Днес се навършват 28 години от онзи 4 февруари, в

Днес се навършват 28 години от оня 4 февруари, в който Българска социалистическа партия върна проучвателния мандат и отхвърли да сформира държавно управление, отпред с Николай Добрев в една взривоопасна обстановка, в която България бе изправена безусловно на ръба на революция.

Как се случи това? Под напън или след трезва прецента на обстановката социалистическата партия се отхвърли от властта и какви бяха последствията от този трагичен ход?

От тогава, пристигна ли този ден, непроменяемо сред президентите Стоянов и Първанов изниква спор, който още никой не е разрешил. С какъв брой папки са се явили Първанов и Добрев пред Стоянов, когато през 1997-а на този ден се отхвърлят от управнически мандат? Дали са желали непременно да образуват държавно управление, за което обаче им е попречил Стоянов, или сами, по своя воля са заявили пред него опция да не внасят за гласоподаване в Народното събрание проектокабинет на левицата.

Като кореспондент бях директен очевидец на тези събития.

И тогава, и по-късно записвах разкази на „ героите “. Наскоро имах опция да надниква в непубликувани стенограми от съвещания на парламентарната група на левицата, в персоналните мемоари на Николай Добрев и в неговото прословуто зелено тефтерче, съхранило напъните и разочарованията му по образуването на невъзможния кабинет.

На тази база ще се опитам да дам своя прочит на събитията отпреди 23 години.

Пък който желае да прибавя линии към този роман - още по добре.

На 8 януари Николай Добрев, вътрешен министър в оставка, е номиниран от левицата за предстоящ премиер в изискванията на дълбока обществено-политическа рецесия в страната; голямо неодобрение от властта, преляло в всеобщи митинги и махленски напън и съвсем банкрутирала страна. Оценката му за държавното управление на Виденов, на което е член, е: „ За такова ръководство в никакъв случай по света не ръкопляскат. Хората на улицата са гладни и до това състояние ги докарахме ние. “ Приема номинацията след много „ подозрения “ и съмнения у себе си. Въпреки оценката му за неналичието на единодушие и непоклатимост в страната надвива вярата, че ще успее да сформира дружно „ с съдружните сътрудници, с другарите от Българска социалистическа партия и с специалисти мощен управнически екип “, който да приготви и да осъществя стратегия за излизане от рецесията.

На 28 януари, десет дни след встъпване в служба, новоизбраният президент Петър Стоянов връчва на Добрев мандат за сформиране на държавно управление, което е отказал да направи предшественикът му Желю Желев.
В идващите дни кандидат-премиерът организира десетки срещи, трескаво реди „ необятно експертно държавно управление “, откакто е схванал, че еднопартиен кабинет няма късмет. Провежда съвещания с водачите на Евролевицата, на БСДП, на БББ, на ГОР, даже и на Съюз на демократичните сили, с водачите на синдикатите, с специалисти. Преговорите се водят при цялостна нелегалност. Имената на кандидат-министрите са най-пазената загадка в страната. Отначало в Съюз на демократичните сили сякаш одобряват офертата за коалиционност и даже показват собствен претендент за министър - Веселин Методиев. И тази концепция обаче има къс живот. Отвсякъде стартират да валят отводи. Експерти загърбват министерски кресла. Усилията му за реализиране на национално единодушие против започващата хиперинфлация удрят на камък. Хората по улицата го освиркват, развяват пред него обърнати надолу флагове.

На 29 януари вечерта с неуспех завършват договарянията сред лидера на БББ Жорж Ганчев и новоизбрания водач на Българска социалистическа партия Георги Първанов. Жорж е безапелационен: „ Няма да подкрепим кабинет на Българска социалистическа партия. Още по-малко, в случай че в него има остарели политически муцуни като Пирински. “

