Благодарим за прекрасното детство! Ангел Каралийчев и вълшебството, което създаде за всички деца
Днес се навършват 120 години от рождението на огромния български публицист Ангел Каралийчев.
Убедена съм, че имате най-малко една обичана приказка на Ангел Каралийчев. По-вероятно е да не знаете в действителност, че голяма част от детските приказки, които обожаваме, са дело на точно този създател.
Ангел Каралийчев е роден на 21 август 1902 в гр. Стражица, обл. Велико Търново. Писателската му активност стартира, когато е на 17 години.
Следва химия в Софийския университет, приключва дипломация в Свободния университет в София (1928). Работи като редактор във в. "Кооперативна култура " (1932-1944), изд. "Народна юноша " (1947-1952), в. "Литературен фронт " (1952-1953), изд. "Български публицист " (1952-1969).
Започва да разгласява през 1919 година Сътрудничи на сп. "Нов път ", "Червен смях ", "Чернозем " и други След известния раздор на "новопътци " с Г. Бакалов от 1925 година разгласява в сп. "Златорог ", "Българска мисъл ", "Венец ", "Детска наслада ", "Светулка ", "Кооперативна култура " и други Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и митове от българския и задграничния фолклор.
Автор е на книгите с разкази "Ръж " (1925), "Жълтици " (1926), "Имане " (1927), "Сребърна ръкойка " (1935), както и на десетки книги за деца и юноши: "Ането " (1938), "Тошко Африкански " (1940), "Житената питка " (1948). Умира на 14 декември 1972 година в София.
В памет на 120 години от раждането на великия Ангел Каралийчев, желаеме да споделим с вас два фрагмента от писателя. Върнете се в детството най-малко за малко.
“Додето изрече тия думи остарялата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме сграбчи и ме понесе над света. Девет дни летях. Ето в този момент паднах на туй цвете. Колко съм изтощена! Искам да капна и заспя...
Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, като че ли беше под майчините си криле.”
► Ангел Каралийчев, Майчина сълза
“Заръмоля малък есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се дребното птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от мраз и тъга. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни.
Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ?”
► Ангел Каралийчев, Майчина сълза
Убедена съм, че имате най-малко една обичана приказка на Ангел Каралийчев. По-вероятно е да не знаете в действителност, че голяма част от детските приказки, които обожаваме, са дело на точно този създател.
Ангел Каралийчев е роден на 21 август 1902 в гр. Стражица, обл. Велико Търново. Писателската му активност стартира, когато е на 17 години.
Следва химия в Софийския университет, приключва дипломация в Свободния университет в София (1928). Работи като редактор във в. "Кооперативна култура " (1932-1944), изд. "Народна юноша " (1947-1952), в. "Литературен фронт " (1952-1953), изд. "Български публицист " (1952-1969).
Започва да разгласява през 1919 година Сътрудничи на сп. "Нов път ", "Червен смях ", "Чернозем " и други След известния раздор на "новопътци " с Г. Бакалов от 1925 година разгласява в сп. "Златорог ", "Българска мисъл ", "Венец ", "Детска наслада ", "Светулка ", "Кооперативна култура " и други Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и митове от българския и задграничния фолклор.
Автор е на книгите с разкази "Ръж " (1925), "Жълтици " (1926), "Имане " (1927), "Сребърна ръкойка " (1935), както и на десетки книги за деца и юноши: "Ането " (1938), "Тошко Африкански " (1940), "Житената питка " (1948). Умира на 14 декември 1972 година в София.
В памет на 120 години от раждането на великия Ангел Каралийчев, желаеме да споделим с вас два фрагмента от писателя. Върнете се в детството най-малко за малко.
“Додето изрече тия думи остарялата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме сграбчи и ме понесе над света. Девет дни летях. Ето в този момент паднах на туй цвете. Колко съм изтощена! Искам да капна и заспя...
Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, като че ли беше под майчините си криле.”
► Ангел Каралийчев, Майчина сълза
“Заръмоля малък есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се дребното птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от мраз и тъга. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни.
Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ?”
► Ангел Каралийчев, Майчина сълза
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