Днес се навършват 118 години от рождението на един от

Днес се навършват 118 години от рождението на един от най-големите нападатели на „ Левски “ в първата половина от „ синята “ история – Асен Пешев (Капуй).

Той играе за „ сините “ 13 сезона – от 1925 до 1940 година, записвайки 99 мача и 86 гола. Двукратен първенец на България (1932/33 и 1936/37 година) и повторен притежател на Купата на страната (1933 и 1937 година). Голмайстор на шампионата през 1933 година с 27 гола, като 10 от тях бележи във финалната фаза на шампионата. Футболист №1 на България за 1931 година. Изиграл е 62 интернационалните срещи, в които е отбелязал 52 гола. За националния тим има 41 мача, в 18 от които е бил капитан и вкарва 11 гола в интервала 1927–1936 година. Двукратен балкански първенец – през 1932 година в Белград и три години по-късно в София.  

Той е една от перлите на българския футбол преди Втората международна война. Неизменният № 10 на „ Левски “ и националния тим от 1925 до 1935 година оформя лявата част на нападението дружно с Асен Панчев. Не на вятъра Панчето споделя: „ Винаги знаех къде е той. Между нас цареше цялостна естетика, всеки усещаше другия като неизменима част от себе си. “ И до момента в който Панчев е на първо място моторът на офанзивата, то Асен Пешев – Капуй, е основният топчия на отбора. Или просто – Господин Гол.

Футболната му биография стартира през 1923 година в дребния столичен клуб „ Владислав “ от квартал „ Перловец “. Още през идната година към този момент е в юношеския тим на „ Левски “. А оттова до първия състав има единствено една крачка. Три години по-късно прави и своя дебют в националния отбор на България.

Капуй е отличен механик с възприятие за комбинативност, присъщ инстинкт за разпространение, физическа мощност и шокиращ шут с левия крайник. Особено ефектни са ударите му от въздуха, поради което публиката споделя, че е „ царят на волетата “.

Комплексните качества на Пешев му оказват помощ през 1931 година да бъде избран за футболист № 1 на България в анкетата на най-популярното издание по това време – вестник „ Спорт “. Това е първият сходен приз, учредяван у нас. Върхът в кариерата му е сезон 1932/33 година, когато „ Левски “ печели първата си купа на държавен отличник. В шампионския марш Пешев взе участие в 13 от общо 17 мача. Четирите пропуснати срещи се дължат на фрактура, получена на шампионата за Балканската купа в Букурещ. И въпреки всичко той отбелязва 27 гола в 13 срещи, което прави приблизително по 2,07 гола на мач – достижение, недостигнато до момента!

Забележително е, че той реализира 4 хеттрика: против „ Спортклуб “ (София) – 7:2, против „ Борислав “ (София) – 8:2, против „ Раковски “ (София) – 8:1 и против „ Ботев “ (Ямбол) – 4:2. В мача с „ Борислав “ (Кюстендил) – 9:1, той отбелязва цели 5 гола.

Но огромният футболист си проличава в решаващите мачове. В тези години дербитата са били сред „ Левски “ и „ Славия “. Всеки мач сред „ сините “ и „ белите “ е същински празник за спортна София. В тези дуели Капуй е непостижим. Срещу „ Славия “ той изиграва 23 мача и отбелязва 23 гола.  

През 1935 година е студент в Бърно, където в локалната политехника учи земемерно инженерство. Качествата му не остават незабелязани от първодивизионния „ Жиденице “ (Бърно), който го наема като експерт. В продължение на две години Капуй играе футбол с цел да се устоя и да учи за инженер. През 1937 година минава в другия клуб на Бърно – „ Моравска Славия “, който обаче е с непрофесионален статут. Съгласно тогавашните правила Пешев от време на време се връща в България и облича синята фланелка в някои от по-важните мачове на тима.

След дипломирането си още веднъж играе за „ Левски “ през сезона 1939/40 година. След 9 септември 1944 година Капуй е изключен от физкултурното придвижване у нас, тъй като е бил  професионален футболист в Чехословакия! До края на дните си е архитект – изначало в Министерството на земеделието, а по-късно в „ Геопланпроект “.

Отива си от този свят на 28 юни 1967 година.

ПФК „ Левски “ се прекланя пред светлата памет на Асен Пешев – Капуй.