Днес се навършват 185 години от рождението на Васил Левски,

Днес се навършват 185 години от рождението на Васил Левски , един от идеолозите на българската национална гражданска война. Васил Иванов Кунчев е роден в подбалканското градче Карлово на 18 юли (6 юли остарял стил) 1837 година в Карлово в фамилията на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Делото на живота му е основаването на Вътрешната революционна организация.

Легендите и историческите данни описват по какъв начин той минава през всяко българско населено място, увлича най-будните българи след себе си и съвсем във всяко кътче основава революционен комитет. Защото е уверен, че " Нашето дело зависи от нашите лични старания ".

Проповядва концепция за национално избавление, само че и за съгласие с всички нации, за битката против неправдите. Дълги години и по разнообразни хитроумни способи той съумява да се изплъзва на преследващите го турци.

Христо Ботев написа за невероятната му устойчивост и радостен темперамент - " Навън зима, камък се пука от мраз, а той, Левски, пее ".

Левски е хванат в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София, като по пътя му до такава степен никой не прави опит да го избави. Дори турските съдии са сюрпризирани и възхитени от неговото държание. Обесен на 19 февруари 1873 година

Сред другите му най-ярки мисли са " Народната работа стои над всичко ", " Играем с живота на 7 милиона българи - би трябвало зряло да се постъпва ", " Времето е в нас и ние сме във времето ", " Ако печеля, спечелвам за цялостен народ - в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си ".

Има двама братя - Христо и Петър и две сестри - Ана и Марийка.

Левски, прочут още като Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо, Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский, Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо, Дякон Игнатий, е идеолог и уредник на българската национална гражданска война, създател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

Васил учи във взаимно учебно заведение в Карлово. През 1851 година татко му умира от мозъчен кръвоизлив и тримата братя сами остават да се грижат за фамилията.

От 1855 година е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора.

Учи две години в класно учебно заведение в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници.

На 24 ноември 1858 година приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 година става дякон.

Три години по-късно обаче под въздействие на Георги Сава Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело.

През 1862 година отпътува за Сърбия и взема присъединяване в Първата българска легия на Раковски в Белград. Именно там поради сръчност и смелост получава прозвището Левски. След разтурянето на легията се причислява към четата на дядо Ильо челник.

През 1863 година отпътува за Румъния и след къс престой се завръща в България.

Отказва се от монашеския ранг през 1864 г и до 1866 година е преподавател в с. Войнягово, Карловско, а по-късно (до 1867) в Еникьой, Северна Добруджа.

Като преподавател Левски развива революционна агитация измежду народа и провежда патриотични дружини за бъдещото въстание.

Ноември 1866 година се среща с Раковски. През 1867 година става знаменосец в четата на Панайот Хитов.

В Белград взе участие във Втората българска легия на Раковски (1867 - 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, с цел да приготви народа за въстание, само че е задържан в Зайчар от сръбските управляващи и хвърлен в пандиза.

Освободен, Левски се трансферира в Румъния. След това още веднъж се връща в Зайчар и отново отпътува за Румъния.

След неуспеха на четническата тактичност Левски стига до концепцията, че за сполучливия излаз на национално-освободителната битка е належащо центърът на революционната подготовка да се реалокира в България посредством създаване на мрежа от революционни комитети.

На 11 декември 1868 година стартира първата си пропагандна обиколка из България, която приключва през февруари 1869 година Март-април 1869 година се връща в Румъния.

Започва втората си обиколка из България на 1 май 1869 година, по време на която основава революционни комитети. На 26 август 1869 година се връща в Румъния през Русе.

Убеждава за преместването на революционния център в България, само че не среща поддръжка. В края на 1869 година Левски взе участие в основаването на БРЦК в Букурещ и дружно с Любен Каравелов застава отпред на революционно-демократичното му крило.

Напуска Румъния и продължава построяването на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 година дефинира Ловеч за център на ВРО - " Привременно държавно управление в България ". През 1871 година за помощници на Левски са изпратени Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година създава стратегия и проектоустав на БРЦК.

На 22 септември 1872 година Димитър Общи провежда грабеж на турската поща в Арабаконак. Левски е срещу, само че е подсилен само от поп Кръстю Никифоров.

Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава разпореждане от БРЦК и Каравелов за повдигане на въстание, само че отхвърля да го извърши и взема решение да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се трансферира в Румъния.

На 26 декември 1872 година бива хванат от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът го осъжда на гибел посредством обесване.

На 18 февруари (6 февруари по остарял стил) 1873 година присъдата е изпълнена в покрайнините на София.

В цялата страна той ще бъде почетен с церемонии.

В Карлово от 21.00 часа президентът и висш главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев ще одобри почетния строй на представителни елементи на Българската войска. Държавният глава ще произнесе слово и ще отдаде респект пред паметника на Апостола на свободата.