На 30 януари бламирането на кабинета „ Добрев “ става все по-отчетлива действителност. Стоянов афишира, че единствено връщането на мандата може да успокои гнева на улицата. Костов предизвестява, че опозицията ще насочи целия си напън върху Добрев, с цел да не може той да осъществя втори кабинет на левицата. И в Съюз на демократичните сили, и в Българска социалистическа партия обаче знаят, че при скрито гласоподаване 13-14 депутати на Костов ще пуснат бюлетината „ за “ Добрев. Но и в левицата няма сплотеност. На „ Позитано “ са преброили, че „ против “ втори техен кабинет ще бъдат 7-8, а може и 10-15 депутати от столетницата. И кантарът ще се балансира от БББ. „ Пари и процедура ще играят, в случай че Добрев тръгне към пленарната зала с кабинет в джоба “, съм написала в собствен разбор за „ Труд “ на 30 януари 1997-а.

Към края на този ден Добрев към този момент е наясно, че ресурсът на доверие към партията му вътре и отвън страната е изчерпан и че отникъде няма да получи финансова поддръжка. Не по този начин мислят обаче хардлайнерите на „ Позитано “. „ Нямаме никакво право да абдикираме от властта “, споделя Нора Ананиева, член на Водоснабдителна система на Българска социалистическа партия и зам.-председател на Народното събрание. Днес надали някой си спомня за Минчо Минчев от „ Марксистка опция “, само че тогава той бе лидер на това мощно идейно крило в столетницата, което гневно отстояваше линията: „ Българска социалистическа партия има моралното и конституционно право да ръководи още. Дори и върху щикове! “

На 2 февруари сутринта на „ Позитано “ 20 стартира взаимно закрито съвещание на парламентарната група и на Водоснабдителна система на Българска социалистическа партия. Добрев рапортува: всички евентуални сътрудници, синдикатите и доста от специалистите са му отказали. Вътрешната и интернационалната изолираност е реалност. Предупреждава, че в случай че въпреки всичко успее да прокара държавно управление в Народното събрание, то ще би трябвало да хвърли полицията против улицата. Другият вид е под натиска на улицата да подаде оставка след дни, седмици или два-три месеца най-вече. Бележка в тефтерчето му от 16 часа гласи: „ Тотален привършен запас за кабинет, имената (за министри - б.а./ се опасяват. “ Настойчиво моли Костов още веднъж за среща, само че този път той му отхвърля с претекста - НИС на Съюз на демократичните сили го блокира. Към края на вечерта въпреки всичко съумява да сглоби държавно управление.

На 3 февруари от 10 ч. на „ Позитано “ 20 още веднъж заседава пленумът. Трябва да утвърди проектокабинета на Добрев. Всички го притискат непременно да образува и прокара държавно управление. Добрев изяснява: „ Ние към този момент сме в малцинство, даже и държавното управление да мине при скрито гласоподаване в Народно събрание, то няма да може да ръководи заради неналичието на парламентарен и публичен запас. “ Зове съпартийците си да гласоподават „ по съвест “ и им декларира: „ Не ме упреквайте за неявяване на гражданска храброст, героизъм и социалистическа взаимност. “ И таи вярата, че пленумът ще неодобрява кабинета му. Уви, това не се случва. Поръчението на партията е държавно управление! Той обаче към този момент е взел решение да върне мандата. Казва го и в изявление за Ройтерс в следобедните часове: „ Моето мнение за решение на рецесията в България е в цялостна естетика с позицията на Европейски Съюз. Тя има три пункта - политиците да се схванат за датата на изборите, аз поддържам и съм труженик за предварителните избори. Второ, да се спогодят по програмно, преходно или съдружно държавно управление. И трето, да се възстановят диалозите с МВФ. Аз ще върна мандата при тези условия. “

На 4 февруари в 11 ч. за следващ път в соццентралата се събира управлението на Българска социалистическа партия. В 12 ч. Първанов и Добрев би трябвало да бъдат при президента. Към 11,15 в залата на „ Позитано “ 20 Добрев рапортува резултатите от напъните си да сформира кабинет: „ Отиваме при президента с две папки. Но да сме наясно - никакви гласувания повече не може да има в този парламент. Дори в случай че на следващия ден всички гласувате за мен, по-нататък това няма да стане - Народното събрание е малоценен! Никой няма интерес да влезе в него с изключение на тези, които желаят да имат необятни компетенции за служебно държавно управление. Да, партията има интерес, разбирам, само че по кое време по-добре ще защитим нейния интерес - в този момент, като се срутим, или като се срутим повторно по-силно? Мисля, че в този момент сриването ще е по-малко и ще запазим партията. Това решение (да върне мандата - б.а.) го взех още през вчерашния ден. Бях задължен това да ви кажа, с цел да бъда почтен към вас. “
И подканя Първанов да потеглят към „ Дондуков “ 2.

