Почитаме паметта на геройски загиналия преди 108 години летец
Днес се навършват 108 години от рождението на българския офицер, авиатор изтребител Димитър Списаревски. През 1943 година той смъква американските бомбардировки над София. Това му коства живота, макар че е едвам на 27 години. Но Димитър Списаревски става ентусиазъм за младите летци.
Димитър Списаревски се ражда през 19 юли 1916 година в Добрич и е кръстен на чичо си, умрял в Междусъюзническата война, погубен от сърбите като пратеник. Само три години по-късно Южна Добруджа за повторно е откъсната от България и заграбена от Румъния. Бащата му, финансов контрольор в общината в Добрич, има хубава работа и добра заплата, само че поръчва в кръчмата да изпълнят българския народен химн " Шуми Марица ", за което е уволнен и изпъден от страната. Цялото семейство напуща Добрич и се стопира чак в Лом.
Димитър пораства като буйно момче, което обича лудориите и рита топка по през целия ден, само че и уроците му се удават елементарно. Колкото по-голям става, толкоз по-неудържим е той. От дядо си научава за българската история, за родния Добрич, любим му е подполковник Калитин и героичната отбрана на Самарското знаме. От дядовите разкази Димитър израства като уверен патриот.
През 1931 година цялото семейство се открива в София. Димитър учи в елитната ІІ Софийска мъжка гимназия, в която има кръжок по авиация. Тук запламтява фантазията на младия добруджанец към небето, а новият му кумир е летецът Христо Топракчиев, умрял при обсадата на Одрин. Заради твърдите си разбирания си по националния въпрос, от време на време на Димитър се случва да влезе в юмручна битка с някой съученик-ремсист (член на РЕМС (Работнически юношески съюз), пишат от История.БГ.
Атлет, хубавец, отличаващ се с голямо родолюбие, Димитър е определен за знаменосец на гимназията. Той е отличен гимнастик, плувец и футболист, занимава се с битка и бокс. От 1933 до 1935 година е футболист на Левски София. Записва се във Военното учебно заведение, само че уставите и дисциплината не са по усета му, все тича към игрището. Спортист, майтапчия и добър приятел, той става любим на съучениците си, които го назовават Спайч. Проблемите му с дисциплината порастват и той е изключен от Военното учебно заведение – съгласно едни, тъй като е хванат да преписва на класно, а съгласно други – че прескача оградата, с цел да се види с момиче.
Спайч е изпратен да си доизкара военната работа в елементарна казарма, само че на обичайния боен церемониал на 6 май, с маршова стъпка той се стопира пред цар Борис ІІІ и му връчва писмо с молба да бъде възобновен като юнкер. След пет месеца Спайч фактически е върнат във Военното учебно заведение, въпреки и да учи с по-малките. Стиска зъби да понесе омразното маршируване и копаене на окопи и едвам дочаква да бъде разпределен за авиатор – избор, който той от дълго време е направил.
През 1938 година Спайч, дружно с още 14 българи, е командирован в Германия, във военно-въздушно учебно заведение. По време на рисковото образование умират трима български кадети. Все отново Списаревски лети непрестанно и е благополучен. Той избира да стане водач на изтребител и даже побеждава немския си инструктор в подготвителен въздушен дуел.
Отдих от строгата дисциплинираност и голямото напрежение, Спайч намира като бохемства в кабарета и бирхалета, а един път даже напердашва петима немски летци. За всеобща изненада, не е откомандирован в България, даже не е осъден.
