Елиас Канети – великият писател, роден в Русе
Днес се навършват 120 години от рождението на нобеловия лауреат, който носи духа на крайдунавския град в цялото си творчество
Точно преди 120 години, на 25 юли 1905 година, в крайдунавския Русе се ражда едно от най-големите имена в международната литература – Елиас Канети. Бъдещият притежател на Нобелова премия за литература израства в фамилията на Жак Канети и Матилда Ардити, потомци на сефарадски евреи, които оставят дълбока диря в публичния живот на града.
Майчиният език на дребния Елиас е ладинският, само че в космополитния Русе той усвоява голям брой езици и култури. Родът на татко му се мести от Одрин в Русе през XIX век, където развива сполучлив търговски бизнес, а майка му е от рода Ардити – измежду създателите на еврейската колония в града в края на XVIII век.
Детските години в Русчук
Първите години от живота си Елиас прекарва в Русе, който той постоянно назовава с османското му име Русчук. Тези години стават основа на неговия книжовен талант и мироглед. " Всичко, което претърпях по-късно, към този момент ми се бе случило в Русчук ", споделя той в по-късните си години, наблягайки непреходното значение на родния град за образуването му като персона.
В автобиографичната си книга " Спасеният език " писателят с дълбока сензитивност споделя за детските си години в многоезичния и мултикултурен Русе. Той разказва града като вселенски център с богато етническо и културно многообразие, където всеки ден можеш да чуеш седем или осем езика.
Европейската авантюра
През 1911 година фамилията Канети се мести в Манчестър, където татко му се включва в бизнеса на шуреите си. Година по-късно Жак Канети ненадейно умира, което радикално трансформира живота на фамилията. Майката с тримата си сина – Елиас и неговите по-малки братя музикалният продуцент Жак и лекарят Жорж – се мести първо в Лозана, след това във Виена.
Във Виена Елиас научава немски език, като по това време към този момент владее български, британски и френски. Семейството се мести в Цюрих през 1916 година, а от 1921 до 1924 година живее във Франкфурт, където бъдещият публицист приключва гимназия.
Научната кариера и литературното предопределение
През 1924 година Канети става студент по химия във Виенския университет и приключва с докторат в 1929 година. Въпреки научното си обучение, литературата и философията са неговата същинска пристрастеност.
През 1938 година, след присъединението на Австрия към Нацистка Германия и почналите гонения на евреите, Канети отпътува през Париж за Лондон и се заселва в Англия. Получава английско гражданство през 1952 година и живее във Англия до 1970-те години.
Opus magnum – " Маси и власт "
В Лондон Канети стартира работа над своя метафизичен труд " Маси и власт " – негов opus magnum, който приключва едвам през 1960 година. В това монументално произведение той осмисля човешкото битие, проблемите на властта, всеобщите придвижвания, гибелта и безумието, отнасяйки в него своите видения от детството в крайдунавския Русе.
Нобеловата премия и признанието
На 15 октомври 1981 година международната преса оповестява, че Шведската кралска академия е присъдила Нобеловата премия за литература на Елиас Канети за цялостното му творчество, характеризиращо се с предвидливост, идейно благосъстояние и художествена мощност.
На церемонията в Стокхолм той произнася оракулски думи: " Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво съставлява войната и таман фактът, че всеки знае това, е нашата единствена вяра ".
Литературното завещание
Значими творби от късния интервал на Канети са записките " Провинцията на индивида ", характерологичните етюди " Подслушвачът ", есеистичният алманах " Съвестта на думите " и автобиографичните книги " Спасеният език ", " Факел в ухото " и " Игра с очи ".
Последните 20 години от живота си писателят прекарва най-вече в Цюрих, където работи над автобиографията си и записките " Тайното сърце на часовника ".
Завръщането към корените
На 14 август 1994 година Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика. В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 година националната литературна премия " Елиас Канети ".
Днес в Регионална библиотека " Любен Каравелов " в Русе се съхраняват голям брой творби на писателя, в това число " Сватба ", " Заслепението ", " Маси и власт ", " Спасеният език " и доста други заглавия, които свидетелстват за благосъстоянието на неговото креативно завещание.
Елиас Канети остава не просто популярен публицист с български корени, а мост сред културите и епохите, който носи в сърцето си безконечния облик на многоезичния и търпелив Русчук от началото на XX век.
