Днес се навършват 114 години от рождението на един от

Днес се навършват 114 години от рождението на един от най-големите нападатели на „ Левски “ в първата половина от „синята“ история – Асен Пешев (Капуй).

С 13 сезона от 1925 до 1940 година записва 99 мача и 86 гола за „ сините “. Два пъти първенец на България (1932/1933; 1936/1937) и повторен притежател на Купата на страната (1932/1933; 1936/1937). Голмайстор на шампионата през 1933 година с 27 гола (10 от тях във финалната фаза на турнира). Изиграл е 62 интернационалните срещи, в които е отбелязал 52 гола. За националния тим има 41 мача (в 18 е бил капитан) и 11 гола в интервала 1927–1936 година Двукратен балкански първенец – през 1932 година в Белград и три години по-късно в София.

Капуй е прочут като Царя на волетата.

Той е една от перлите на българския футбол преди Втората международна война. Неизменният № 10 на „ Левски “ и националния тим от 1925 до 1935 година оформя лявата част на нападението дружно с Асен Панчев. Не на вятъра Панчето споделя: „Винаги знаех къде е той. Между нас цареше цялостна естетика, всеки усещаше другия като неизменима част от себе си.“ И до момента в който Панчев е на първо място моторът на офанзивата, то Асен Пешев – Капуй, е основният топчия на отбора. Или просто – Господин Гол.

Футболната му биография стартира през 1923 година в дребния столичен клуб Владислав от квартал „Перловец“. Още през идната година към този момент е в юношеския тим на „ Левски “. А оттова до първия състав има единствено една крачка. Три години по-късно прави и своя дебют в националния отбор на България.

Капуй е отличен механик с възприятие за комбинативност, присъщ инстинкт за разпространение, физическа мощност и шокиращ шут с левия крайник. Особено ефектни са ударите му от въздуха, поради което публиката споделя, че е „царят на волетата“.

Комплексните качества на Пешев му оказват помощ през 1931 година да бъде избран за футболист № 1 на България в анкетата на най-популярното по това време – вестник „Спорт“. Това е първият сходен приз, учредяван у нас. Върхът в кариерата му е сезонът 1932/33 година, когато „ Левски “ печели първата си купа държавен отличник. В шампионския марш Пешев взе участие в 13 от общо 17 мача. Четирите пропуснати срещи се дължат на фрактура, получена на шампионата за Балканската купа в Букурещ. И въпреки всичко той отбелязва 27 гола в 13 срещи, което прави приблизително по 2,07 гола на мач.

Постижение, недостигнато до момента!

Забележително е, че той реализира 4 хеттрика: против Спортклуб (Сф) – 7:2; Борислав (Сф) – 8:2; Раковски (Сф)- 8:1 и Ботев (Ямбол) – 4:2. В мача с Борислав (Кн) – 9:1, той отбелязва цели 5 гола.

Но огромният футболист си проличава в решаващите мачове. В тези години дербитата са били сред „ Левски “ и „ Славия “. Всеки мач сред „сините“ и „белите“ е същински празник за спортна София. В тези дуели Капуй е непостижим. Срещу „ Славия “ той изиграва 23 мача и отбелязва 23 гола.

През 1935 година е студент в Бърно, където в локалната политехника учи земемерно инженерство. Качествата му не остават незабелязани от първодивизионния Жиденице (Бърно), който го наема като експерт. В продължение на две години Капуй играе футбол с цел да се устоя и да учи за инженер. От 1937 година минава в другия клуб на Бърно – Моравска Славия, който обаче е с непрофесионален статут. Съгласно тогавашните правила Пешев от време на време се връща в България и облича синята фланелка в някои от по-важните мачове на тима.

След дипломирането си още веднъж играе за „ Левски “ през сезона 1939/40. След 9 сепгември 1944 година Капуй е изключен от физкултурното придвижване у нас, тъй като е бил … професионален футболист в Чехословакия! До края на дните си е архитект изначало в Министерството на земеделието и по-късно в „Геопланпроект“.

Ръководството, футболистите и чиновниците на „ ПФК Левски “ се покланят пред светлата памет на Асен Пешев – Капуй.