След едногодишно образование в Германия, Списаревски се завръща в България като построен авиатор. Става подпоручик, по-късно и поручик, само че продължава да има проблеми с дисциплината, което значи – и с началниците си. Нерядко предизвиква повреди по самолетите при рискованите си маневри. Както той декларира един път на един сухоземен шеф:
" Да, счупих колесника, тъй като аз хвърча. Вие не можете да го счупите, тъй като не можете да летите! "
Но и началниците знаят по какъв начин да го санкционират – да не лети за избран период. Все отново Списаревски е един от определените през 1941 година да се образова на модерните изтребители " Месершмит 109 ". Германският инструктор му декларира, че ще бъде свален още в първия същински въздушен пердах, защото работи, воден от страстите. Списаревски обаче неведнъж споделя: " Как ще се удрям, аз самичък си зная! "
Спайч не бяга от конфликтните обстановки и несъмнено има позиция по настоящите въпроси на деня. Той измъква от ръцете на служители на реда задържана еврейка посред София и обществено жигосва антиеврейската нервност. Неведнъж ругае германците за тяхната пренебрежителност, нищо че са съдружници. Не крие мнението си, че оповестената " алегорична война " на Съединени американски щати и Англия е неточност, тъй като когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст.
Военните водачи имат избран ореол в обществото и постоянно им се простят някои волности и нарушавания на реда. Но Спайч се отличава даже от най-буйните си сътрудници. Заради непокорство и изострен език той е разжалван още веднъж в подпоручик. За малко време на няколко пъти е преместван от едно летище на друго, в следствие от кавги в заведения, при които той употребява и силата си. Веднъж в Плевен набива зрелостници посред бала им, тъй като вместо да пеят български военни маршове слушали съвременни задгранични мелодии.
През есента на 1943 година стартират вражеските бомбардировки над София, а Списаревски наложително стои на земята. Той посещава потърпевшия квартал " Хаджи Димитър " и е потресен от тежките провали и страданието на хората. Спайч желае да се хвърли в пердах и молбата му да бъде командирован при воюващите е задоволена.
На 20 декември 1943 година 60 " летящи замъци " " Либърейтър " Б-24 с защита от 50 изстребитела " Лайтнинг " се насочват към София. Българските изтребители са неведнъж по-малобройни. Отбранявайки небето над столицата, в първия си и финален военен полет, Списаревски смъква една и се врязва със самолета си в друга " летяща цитадела ", като смъква и нея, само че умира и самият той. И до през днешния ден се гадае – ранен ли е бил, мунициите ли е приключил, че прави жива торпила. Някои си разрешават да изясняват обстановката, дори да предават мислите на починалия, като че ли и те са били в кабината на самолета му. Правят се спекулации – дали той въобще е имал желание да извърши това…
Има избрани сведения, че Списаревски не е изключвал и даже е мислил за умишлено осъществяване на въздушен таран. Думите и делата при него се сливат в едно. Надъхвайки един път унилите сътрудници след гибелта на авиатор, той споделя: " По-добре е да загинеш във въздуха и да разбере цялостен народ, в сравнение с да умреш и никой да не разбере… "
Целта на Списаревски обаче е реализирана – американските бомбардировачи не съумяват да спуснат смъртоносния си товар върху столицата. Самолетът на самия Списаревски пада в покрайнините на София и единствено по сребърната верижка с кръстче разпознават овъгления мъртвец на летеца.
По този мотив Радио Лондон излиза с послание: " Български летци, ние знаем, че сте храбри и сте подготвени да браните до гибел своята Родина, само че няма смисъл да се блъскате в нашите " замъци ". Защото вие сте малко, а ние сме хиляди! "
Ще последват нови бомбардировки, нови подвизи на българските летци и нови жертви, само че Списаревски остава в българската история със саможертвата си. А е едвам на 27 години…
След 9 септември 1944 година новите властници се опасяват тъкмо от родолюбието и името на Списаревски целеустремено е обречено на забвение. За тях той е умрял за Германия и затова не е направил никакъв героизъм.
В наши дни махалото е направило следващия си ход и разнообразни групи се пробват да си присвоят Списаревски. Няма потребност обаче да се излъсква обликът му от всяка действителна или мислена прашинка. Да, той не е бил непогрешим, както никой от нас не е. Но е умрял в името на концепцията, в която е вярвал – в България. " Лудата глава ", както са го наричали, самичък избира гибелта си, с цел да избави от ужасна гибел сънародниците си на земята. И това е повече от задоволително, с цел да сведем глава пред паметта му.
