143 години от създаването на българския лев
Днес се навършват 143 години от основаването на българския лев.
На 4 юни 1880 година е обнародван и влиза в действие Законът за правото на рязане на монети в Княжество България.
На 4 юни 1880 година Второ Обикновено Народно заседание на Княжество България приема закон, с който се основава националната валута лев = 100 стотинки = 1 френски франк.
С този закон се основава националната парична единица „ лев “, разграничен на 100 елементи – „ стотинки “, и се дефинират тежестта, металното наличие и изображенията на българските монети.
От деня на обявяване на закона всички държавни и общински институции в България, както и частните лица, са задължени да одобряват левове и стотинки и да издават документи за парични интервенции със суми в левове и стотинки.
Съвременната история на българските парични знаци стартира след възобновяване на българската страна през 1878 година, се показва в публикацията на Българската национална банка (БНБ).
През 1880 година с приемането на Закона за правото на рязане на монети в Княжество България се основава българската парична единица „ лев “, разграничен на 100 елементи – „ стотинки “. При въвеждането на лв. той се приравнява към златния френски франк и е общопризнат биметалният стандарт (сребро и злато), с което България в действителност приема правилата на Латинския паричен съюз.
Към 1878 година в стопанския оборот на страната се употребяват разнообразни задгранични монети – най-много турски, съветски, румънски и сръбски сребърни монети. Българската национална банка (БНБ), основана през 1879 година, съумява да наложи използването на лв. на българска територия и изтласкването на задграничните монети от паричното обращение до края на 1886 година с помощта
на специфични закони за прекратяване използването на румънски и сръбски монети (законът е признат през 1884 г.) и на съветски монети (законът е признат през 1886 г.).
Първите монети на Княжество България са медните от 2, 5 и 10 стотинки, отсечени през 1881 година През 1882 година са отсечени сребърни български монети от 1 и 2 лева, а през 1894 година са отсечени златни монети от 10, 20 и 100 лева
До края на Балканската война са отсечени монети от злато, сребро и медни сплави, включително първите български възпоменателни монети от 1894 година – златните 20 и 100 лева Започват да се секат и разменни монети от неблагородни метали и сплави – в обращение през 1917 година навлизат цинкови, а по-късно и алуминиеви монети. В навечерието на Втората международна война се секат стоманени монети. По време на Втората международна война се секат 10 типа разменни монети.
До 1952 година всички български монети се секат в чужбина. През 1951 година се основава българският Монетен двор и през 1952 година в него България за първи път сама отсича монети. В българския Монетен двор и до през днешния ден се секат разменните и възпоменателните монети на
България. Възпоменателните монети са най-вече от сплави, мед, сребро и злато и са отдадени на разнообразни тематики – събития и персони от българската история, достижения в спорта, технологиите и на естествена тема.
През 1885 година е признат закон, който дава на Българска народна банка монополно право да издава банкноти в страната. Според същия закон всички държавни институции са задължени да одобряват българските банкноти. Първите български банкноти са със златно покритие в размер 1/3 от номинала. Първите български банкноти от 20 и 50 лева са отпечатани през 1885 година
През 1891 година е признат закон, допускащ на Българска народна банка да издава и банкноти със сребърно покритие в размер 1/3 от номинала. През идващите години златният стандарт от време на време се анулира и възвръща, а съотношението в сребърния стандарт се трансформира. След балканските войни и Първата международна война, при започване на 1919 година закон прекратява обменяемостта на левове против злато и сребро. Златното покритие на българския лев се възвръща със закон през 1924 година, само че същият закон анулира правото на Българска народна банка да издава банкноти със сребърно покритие.
България за първи път сама отпечатва банкноти през 30-те години на ХХ век. Това са отпечатаните в Държавната печатница в София банкноти от 5000 лева, емисия 1924 година, и 20 лева, емисия 1925 година
Когато след 1989 година в България стартира преходът към пазарно стопанство, новоприетият Закон за Българска народна банка възвръща двустепенната банкова система, състояща се от търговски банки и централна банка, и удостоверява монополното право на Българска народна банка да емитира българските монети и банкноти.
След либерализацията на цените и последвалата инфлация в интервала 1991 година – 1994 година се емитират парични знаци с високи номинали, в това число монети от 50, 100, 500 и даже
10 000 лева, както и банкноти от 20, 50, 100 (две емисии), 200, 500, 1000 и 2000 лева Кризата в края на 1996 година води до нов интервал на доста висока инфлация и през 1996 година – 1997 година Българска народна банка незабавно пуска в обращение по две излъчвания банкноти с номинална стойност 1000, 2000, 5000 и 10 000, а също и банкнота с номинална стойност 50 000 лева
През 1997 година в страната е въведен валутният ръб и курсът на лв. е закрепен в началото към немската марка, а по-късно към еврото. Така се реализира ценова непоклатимост, която дава опция през 1999 година да се извърши деноминация на лв.. В обращение са пуснати нови банкноти от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лева, както и монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 ст. В последващите години Българска народна банка емитира и банкнота от 100 лева и разменни монети от 1 и 2 лева.
