100 години от рождението на Нако Чакмаков - първи капитан на ЦСКА!
Днес се навършват 100 години от рождението на първия капитан на ЦСКА - Нако Чакмаков. Футболистът, който отбелязва шампионския гол против Левски за първата от 31 трофеи, извоювани от " армейците ". По този поведе публикуваме текст за Чакмаков, написан от уредника на Музея на спортната популярност на клуба Христо Христов, особено за ТОПСПОРТ . Това е историята на Нако Чакмаков:
Неговото гнездо е квартал Булина морава. Родителите му са изселници от град Кукуш, Вардарска Македония. Както всички по това време и дребният Нако стартира с парцалената топка. От заран до вечер, до изнемога. С изранени крайници от учебните футболни игри. Оттам потеглят доста известни играчи - Крум Милев (Палаврата, Чичето), Георги Пачеджиев (Чугуна) и други. На обширната Ташкова морава придобива забележителна експедитивност и техника. В лютите младежки дуели калява своята воля.
Мисията изпълнена! ЦСКА завладя за повторно в историята " непокорния " Осиек и гледа към групите на ЛК!
" Червените " не изгубиха на негостоприемния " Градски врът "
В началото играе за кв. клуб Победа. В секционния тим Шейново влиза още през 1935 година, ненавършил 14 години. На идната година към този момент е притеглен в Семеен кодекс Ботев (Коньовица). Цяло десетилетие играе дясно крило. Рамо до рамо с капитана Димитър Петров (Паренти), Стефан Боцев, Петър Аргиров (Пацето), Трайчо Петков, Трендафил Станков, Христофор Прокопиев и Борис Сотиров.
Отборът на Ботев изпъква с висока техника, с обич към клуба, играчите играят с огромно предпочитание и безрезервност във всички мачове. Затова и ентусиастите ги обичат, посещават всеобщо футболните срещи на " ботевистите ". Преди и след тях мощно ехти клубния химн - " Знамето на Ботев нек се вее, Ботев постоянно ще живее! ".
За историята остава висшото достижение на Семеен кодекс Ботев, който печели софийската купа " Улпия Сердика " за 1935 година. На финала е надвит ФК 13 с 2:1 - на 12 май и пред многохилядна аудитория.
Когато в тима идва Димитър Миланов (Пижо), който застава на дясното крило, Нако непринудено се отдръпва в полузащитата. Там работи към този момент с повече разсъдък и насъбран опит в десетките футболни борби. Срещу мощни и окуражени съперници - Спортклуб (държавен отличник за 1935 година), Шипка (носител на Царската купа за 1939 година), Устрем (Захарна фабрика), Спортист (Хаджи Димитър), Борислав (Иван Вазов), Бенковски (София), Славия, Левски и А.С. 23.
При обединяването на спортните клубове от Трети столичен регион се основава новото НФД Септември. При обиграването на главния състав се утвърждават Спас Андреев (Паскера), Мишо Михайлов (Миле), Манол Манолов (Симолията), Димитър Цветков, Христофор Прокопиев (Фори), Димитър Пиланов (Пижо), Стояне Минев, Тодор Такев, Никола Божилов и Ангел Рангелов (Мути). Сред тях е и 23-годишният Нако Чакмаков.
Само за няколко сезона (1945/1948) НФД Септември се утвърждава като един от най-хубавите тимове в София. В началото на май 1948 година " септемврийци " са на второ място в шампионата.
" Всички играчи на Септември посрещнахме благосклонно обединяването на 4 май с ЦДВ (НФД Чавдар). Знаехме, че на 15 февруари, единствено преди два месеца, те са се обединили. Ние дадохме гръбнака на новия тим Септември при ЦДВ ", споделя бай Нако в многочислените ни непринудени срещи посред ни.
" Заехме второто място в крайното класиране и спечелихме правото да играем в идващите квалификационни мачове за републиканското състезание. По пътя до финала елиминирахме Бенковски (Видин), Априлов (Габрово) и Спартак (Варна). Към нас се причислиха Стефан Божков и Борислав Футеков, Никола Алексиев, Кирил Богданов (Картофа) и вратарят Пенко Георгиев от А.С. 23.
WINBET - същинската тръпка от успеха! (18+)
На огромния край против Левски, 5-кратен футболен първенец, цялостен със събрани от всички софийски тимове най-хубави футболисти, ние противопоставихме нашата младост, изключителна насоченост и воля за победа. Срещу рутината и опита на " левскарите ", споделя бай Нако.
