Емил Костадинов: Пожелавам да видя още един такъв момент за България
Днес се навършват 27 години от популярното класиране на международното състезание в САЩ-94 и на фразата „ Господ е българин " на Николай Колев „ Мичмана ".
Емил Костадинов остава вечно в историята на родния футбол с двата гола, които донесоха великата победа на България против Франция на " Парк де Пренс " в Париж през 1993 година Успехът с 2:1 прати Пеневата чета на Мондиала в Съединени американски щати, където станаха четвърти в света. Бившият нападател, който не се нуждае от никакво показване беседва с
- Вече изминаха 27 години от оня необикновен мач, в който вкара два гола и бихме Франция. Със същото възприятие ли посрещате тази дата, или избедняват страстите?
- По-скоро възприятието си остава едно и също. Не съм се замислял. Наистина, минаха много години. Само мога да си пожелая да видя още един подобен миг за България.
- Не недооценявам никого, само че не виждам скоро по какъв начин ще се събере сходно потомство, което играеше в топ тимове на Европа?
- Наистина, всички футболисти в отбора тогава заслужават голямо почитание. Събрахме се по-скоро нашето потомство и няколко момчета, по-възрастни с 3-4 години. Всички обаче бяхме характери. Това е най-важното в един тим.
- Винаги задавам този въпрос: Как спахте преди мача, имаше ли интуиции, подозрения, събуждания?
- Не, никакви. Аз преди значим мач постоянно спях добре. Единственият проблем пристигна от това приключение, което имахме с Любо Пенев на влизане във Франция. Знаете, нямахме визи и Гецата Георгиев, който тогава играеше в " Мюлюз ", ни взе незаконно с кола.
- Разбирайки за гафа с визите, имахте ли терзания с Любо, че ще пропуснете мача на живота ви?
- Не, бях сигурен, че казусът ще се оправи. Честно, не съм предполагал, че въобще може да се стигне до сходна обстановка. Но с изключение на влизането във Франция нямахме безусловно никакви грижи преди „ Парк де Пренс ". Бяхме изцяло спокойни.
- С кого бяхте в една стая?
- С Любо Пенев.
- Не е ли малко необичайно, че тъкмо с него сте в неприятни връзки, а се знаете от деца в ЦСКА?
- Аз не съм в неприятни връзки с никого. Вижте, аз съм миролюбив човек. Никога не съм нападал и обиждал в живота си. Затова ме изненада тази реакция на Пенев. Аз проблеми с него нямам.
- Каза, че не сте имали проблеми, само че в съблекалнята беше заложена бомбата с наградите, която цъкаше безусловно до старта на Световното в Съединени американски щати?
- Така се получи, тъй като някои хора пробваха да не изпълнят обещания, които са дали. Това в никакъв случай не съм го приемал.
- Добре де, не ви ли респектира оня състав на Франция - Дешан, Блан, Кантона, Папен - същински великани на международния футбол, не че вие бяхте инцидентни?
- Нашият тим в никакъв случай не се е тормозил. Знаехме си, че в случай че играем както би трябвало, може да победим всеки в света. Отборът имаше темперамент, бяхме събрани все футболисти на международно равнище. Няма по какъв начин да не излезем със самочувствие.
- Имахте ли предусещане, че ще вкарате гол - хайде, да не споделяме надвит?
- Никога не съм имал интуиции, само че задачата на един нападател е постоянно тази. Бях в допълнение убеден, тъй като в квалификациите несъмнено ми вървеше, вкарвах, играех добре.
- Винаги се приказва за втория гол, само че първият е не по-малко значим, а и бих споделил сложен.
- На същото мнение съм. Първия гол го броя за толкоз хубав, колкото и втория. Обикновено не му се обръща внимание, само че е сложен.
- Още повече че не бяхте измежду нападателите, които имат славата на голаджии с глава. За разлика от Сираков да вземем за пример?
- Може би тъй като не бях от високите нападатели, само че в последна сметка имам много голове с глава и в националния тим, и в клубните. Най-важното е позиционирането. Там е ключът.
- И въпреки всичко - вторият гол? Това съгласие без взор на какво се дължи - на обстоятелството, че с Любо сте от деца ли?
- Не единствено с Любо, а с множеството футболисти. Вижте, нашето потомство игра на две международни и три европейски шампионати за юноши, там съм се засичал с много от момчетата. Знаехме се в действителност кой по какъв начин мисли, накъде ще тръгне, какво ще реши. В последна сметка е и въпрос на класа.
- Да стигнем и до празненството в Париж?