Ако Българска социалистическа партия реши да разсекрети документите от тези трагични дни, ще стане ясно, че връщането на мандата е било дискутирано на 3 и 4 февруари и че когато двамата потеглят към президента, на „ Позитано “ 20 са знаели какво ще се случи там. Ясно и изрично Добрев ги е предизвестил, че ново държавно управление на левицата „ няма небосвод “. Нещо повече, непосредствено им е декларирал: „ Нали не сте съгласни да заложим златото, с цел да крепим държавното управление! “

В 11,45 Първанов и Добрев застават пред президента с две папки и с решение да върнат мандата. Отварят едната - с план за кабинет, с цел да покажат, че са изпълнили връчения им мандат за образуване на държавно управление. И я затварят. Подават му втората - с отвод от мандат. Той не взема нито едната, нито другата. Неясно за какво. „ Нито Добрев, нито Първанов върнаха мандата непринудено, с цел да спасят България. Влязоха при мен с една директория. В нея беше съставът на новия кабинет на Българска социалистическа партия с министър-председател Николай Добрев. Ако бях приел тази директория, означаваше се да предложа на Народно събрание да гласоподава това държавно управление. Отказах изрично да приема предлагането за ново държавно управление на Българска социалистическа партия. И по-късно прекарах може би най-тежките часове от моя живот. Тогава взех решение да свикам незабавно КСНС, с цел да упражня повторно напън върху Българска социалистическа партия да не предлага кабинет. “ Този роман на Стоянов съм записала на 3 февруари 2007-а - 10 години след случката.

„ Заявихме му, че имаме подготвеност за образуване на кабинет, само че сме подготвени да се откажем от мандата, в случай че ще свика Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС). Искахме съветът да одобри документ, посредством който политическите сили, показани в Народното събрание, да подсигуряват достойния излаз от рецесията и да набележат ограниченията за недопускане на ексцесии, политически затруднения и натрапване на напрежение. Нелепа е тезата му, че той ни отхвърля от мандат в 12 ч. на 4 февруари. Защото това незабавно води не до политическа, а до конституционна рецесия - президентът отхвърля на претендента за министър-председател препоръчан от него кабинет. “ Разказът на Първанов е ден по-късно - на 4 февруари 2007-а. Твърди, че първата реакция на Стоянов е да се обади на Костов: „ Трябваше да изчакаме 30-40 минути отговора на Костов, след което двамата с Добрев си тръгнахме, получили към този момент потвърждението на готовността за привикване на КСНС. “

В 15 ч. съветът при президента се събира - всички водачи на парламентарно показаните партии дружно с премиера в оставка Виденов и министрите му. Търся истината за този ден и в спомените на Жан Виденов, оповестени в книгата му „ Отвъд политическия спектакъл “, която се появи през лятото на 1999-а: „ Първанов и Добрев демонстрираха на президента досието с имената на гласувалите предния ден от Демократичната левица кандидат-министри, само че не му я връчиха. Вместо това обявиха, че поради възраженията на другите политически сили не са срещу да обсъдят и вид да не внасят проектокабинета в Народното събрание. (След като в 12 ч. Първанов и Добрев декларират на Стоянов, че връщат мандата, в 18,45 те заявяват това и пред членовете на КСНС, с цел да се одобряват официално документите за излизане от политическата рецесия, с които в действителност се осъществя отводът от мандат - б.а.) Опитах се да ги отклоня от тази логичност, да им заявя, че формалната позиция на ръководещата коалиция е напълно друга, само че никой не реагира и аз напуснах КСНС. Първите, на които оповестих, че Кольо и Георги сдават властта, бяха Велко Вълканов и Красимир Премянов. “

