Днес се навършват 20 години от една от най-големите трагедии

Днес се навършват 20 години от една от най-големите нещастия за България. На 4 април 2004 година рейс с българи се обръща в река Лим на връщане от туристическа екскурзия в Дубровник. Жертвите са 12 български деца умират, всички те от Свищов.

Преди 20 години в 8 часа и 10 минути сръбско време на планински път водачът губи надзор над рейса. Рейсът пада в коритото на река Лим.

Георги Манзаров е татко на 18-годишния Юлиян. Той е най-големият измежду починалите, само че ще остане запомнен не като жертва, а като воин. Юлиян не посещава учебното заведение, което провежда екскурзията. Той потегля дружно с над 30 възпитаници в името на любовта.

На 4 април 2004 година рейс с български възпитаници падна в коритото на реката, починаха 12 деца

„ За огромната си обич. Той беше футболист и имаше задграничен контракт да играе там. Каза ми, че няма да върви на бал, а ще замине да играе футбол, с цел да бъде с нея. Тя оцеля, ние поддържаме връзка с нея и с нейното семейство. Няма по какъв начин да бъде иначе, тъй като тя е неговата огромна обич “, споделя татко му.

1 месец след злополуката той основава фондация „ Ангелите от Лим “, дружно с още 12 фамилии на починалите.

„ Нашата болежка е, че за тези 20 години от оживелите, като се изключи 1-2 фамилии, никой от родителите на тези деца, които към този момент са пораснали, не се обърна да помогне най-малко с мероприятията, които фондацията прави “, споделя още той.

12 български деца се удавиха, откакто автобусът им излетя от пътя

През миналото време обаче Георги е признателен за направените другарства и получената поддръжка.

„ Ние бяхме дружно и в тази болежка, когато ни тежи се събираме, приказваме и споделяме. Така намираме някаква разтуха, тъй като сме 12 фамилии. Всички тези фамилии успяхме да не сме разграничени. Ние не сме Неправителствени организации, ние сами събираме средства и сами си вършим нещата “, споделя бащата на Юлиян.

За нещастието е наказан водачът на рейса, Илия Измирлиев, на 4 години затвор.

„ Ние от самото начало искахме да намерим истината за злополуката. Истината е, че индивидът, който е отговорен директно за злополуката, е Илия Измирлиев. Но аз бих споделил, че тази злополука се случи, тъй като всеки един от уредника, до превозвача, до екскурзоводите – всеки един от тях не си е приключил работата. Тази несвършена работа докара до вкарването на рейса във водата “, споделя Георги.

Родители и близки на жертвите уважиха паметта им макар наложените ограничения за сигурност

20 години по-късно припомняме за случилото се на 4 април 2004 година с разкази от този момент.

„ Целият рейс се разтресе. Водата стартира да се повишава доста бързо с всяка секунда и популярност Богу успяхме да се доберем до люковете “, споделя тогава едно от оживелите девойки.

36-а от пасажерите и двамата водачи съумяват да се спасяат.

„ Събуждам се в реката, това е секунди след излизането от трасето. Моята работа е билa, че съм помагал да излязат децата “, споделя Димитър Керкелов, вторият водач на рейса.

Още в първите часове след нещастието е ясно, че жертвите са най-малко 10. Всички те са деца на възраст сред 11 и 18 години. Двама от малолетните пасажери са в неопределеност и десетки се включват в избавителна акция, а в Свищов е разгласен ден на печал.

Седмици по-късно телата на двете изчезнали при злополуката деца са открити, а равносметката е страшна - 12 български деца са изгубили живота си в река Лим.

В средата на 2004-а година съумяват да извадят и рейса от реката.

В началото на 2005 година стартира делото за злополуката. Подсъдим е 51-годишният водач Илия Измирлиев.

Той е упрекнат,  че  е предизвикал гибел на повече от лице по несъобразителност. На първа инстанция Измирлиев е наказан на 7 години затвор. Присъдата обаче е обжалвана. На втора и трета инстанция е понижена на 4 години затвор с претекста, че подсъдимият е оказал „ действителни избавителни дейности и са налице доста смекчаващи виновността условия “. Осъденият Илия Измирлиев към този момент не е измежду живите.

След трагичния случай в река Лим е основана анкетна комисия. Следват и законодателни промени, които не разрешават нощните пътувания при екскурзии с възпитаници.

Вече 20 години всеки ден родителите мислят за изгубените си деца. Всяка година вървят на мястото на злополуката.  И към момента има въпроси, на които търсят отговори. Повечето от оживелите при злополуката деца и възрастни от дълго време не са в Свищов. Почти никой от тях не е идвал и да означи черната годишнина от нещастието Лим.