- Отидохме в дискотека. Там честваха и други известни, несъмнено, Лени Кравиц и Принс бяха звездите. Веселихме се. Говорихме си и ги помолихме за фотография. Само че защитата реагира незабавно и ни взе фотоапарата. Просто в сходни нощни заведения фотосите са неразрешени.
- Париж ли е вашият обичан град?
- Париж е щастливият ми град. А и на цялото потомство.
- Ходили ли сте там на разходка след 1993 година, не приказвам за мачове?
- Доста пъти. Знаете ли кое ме изненадва постоянно. Винаги таксиметровите водачи ме разпознават.
- Така ли? Забележително?
- Когато биеш огромните народи, те те почитат. Убедил съм се. Биеш ли френски или немски тим, хората там стартират да те почитат. Аз постоянно съм го казвал, изненада ме реакцията на самия „ Парк де Пренс ", където публиката ме аплодираше.
- Тогава ли играехте най-хубавия футбол в кариерата, тъй като помня в действителност превъзходния състав на " Порто ", където бяхте титуляр?
- Бяха доста мощни години, а " Порто " в действителност беше европейски гранд. Играхме два полуфинала в Шампионската лига (едното е полуфинална група, като единствено спечелилият отива непосредствено на край - б.р.), печелихме трофеи. Но аз на всички места съм се чувствал добре и съм имал триумфи.
Като се стартира от ЦСКА, мине се през " Байерн " (Мюнхен) - там вкарах гол в европейски край и спечелихме Купата на УЕФА. Няма да не помни и историческата вечер за Фенербахче, когато победихме " Манчестър Юнайтед " на техен терен. Това се случваше за първи път в историята на клуба.
- Последно за футбола, кое е по-трудно - да си професионален футболист или управленец?
- Категорично второто. Най-трудно е да убедиш хората към себе си да работят в една посока. Ние сме индивидуалисти като нация. Трябва да се разбере, че единствено като екип ще има триумф.
- Оптимист ли сте, че това ще стане?
- Разбира се. Просто всеки би трябвало да разбере, че не би трябвало да дърпа чергата към себе си. Убеден съм, ще се случи.
- Емо, по какъв начин станахте футболист?
- В двора на 57-о учебно заведение. Там започнах, там беше моят квартал.
- Коньовица, където преди време споделяха, че мъжете са или футболисти, или боксьори, или и двете?
- (Смее се.) Вярно е. Имаше доста футболисти и боксьори в квартала. Аз също минах през куп спортове. Тренирах и лека атлетика, и битка, и волейбол. По това време всички деца спортуваха доста. Това е доста значимо - да минеш през няколко дисциплини. Така създаваш съгласуваност, която оказва помощ на всеки спорт.
- Може би това е повода да имаме страховит освен футбол, а и спорт, който обираше куп медали по олимпиади?
- Треньорите ходеха по учебните заведения, избираха деца, гледаха ги по растеж и тегло, насочваха ги къде могат да станат спортисти. Важното е, че ги запалваха.
- Помните ли кой Ви видя в учебния двор?
- Наистина не помня. Вече в 57-о учебно заведение упражнявах при Паро Никодимов първоначално. Имаше в действителност построена система на спортуване при децата. Отлично взаимоотношение сред клубове, учебни заведения.
- Не че изпадам в трогване по соца, само че май системата за спорт в действителност беше съвършена?
- Неслучайно много страни ни копираха и реализираха големи резултати. А ние я разрушихме.
- Можехте ли да станете различен състезател, с тази експедитивност може в леката атлетика?
- Имах данни за лека атлетика, по-специално за висок скок и спринт. Това сигурно ми оказа помощ във футбола. И друго. Играеше се непрекъснато в махалата.
- Държите ли още връзка с някого от махалата?
- Чуваме се понякога с две момчета. Виждам се с някои съотборници от тези години. Но тръгнахме по разнообразни пътища, рядко се засичаме. Нормално е.
- Емо, живеем във времето на COVID-19. Как се справяте?
- Старая се да пребивавам както преди, само че някои неща няма по какъв начин да ги прескочиш. Каквото мога като работа, правя от вкъщи. Ходя във футболния съюз, само че контактувам с едни и същи хора. В фамилията съблюдаваме ограниченията, пазим се, към този момент много хора се заразиха, в това число и познати. Явно в действителност е сериозен вирус.
- Как поддържате форма в пандемията, обездвижването е неприятен фактор?