Димитър Списаревски се ражда през 19 юли 1916 година в Добрич и е кръстен на чичо си, умрял в Междусъюзническата война, погубен от сърбите като пратеник. Само три години по-късно Южна Добруджа за повторно е откъсната от България и заграбена от Румъния. Бащата му, финансов контрольор в общината в Добрич, има хубава работа и добра заплата, само че поръчва в кръчмата да изпълнят българския народен химн " Шуми Марица ", за което е уволнен и изпъден от страната. Цялото семейство напуща Добрич и се стопира чак в Лом.
Димитър пораства като буйно момче, което обича лудориите и рита топка по през целия ден, само че и уроците му се удават елементарно. Колкото по-голям става, толкоз по-неудържим е той. От дядо си научава за българската история, за родния Добрич, любим му е подполковник Калитин и героичната отбрана на Самарското знаме. От дядовите разкази Димитър израства като уверен патриот.
През 1931 година цялото семейство се открива в София. Димитър учи в елитната ІІ Софийска мъжка гимназия, в която има кръжок по авиация. Тук запламтява фантазията на младия добруджанец към небето, а новият му кумир е летецът Христо Топракчиев, умрял при обсадата на Одрин. Заради твърдите си разбирания си по националния въпрос, от време на време на Димитър се случва да влезе в юмручна битка с някой съученик-ремсист (член на РЕМС (Работнически юношески съюз), пишат от История.БГ.
Атлет, хубавец, отличаващ се с голямо родолюбие, Димитър е определен за знаменосец на гимназията. Той е отличен гимнастик, плувец и футболист, занимава се с битка и бокс. От 1933 до 1935 година е футболист на Левски София. Записва се във Военното учебно заведение, само че уставите и дисциплината не са по усета му, все тича към игрището. Спортист, майтапчия и добър приятел, той става любим на съучениците си, които го назовават Спайч. Проблемите му с дисциплината порастват и той е изключен от Военното учебно заведение – съгласно едни, тъй като е хванат да преписва на класно, а съгласно други – че прескача оградата, с цел да се види с момиче.
Спайч е изпратен да си доизкара военната работа в елементарна казарма, само че на обичайния боен церемониал на 6 май, с маршова стъпка той се стопира пред цар Борис ІІІ и му връчва писмо с молба да бъде възобновен като юнкер. След пет месеца Спайч фактически е върнат във Военното учебно заведение, въпреки и да учи с по-малките. Стиска зъби да понесе омразното маршируване и копаене на окопи и едвам дочаква да бъде разпределен за авиатор – избор, който той от дълго време е направил.
През 1938 година Спайч, дружно с още 14 българи, е командирован в Германия, във военно-въздушно учебно заведение. По време на рисковото образование умират трима български кадети. Все отново Списаревски лети непрестанно и е благополучен. Той избира да стане водач на изтребител и даже побеждава немския си инструктор в подготвителен въздушен дуел.
Отдих от строгата дисциплинираност и голямото напрежение, Спайч намира като бохемства в кабарета и бирхалета, а един път даже напердашва петима немски летци. За всеобща изненада, не е откомандирован в България, даже не е осъден.