Точно преди 120 години, на 25 юли 1905 година, в крайдунавския Русе се ражда едно от най-големите имена в международната литература – Елиас Канети. Бъдещият притежател на Нобелова премия за литература израства в фамилията на Жак Канети и Матилда Ардити, потомци на сефарадски евреи, които оставят дълбока диря в публичния живот на града.
Майчиният език на дребния Елиас е ладинският, само че в космополитния Русе той усвоява голям брой езици и култури. Родът на татко му се мести от Одрин в Русе през XIX век, където развива сполучлив търговски бизнес, а майка му е от рода Ардити – измежду създателите на еврейската колония в града в края на XVIII век.
Детските години в Русчук
Първите години от живота си Елиас прекарва в Русе, който той постоянно назовава с османското му име Русчук. Тези години стават основа на неговия книжовен талант и мироглед. " Всичко, което претърпях по-късно, към този момент ми се бе случило в Русчук ", споделя той в по-късните си години, наблягайки непреходното значение на родния град за образуването му като персона.
В автобиографичната си книга " Спасеният език " писателят с дълбока сензитивност споделя за детските си години в многоезичния и мултикултурен Русе. Той разказва града като вселенски център с богато етническо и културно многообразие, където всеки ден можеш да чуеш седем или осем езика.
Европейската авантюра
През 1911 година фамилията Канети се мести в Манчестър, където татко му се включва в бизнеса на шуреите си. Година по-късно Жак Канети ненадейно умира, което радикално трансформира живота на фамилията. Майката с тримата си сина – Елиас и неговите по-малки братя музикалният продуцент Жак и лекарят Жорж – се мести първо в Лозана, след това във Виена.
Във Виена Елиас научава немски език, като по това време към този момент владее български, британски и френски. Семейството се мести в Цюрих през 1916 година, а от 1921 до 1924 година живее във Франкфурт, където бъдещият публицист приключва гимназия.
Научната кариера и литературното предопределение
През 1924 година Канети става студент по химия във Виенския университет и приключва с докторат в 1929 година. Въпреки научното си обучение, литературата и философията са неговата същинска пристрастеност.
През 1938 година, след присъединението на Австрия към Нацистка Германия и почналите гонения на евреите, Канети отпътува през Париж за Лондон и се заселва в Англия. Получава английско гражданство през 1952 година и живее във Англия до 1970-те години.
Opus magnum – " Маси и власт "
В Лондон Канети стартира работа над своя метафизичен труд " Маси и власт " – негов opus magnum, който приключва едвам през 1960 година. В това монументално произведение той осмисля човешкото битие, проблемите на властта, всеобщите придвижвания, гибелта и безумието, отнасяйки в него своите видения от детството в крайдунавския Русе.
Нобеловата премия и признанието
На 15 октомври 1981 година международната преса оповестява, че Шведската кралска академия е присъдила Нобеловата премия за литература на Елиас Канети за цялостното му творчество, характеризиращо се с предвидливост, идейно благосъстояние и художествена мощност.
На церемонията в Стокхолм той произнася оракулски думи: " Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво съставлява войната и таман фактът, че всеки знае това, е нашата единствена вяра ".
Литературното завещание
Значими творби от късния интервал на Канети са записките " Провинцията на индивида ", характерологичните етюди " Подслушвачът ", есеистичният алманах " Съвестта на думите " и автобиографичните книги " Спасеният език ", " Факел в ухото " и " Игра с очи ".
Последните 20 години от живота си писателят прекарва най-вече в Цюрих, където работи над автобиографията си и записките " Тайното сърце на часовника ".
Завръщането към корените
На 14 август 1994 година Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика. В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 година националната литературна премия " Елиас Канети ".
Днес в Регионална библиотека " Любен Каравелов " в Русе се съхраняват голям брой творби на писателя, в това число " Сватба ", " Заслепението ", " Маси и власт ", " Спасеният език " и доста други заглавия, които свидетелстват за благосъстоянието на неговото креативно завещание.
Елиас Канети остава не просто популярен публицист с български корени, а мост сред културите и епохите, който носи в сърцето си безконечния облик на многоезичния и търпелив Русчук от началото на XX век.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