- Да ви призная, не съм спортувал от един месец и считам това да бъде прекъснато незабавно. (Смее се.) С футбола завърших, в този момент просто търча или отивам на фитнес. Със сигурност ще стартира още веднъж.
Емил Костадинов остава вечно в историята на родния футбол с двата гола, които донесоха великата победа на България против Франция на " Парк де Пренс " в Париж през 1993 година Успехът с 2:1 прати Пеневата чета на Мондиала в Съединени американски щати, където станаха четвърти в света. Бившият нападател, който не се нуждае от никакво показване беседва с
- Вече изминаха 27 години от оня необикновен мач, в който вкара два гола и бихме Франция. Със същото възприятие ли посрещате тази дата, или избедняват страстите?
- По-скоро възприятието си остава едно и също. Не съм се замислял. Наистина, минаха много години. Само мога да си пожелая да видя още един подобен миг за България.
- Не недооценявам никого, само че не виждам скоро по какъв начин ще се събере сходно потомство, което играеше в топ тимове на Европа?
- Наистина, всички футболисти в отбора тогава заслужават голямо почитание. Събрахме се по-скоро нашето потомство и няколко момчета, по-възрастни с 3-4 години. Всички обаче бяхме характери. Това е най-важното в един тим.
- Винаги задавам този въпрос: Как спахте преди мача, имаше ли интуиции, подозрения, събуждания?
- Не, никакви. Аз преди значим мач постоянно спях добре. Единственият проблем пристигна от това приключение, което имахме с Любо Пенев на влизане във Франция. Знаете, нямахме визи и Гецата Георгиев, който тогава играеше в " Мюлюз ", ни взе незаконно с кола.
- Разбирайки за гафа с визите, имахте ли терзания с Любо, че ще пропуснете мача на живота ви?
- Не, бях сигурен, че казусът ще се оправи. Честно, не съм предполагал, че въобще може да се стигне до сходна обстановка. Но с изключение на влизането във Франция нямахме безусловно никакви грижи преди „ Парк де Пренс ". Бяхме изцяло спокойни.
- С кого бяхте в една стая?
- С Любо Пенев.
- Не е ли малко необичайно, че тъкмо с него сте в неприятни връзки, а се знаете от деца в ЦСКА?
- Аз не съм в неприятни връзки с никого. Вижте, аз съм миролюбив човек. Никога не съм нападал и обиждал в живота си. Затова ме изненада тази реакция на Пенев. Аз проблеми с него нямам.
- Каза, че не сте имали проблеми, само че в съблекалнята беше заложена бомбата с наградите, която цъкаше безусловно до старта на Световното в Съединени американски щати?
- Така се получи, тъй като някои хора пробваха да не изпълнят обещания, които са дали. Това в никакъв случай не съм го приемал.
- Добре де, не ви ли респектира оня състав на Франция - Дешан, Блан, Кантона, Папен - същински великани на международния футбол, не че вие бяхте инцидентни?
- Нашият тим в никакъв случай не се е тормозил. Знаехме си, че в случай че играем както би трябвало, може да победим всеки в света. Отборът имаше темперамент, бяхме събрани все футболисти на международно равнище. Няма по какъв начин да не излезем със самочувствие.
- Имахте ли предусещане, че ще вкарате гол - хайде, да не споделяме надвит?
- Никога не съм имал интуиции, само че задачата на един нападател е постоянно тази. Бях в допълнение убеден, тъй като в квалификациите несъмнено ми вървеше, вкарвах, играех добре.
- Винаги се приказва за втория гол, само че първият е не по-малко значим, а и бих споделил сложен.
- На същото мнение съм. Първия гол го броя за толкоз хубав, колкото и втория. Обикновено не му се обръща внимание, само че е сложен.
- Още повече че не бяхте измежду нападателите, които имат славата на голаджии с глава. За разлика от Сираков да вземем за пример?
- Може би тъй като не бях от високите нападатели, само че в последна сметка имам много голове с глава и в националния тим, и в клубните. Най-важното е позиционирането. Там е ключът.
- И въпреки всичко - вторият гол? Това съгласие без взор на какво се дължи - на обстоятелството, че с Любо сте от деца ли?
- Не единствено с Любо, а с множеството футболисти. Вижте, нашето потомство игра на две международни и три европейски шампионати за юноши, там съм се засичал с много от момчетата. Знаехме се в действителност кой по какъв начин мисли, накъде ще тръгне, какво ще реши. В последна сметка е и въпрос на класа.
- Да стигнем и до празненството в Париж?