След едногодишно образование в Германия, Списаревски се завръща в България като построен авиатор. Става подпоручик, по-късно и поручик, само че продължава да има проблеми с дисциплината, което значи – и с началниците си. Нерядко предизвиква повреди по самолетите при рискованите си маневри. Както той декларира един път на един сухоземен шеф:
" Да, счупих колесника, тъй като аз хвърча. Вие не можете да го счупите, тъй като не можете да летите! "
Но и началниците знаят по какъв начин да го санкционират – да не лети за избран период. Все отново Списаревски е един от определените през 1941 година да се образова на модерните изтребители " Месершмит 109 ". Германският инструктор му декларира, че ще бъде свален още в първия същински въздушен пердах, защото работи, воден от страстите. Списаревски обаче неведнъж споделя: " Как ще се удрям, аз самичък си зная! "
Спайч не бяга от конфликтните обстановки и несъмнено има позиция по настоящите въпроси на деня. Той измъква от ръцете на служители на реда задържана еврейка посред София и обществено жигосва антиеврейската нервност. Неведнъж ругае германците за тяхната пренебрежителност, нищо че са съдружници. Не крие мнението си, че оповестената " алегорична война " на Съединени американски щати и Англия е неточност, тъй като когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст.
Военните водачи имат избран ореол в обществото и постоянно им се простят някои волности и нарушавания на реда. Но Спайч се отличава даже от най-буйните си сътрудници. Заради непокорство и изострен език той е разжалван още веднъж в подпоручик. За малко време на няколко пъти е преместван от едно летище на друго, в следствие от кавги в заведения, при които той употребява и силата си. Веднъж в Плевен набива зрелостници посред бала им, тъй като вместо да пеят български военни маршове слушали съвременни задгранични мелодии.
През есента на 1943 година стартират вражеските бомбардировки над София, а Списаревски наложително стои на земята. Той посещава потърпевшия квартал " Хаджи Димитър " и е потресен от тежките провали и страданието на хората. Спайч желае да се хвърли в пердах и молбата му да бъде командирован при воюващите е задоволена.
На 20 декември 1943 година 60 " летящи замъци " " Либърейтър " Б-24 с защита от 50 изстребитела " Лайтнинг " се насочват към София. Българските изтребители са неведнъж по-малобройни. Отбранявайки небето над столицата, в първия си и финален военен полет, Списаревски смъква една и се врязва със самолета си в друга " летяща цитадела ", като смъква и нея, само че умира и самият той. И до през днешния ден се гадае – ранен ли е бил, мунициите ли е приключил, че прави жива торпила. Някои си разрешават да изясняват обстановката, дори да предават мислите на починалия, като че ли и те са били в кабината на самолета му. Правят се спекулации – дали той въобще е имал желание да извърши това…
Има избрани сведения, че Списаревски не е изключвал и даже е мислил за умишлено осъществяване на въздушен таран. Думите и делата при него се сливат в едно. Надъхвайки един път унилите сътрудници след гибелта на авиатор, той споделя: " По-добре е да загинеш във въздуха и да разбере цялостен народ, в сравнение с да умреш и никой да не разбере… "
Целта на Списаревски обаче е реализирана – американските бомбардировачи не съумяват да спуснат смъртоносния си товар върху столицата. Самолетът на самия Списаревски пада в покрайнините на София и единствено по сребърната верижка с кръстче разпознават овъгления мъртвец на летеца.
По този мотив Радио Лондон излиза с послание: " Български летци, ние знаем, че сте храбри и сте подготвени да браните до гибел своята Родина, само че няма смисъл да се блъскате в нашите " замъци ". Защото вие сте малко, а ние сме хиляди! "
Ще последват нови бомбардировки, нови подвизи на българските летци и нови жертви, само че Списаревски остава в българската история със саможертвата си. А е едвам на 27 години…
След 9 септември 1944 година новите властници се опасяват тъкмо от родолюбието и името на Списаревски целеустремено е обречено на забвение. За тях той е умрял за Германия и затова не е направил никакъв героизъм.
В наши дни махалото е направило следващия си ход и разнообразни групи се пробват да си присвоят Списаревски. Няма потребност обаче да се излъсква обликът му от всяка действителна или мислена прашинка. Да, той не е бил непогрешим, както никой от нас не е. Но е умрял в името на концепцията, в която е вярвал – в България. " Лудата глава ", както са го наричали, самичък избира гибелта си, с цел да избави от ужасна гибел сънародниците си на земята. И това е повече от задоволително, с цел да сведем глава пред паметта му.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