а и за множеството страни в района ни, има един стандарт - властническите политици популисти като Вучич постоянно свързват опозицията си с някакви намеси от чужбина. Но специфичното на тези студентски митинги е, че те не получават никаква поддръжка отвън - нито политическа, нито логистична. Новото студентско придвижване освен не получава помощ, само че е и подложено на критика хем от Русия, хем от Съединените щати. Трудно е в такава неповторима обстановка да се повярва на Вучевич. Това е и още една причина Вучич да не може да дискредитира тези свои съперници толкоз елементарно, колкото всички останали до момента. "

Вучич значи непоклатимост или непоклатимост значи Вучич за Сърбия?

" Предполагам, че и от досегашните ми отговори излиза наяве, че тези две неща не могат да бъдат приравнявани. Александър Вучич е по едно и също време фактор за непоклатимост и за неустойчивост. Непрекъснатото предизвикателство на рецесии и клетвите му, че може да ги ръководи e технологията на властване, която го легитимира и в страната, и в чужбина. Стабилност при него няма - има композиция от непоклатимост и неустойчивост. И това също е стандарт, годен и за други страни от Западните Балкани. "