- Отидохме в дискотека. Там честваха и други известни, несъмнено, Лени Кравиц и Принс бяха звездите. Веселихме се. Говорихме си и ги помолихме за фотография. Само че защитата реагира незабавно и ни взе фотоапарата. Просто в сходни нощни заведения фотосите са неразрешени.
- Париж ли е вашият обичан град?
- Париж е щастливият ми град. А и на цялото потомство.
- Ходили ли сте там на разходка след 1993 година, не приказвам за мачове?
- Доста пъти. Знаете ли кое ме изненадва постоянно. Винаги таксиметровите водачи ме разпознават.
- Така ли? Забележително?
- Когато биеш огромните народи, те те почитат. Убедил съм се. Биеш ли френски или немски тим, хората там стартират да те почитат. Аз постоянно съм го казвал, изненада ме реакцията на самия „ Парк де Пренс ", където публиката ме аплодираше.
- Тогава ли играехте най-хубавия футбол в кариерата, тъй като помня в действителност превъзходния състав на " Порто ", където бяхте титуляр?
- Бяха доста мощни години, а " Порто " в действителност беше европейски гранд. Играхме два полуфинала в Шампионската лига (едното е полуфинална група, като единствено спечелилият отива непосредствено на край - б.р.), печелихме трофеи. Но аз на всички места съм се чувствал добре и съм имал триумфи.
Като се стартира от ЦСКА, мине се през " Байерн " (Мюнхен) - там вкарах гол в европейски край и спечелихме Купата на УЕФА. Няма да не помни и историческата вечер за Фенербахче, когато победихме " Манчестър Юнайтед " на техен терен. Това се случваше за първи път в историята на клуба.
- Последно за футбола, кое е по-трудно - да си професионален футболист или управленец?
- Категорично второто. Най-трудно е да убедиш хората към себе си да работят в една посока. Ние сме индивидуалисти като нация. Трябва да се разбере, че единствено като екип ще има триумф.
- Оптимист ли сте, че това ще стане?
- Разбира се. Просто всеки би трябвало да разбере, че не би трябвало да дърпа чергата към себе си. Убеден съм, ще се случи.
- Емо, по какъв начин станахте футболист?
- В двора на 57-о учебно заведение. Там започнах, там беше моят квартал.
- Коньовица, където преди време споделяха, че мъжете са или футболисти, или боксьори, или и двете?
- (Смее се.) Вярно е. Имаше доста футболисти и боксьори в квартала. Аз също минах през куп спортове. Тренирах и лека атлетика, и битка, и волейбол. По това време всички деца спортуваха доста. Това е доста значимо - да минеш през няколко дисциплини. Така създаваш съгласуваност, която оказва помощ на всеки спорт.
- Може би това е повода да имаме страховит освен футбол, а и спорт, който обираше куп медали по олимпиади?
- Треньорите ходеха по учебните заведения, избираха деца, гледаха ги по растеж и тегло, насочваха ги къде могат да станат спортисти. Важното е, че ги запалваха.
- Помните ли кой Ви видя в учебния двор?
- Наистина не помня. Вече в 57-о учебно заведение упражнявах при Паро Никодимов първоначално. Имаше в действителност построена система на спортуване при децата. Отлично взаимоотношение сред клубове, учебни заведения.
- Не че изпадам в трогване по соца, само че май системата за спорт в действителност беше съвършена?
- Неслучайно много страни ни копираха и реализираха големи резултати. А ние я разрушихме.
- Можехте ли да станете различен състезател, с тази експедитивност може в леката атлетика?
- Имах данни за лека атлетика, по-специално за висок скок и спринт. Това сигурно ми оказа помощ във футбола. И друго. Играеше се непрекъснато в махалата.
- Държите ли още връзка с някого от махалата?
- Чуваме се понякога с две момчета. Виждам се с някои съотборници от тези години. Но тръгнахме по разнообразни пътища, рядко се засичаме. Нормално е.
- Емо, живеем във времето на COVID-19. Как се справяте?
- Старая се да пребивавам както преди, само че някои неща няма по какъв начин да ги прескочиш. Каквото мога като работа, правя от вкъщи. Ходя във футболния съюз, само че контактувам с едни и същи хора. В фамилията съблюдаваме ограниченията, пазим се, към този момент много хора се заразиха, в това число и познати. Явно в действителност е сериозен вирус.
- Как поддържате форма в пандемията, обездвижването е неприятен фактор?
- Да ви призная, не съм спортувал от един месец и считам това да бъде прекъснато незабавно. (Смее се.) С футбола завърших, в този момент просто търча или отивам на фитнес. Със сигурност ще стартира още веднъж.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