Днес се навършват 20 години от Кървавата Коледа - атентата,

Днес се навършват 20 години от " Кървавата Коледа " - атентата, при който загинаха петима български военни в иракския град Кербала, където български военни са настанени в база " Индия " като част от Коалиционните сили за стабилизиране и възобновяване на Ирак след войната там. 

По традиция от години, в края на декември с военни ритуали в разнообразни гарнизони в страната се отдава почит към всички български военнослужещи, починали в интервенцията на Многонационалните сили в Ирак.

На 27 декември 2003 година, в 12.45 часа локално време (11.45 часа българско време), цистерна се взриви  в непосредственост до оградата, където е щабът на българския батальон. Експлозията причини големи вреди в лагера, а бойците бяха евакуирани.  

При самоубийствено нахлуване починаха петима български военнослужещи, а други 27 души от контингента бяха ранени.

Кървавият атентат лиши живота на майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев, офицерски претендент Антон Петров, офицерски претендент Иван Инджов и офицерски претендент Свилен Киров.

За целия интервал на присъединяване в интервенцията в Ирак - от 22 август 2003 година до края на 2008 година, България е взела участие с 11 контингента с обща бройка 3 367 души.

В хода на интервенцията страната ни дава общо 13 жертви, отбелязва Министерство на защитата. Освен починалите при атентата в Кербала, живота си губят Димитър Димитров (загинал на 23 април 2004 г.), Владимир Пашов (загинал на 24 октомври 2004 г.), Гърди Гърдев (загинал на 4 март 2005 г.), Преслав Стоянов (загинал на 3 май 2005 г.), Валентин Донев (загинал на 3 май 2005 г.), Марин Милев (загинал на 21 юни 2005 г.), Цветан Камов (загинал на 14 юни 2005 г.) и Паун Георгиев (загинал на 14 юни 2005 г.).

На 27-ми декември 2003-та година базата е атакувана от камион-цистерна. Той пробива загражденията и се взривява. Загиват петима военни. 

Анализите за случая са оповестени едвам през 2014-а година и установяват недостатъци в връзката с командването от Полша, не до такава степен високата сигурност въз основата и незадоволителната разследваща информация за терористичните групировки по това време. 

20 години след нещастието, министърът на защитата по време на случая Николай Свинаров споделя, че една от значимите поучения е съществуването на нова техника за армията…

" Виждате с каква техника сме били в Кербала. Сега не е доста по-различна. Дай, Боже, в действителност да получим нужното финансиране ".

За схващане за защитата прикани и полковник Тодор Даков. Сега пълководец на трета група Специални сили, а през 2003-та година – пълководец на взвод в Кербала.

" Армията има потребност страната да стои зад нея и да я поддържа по всякакъв начин ".

Парламентът поддържа покупката на нови изтребители, машини за пехотата и кораби. Но това стана 16 години след " Кербала ". 

Страната ни към този момент е платила милиони, само че новата техника се чака след още няколко години. 

Припомняме:

През януари 2014 година тогавашният боен министър Ангел Найдедов разсекрети отчета на министерство на отбраната  от инспекцията за нещастието в Кербала.  От него ставаte ясно, че съгласно военните специалисти България не е била готова за задачата, военните са позволили доста неточности на място в Кербала, а за част от пропуските по защитата въз основата отговорност беше трансферирана на полското командване.

Въпреки всички тези констатации на проверяващата комисия, тогавашното политическо и военно управление не е намерило " длъжностно лице, на което да бъде вменена дисциплинарна отговорност по случая ".

Данните от инспекцията са били предадени и на държавното обвиняване, само че и то не е показало отговорни за допускането на нещастието.

Комисията, която е разследвала нещастието, е установила, че България не е разполагала с щатно образувани и комплектовани военни формирования за интервенции отвън страната. Засечени са пропуски при оборудването на български контингент и незадоволително време за подготовката му.

Според военното министерство не е имало и задоволителна разследваща информация за ситуацията на място, а и при наличната не са подхванати ограничения. Не са били построени изцяло фортификационните уреди и не са били разположени правилно гранатометите.

Въпреки че от 18 декември 2003 г. започва да тече информация за евентуални закани, не са препоръчани съответни ограничения за усилване на сигурността на българския контингент.

Проверката е засякла недостатъци в координацията сред българите и и полското командване. Освен това поради лимитираните благоприятни условия за доставка командването не е отразило настояването за доставката на бетонни блокове и са били ситуирани телени заграждения.

Месец преди атентата, в интервала 27-29 ноември, положението на фортификационното съоръжение и инженерните заграждения на база " Индия " е инспектирано от комисия на многонационалната дивизия, под чието командване са били българите, която е излязла с оценка, че сигурността въз основата е 85%.

Батальонът е изпратен, макар че подготовката му е траяла единствено 168 часа  - една седмица при започване на лятото на 2003 година Офицерите са минали едвам четиридневен антитерористичен курс. Военните не са били готови за битка с тероризма, нито са знаели разпоредбите за държание в Арабския свят. Последните са били получени тъкмо преди заминаването за Ирак.

В първите дни след идването на контингента медиите оповестиха, че рейнджърите са били принудени да си купуват сами оборудването. Ползвали са фенерчета играчки от пакетчета " Зрънчо ". Тогава управлението на армията мълчеше. 

По-късно констатациите от инспекцията са, че в действителност е имало проблем с доставките

По време на узаконяването на батальона комисия от Сухопътни войски установи, че " част от персоналния състав не познава в цялостен размер теорията и практиката за дейностите за задържане на камикадзе и при опит за навлизане в базата на автомобил бомба ".

От отчета на командира на батальона е станало ясно, че базата е била проведена като елементарен войскови лагер. Не са били планувани позиции за гранатохвъргачките, които се употребяват за прекъсване на коли бомби. Северният портал е бил от ламарина и беззащитен с ров.

Според изявления за готвения атентат е имало разследваща информация. Военното разузнаване на няколко пъти е изпращало информации, които очевидно са били подценени от висшето управление на МО и Генералния щаб.

Първата информация била изпратена на 18 декември, в която се казвало, че може да се чака интензивност на " Ал Кайда " и сили на Садам Хюсеин към Коледа. Втората - на 20 декември, е за нараснала интензивност на иракското разузнаване в Кербала и планувана офанзива. На 21 и 22 декември имало общо три информации от разузнаването за задаваща се офанзива.

Последната информация била от 26 декември, ден при атентата. В нея се казвало, че би трябвало да се чакат атентати по време на християнските празници. Независимо от това заключенията на комисията са били, че разузнаването не били дало съответна информация и употребило данни от други служби, а последното не давало опция за предприемане на съответни дейности.

По мотив годишнината в Карлово и Русе ще се състоят възпоменателни церемонии. 

Ще бъде почетена паметта на починалите военнослужещи -  майор Георги Качорин и старши лейтенант Николай Саръев, както и офицерските претенденти Иван  Инджов, Антон Петров и Свилен Киров.

На церемонията пред Паметника на починалите в битката против международния тероризъм в Карлово ще участват министъра на защитата Тодор Тагарев и началника на защитата адмирал Емил Ефтимов.     

Венци и цветя ще поднесат военнослужещи от 61-ва механизирана бригада.