На 4 юни 1880 година е обнародван и влиза в действие Законът за правото на рязане на монети в Княжество България.
На 4 юни 1880 година Второ Обикновено Народно заседание на Княжество България приема закон, с който се основава националната валута лев = 100 стотинки = 1 френски франк.
С този закон се основава националната парична единица „ лев “, разграничен на 100 елементи – „ стотинки “, и се дефинират тежестта, металното наличие и изображенията на българските монети.
От деня на обявяване на закона всички държавни и общински институции в България, както и частните лица, са задължени да одобряват левове и стотинки и да издават документи за парични интервенции със суми в левове и стотинки.
Съвременната история на българските парични знаци стартира след възобновяване на българската страна през 1878 година, се показва в публикацията на Българската национална банка (БНБ).
През 1880 година с приемането на Закона за правото на рязане на монети в Княжество България се основава българската парична единица „ лев “, разграничен на 100 елементи – „ стотинки “. При въвеждането на лв. той се приравнява към златния френски франк и е общопризнат биметалният стандарт (сребро и злато), с което България в действителност приема правилата на Латинския паричен съюз.
Към 1878 година в стопанския оборот на страната се употребяват разнообразни задгранични монети – най-много турски, съветски, румънски и сръбски сребърни монети. Българската национална банка (БНБ), основана през 1879 година, съумява да наложи използването на лв. на българска територия и изтласкването на задграничните монети от паричното обращение до края на 1886 година с помощта
на специфични закони за прекратяване използването на румънски и сръбски монети (законът е признат през 1884 г.) и на съветски монети (законът е признат през 1886 г.).
Първите монети на Княжество България са медните от 2, 5 и 10 стотинки, отсечени през 1881 година През 1882 година са отсечени сребърни български монети от 1 и 2 лева, а през 1894 година са отсечени златни монети от 10, 20 и 100 лева
До края на Балканската война са отсечени монети от злато, сребро и медни сплави, включително първите български възпоменателни монети от 1894 година – златните 20 и 100 лева Започват да се секат и разменни монети от неблагородни метали и сплави – в обращение през 1917 година навлизат цинкови, а по-късно и алуминиеви монети. В навечерието на Втората международна война се секат стоманени монети. По време на Втората международна война се секат 10 типа разменни монети.
До 1952 година всички български монети се секат в чужбина. През 1951 година се основава българският Монетен двор и през 1952 година в него България за първи път сама отсича монети. В българския Монетен двор и до през днешния ден се секат разменните и възпоменателните монети на
България. Възпоменателните монети са най-вече от сплави, мед, сребро и злато и са отдадени на разнообразни тематики – събития и персони от българската история, достижения в спорта, технологиите и на естествена тема.
През 1885 година е признат закон, който дава на Българска народна банка монополно право да издава банкноти в страната. Според същия закон всички държавни институции са задължени да одобряват българските банкноти. Първите български банкноти са със златно покритие в размер 1/3 от номинала. Първите български банкноти от 20 и 50 лева са отпечатани през 1885 година
През 1891 година е признат закон, допускащ на Българска народна банка да издава и банкноти със сребърно покритие в размер 1/3 от номинала. През идващите години златният стандарт от време на време се анулира и възвръща, а съотношението в сребърния стандарт се трансформира. След балканските войни и Първата международна война, при започване на 1919 година закон прекратява обменяемостта на левове против злато и сребро. Златното покритие на българския лев се възвръща със закон през 1924 година, само че същият закон анулира правото на Българска народна банка да издава банкноти със сребърно покритие.
България за първи път сама отпечатва банкноти през 30-те години на ХХ век. Това са отпечатаните в Държавната печатница в София банкноти от 5000 лева, емисия 1924 година, и 20 лева, емисия 1925 година
Когато след 1989 година в България стартира преходът към пазарно стопанство, новоприетият Закон за Българска народна банка възвръща двустепенната банкова система, състояща се от търговски банки и централна банка, и удостоверява монополното право на Българска народна банка да емитира българските монети и банкноти.
След либерализацията на цените и последвалата инфлация в интервала 1991 година – 1994 година се емитират парични знаци с високи номинали, в това число монети от 50, 100, 500 и даже
10 000 лева, както и банкноти от 20, 50, 100 (две емисии), 200, 500, 1000 и 2000 лева Кризата в края на 1996 година води до нов интервал на доста висока инфлация и през 1996 година – 1997 година Българска народна банка незабавно пуска в обращение по две излъчвания банкноти с номинална стойност 1000, 2000, 5000 и 10 000, а също и банкнота с номинална стойност 50 000 лева
През 1997 година в страната е въведен валутният ръб и курсът на лв. е закрепен в началото към немската марка, а по-късно към еврото. Така се реализира ценова непоклатимост, която дава опция през 1999 година да се извърши деноминация на лв.. В обращение са пуснати нови банкноти от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лева, както и монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 ст. В последващите години Българска народна банка емитира и банкнота от 100 лева и разменни монети от 1 и 2 лева.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