Съветът при президента свърша към 19,30 с сключване на декларация за национално единодушие и с дата за предварителни избори. Първанов и Добрев напущат „ Дондуков “ 2 през задния вход и по обиколни улички се връщат на „ Позитано “ 20. Петър Стоянов се появи на балкона на президентството, повлечен на всенародната обич и сподели: „ Най-лошото стартира. Чакат ни тежки дни. Трябва да затворим фабриката за илюзии. “

В алената централа посрещат Добрев и Първанов на нож. „ Отрежете ми главата, аз не съм изменник. Ако останем на власт, не може да освободим улицата без принуждение. Не подценявайте всеобщото неодобрение! Второ, ние не можем да спрем летенето към пропастта “, отстоява позицията си Добрев във вечерните часове на 4 февруари пред парламентарната група на левицата.

Разказва на депутатите, че пред КСНС финансовият министър е дал информация на президента какви са отговорностите на страната в двата месеца до изборите и Стоянов по никакъв начин не е останал удовлетворен.

Подчертава, че основният прокурор е забранил да се довеждат нови запаси (на полицията) от другите региони, „ с цел да пазим Народното събрание “, въпреки че хората под пагон в София не стигат. И пита съпартийците си: „ Мога ли да преживея още един път и може ли да има още една нощ като 10-11 януари? Никого не тревожа с нея, вие бяхте в залата! Три дни ви запитвам не дали ще сме на върха във властта, а по какъв начин ще управляваме? “ Отговори не получава.

Изригва обаче партийният яд, който ще го следва до гибелта му.

Прибира се и три дни не излиза от вкъщи си.

Появява се на закрито съвещание на парламентарната група на левицата на 7 февруари, на което още веднъж е изправен пред другарския съд. И споделя: „ Вие имате право да ме накажете, да ме опозорите и аз ще се съглася с това. Чуват се гласове да напусна партията. Ако утрешният пленум вземе решение за мен, бъдещето ми ще е ясно - аз ще бъда един деятелен симпатизант на Българска социалистическа партия. “

Добрев остана подобен до края на живота си. Виденов в никакъв случай не му елементарни „ измяната “. Не отиде и на погребението му.

Първанов посвети на Добрев избирането си за президент през 2001-ва и пожела в София да има кръстена на него улица.

Къде са обаче двете папки, които е носил Добрев на президента Стоянов?

До този миг никой не ги е намерил. „ Ние му (на Стоянов - б.а.) показахме досиетата, само че не сме му ги връчили. Мандатът за осъществяване на държавно управление не е даден и мандатът не е употребяван. С декларацията, която беше призната на КСНС, ние осъществихме неофициален отвод от властта. Това беше нашето схващане за заслужен излаз “, обясни Първанов през 2007-а.

И до през днешния ден двамата със Стоянов се разминават в разказите си за този ден.

И колкото повече време минава, толкоз по-яростно всеки отстоява позицията си, която, най-малко към този момент, се оказва за сметка на истината.

Спорът за двете папки се разгоря и през 2012-а, когато отново направих с тях паралелни изявленията. Стоянов даже се обиди, че надали не го подозираме в положение на „ цялостна безотговорност “, в случай че продължаваме да твърдим, че е имало две папки, едната от които с отвод.

Гневен е и Първанов: „ Има една огромна неистина, с която се боря непрестанно - че Стоянов ни е убедил в 12 ч. да се откажем от мандат. Нашето решение за това бе взето ден преди 4 февруари и бе основано на голяма информация. “

Всеки със своя прочит за едно и също събитие. Единият желае да утвърди 4 февруари като ден на поуката, че властта не се брани по всевъзможен начин, другият - като ден за налагане на отвод от власт. Затова и няма по какъв начин да стигнем до помиряването. Както още десетки дни от трагичната ни история.