" Бяхме доста дисциплинирани. Като капитан и най-възрастен състезател водех техническата и тактическата подготовка, а някогашният състезател и състезателен деятел на остарелия Семеен кодекс Устрем Христо Нелков (Ринджата) определяше състава за всеки мач. С физическата подготовка се зае огромният по това време боксьор Константин Николов (Замората). Отидохме на предварителен лагер на Боровец. Замората искаше да ни изпълни " бидоните " с О2. От Рила се върнахме още по-уверени и настървени ", продължава описа си бай Нако.
" Първия край го загубихме с 1:2. След три дни, на 9 септември 1948 година беше реваншът. Събраха ни " на хотел " - в една южна стая на третия етаж в ЦДНА (във Военния клуб). Спахме на 18 войнишки кревати. Не мигнах цяла нощ от неспокойствие. Заедно с нас беше и Замората. Следобед за мача се преоблякохме на място. Старият боксьор счупи стомничка с вода за шанс и победа. С рейс стигнахме до стадион " Юнак ". Треньорът Христо Нелков не съумя да пристигна. Работеше като строителен механик. Освободи се от работа чак по здрач ", споделя бай Нако.
" Стадион " Юнак " беше препълнен с 30-хилядна аудитория. Половината бяха пристигнали от Трети пролетарски регион - служащи, студенти, възпитаници, татковци, дядовци и внучета. Рамо до рамо с последователите на А.С. 23, Шипка, Плиска (V район).
Мачът беше тежък, сложен, прочувствен. Играх против Васил Спасов (Валяка), най-силният футболист и капитан на Левски. Заедно с бързоногото крило Борислав Цветков (Жук) бяха най-опасната двойка в нахлуване.
Водехме с 2:1. Един гол в една от двете порти решаваше крайния победител. Течеше последната, 90-та минута. С обмислен фалцов удар отдалече означих третия надвит гол за 3:1 във вратата на Поцо Соколов. " Ура! Ура! Ура! " се носеше над стадион " Юнак ". Нашият Септември при ЦДВ е новият републикански първенец за 1948 година!!!
Източник:
Изнервените и ядосани левскари се изнизаха един по един на тичешком към " техното " игрище, без да ни поздравят - гузни, гузни... Шампионската купа ми беше връчена като капитан на тима в наличието на военачалник Владимир Стойчев и майор Мирски. Хилядното голям брой нахлу на футболния терен. Млади и остарели бяха обезумели от наслада и благополучие. Понесоха ни на ръце, всички гръмогласно скандираха " Септември, Септември, Це-Де-Ве, Це-Де-Ве! ".
По противоположния път до Военния клуб еуфорията не стихваше. Наложи се да взема думата от балкона на втория етаж. Благодарих от името на целия тим за изключителната поддръжка на нашите ентусиасти. Бурните аплодисменти продължиха до среднощ ", с неспокойствие продължава бай Нако.
" Наградиха ни с парче плат за риза и парче плат (камгарен) за панталон и по 50 лв.. Също и по една прочитна книга. Скромно. На мен се падна " Повест за същинския човек ". Пазя я като светиня от този популярен край ".
Капитанът на ЦСКА играе до 1951 година. След това приключва с отличие треньорските школи в София и Москва. Започва треньорската си кариера отпред на юношеския отбор на ЦСКА. Впоследствие поема и води симпатичния тим на Военновъздушни сили до разформирането му. Треньор е и на Спартак (София) и Локомотив (София). Преминава стаж като държавен треньор. Застава отпред на " Б " националния тим и младежкия състав, с който в 50-ина мача реализира 40 победи у нас и в чужбина.
Източник:
Два сезона е треньор в чужбина. Води тима на Омония (Никозия) в Кипър, с който става първенец. Името му се помни и тачи в този клуб и досега. Неслучайно няколко десетилетия Омония назначава за треньори единствено българи.
Съвсем ненадейно за необятната футболна общност се разделя дефинитивно с тази специалност. Започва работа във външно-търговски представителства в чужбина. Работи девет години в Австралия и Япония. У нас служи и в японската компания " Мицуи ".
Редовно посещаваше сбирките на ветерани от славните времена на огромния ЦСКА. Идваше да геледа и мачове на " Армията " Беше непретенциозен и учтив човек, с изтънчено държание. Винаги ухилен, сияен и доброжелателен. Изслушваше търпеливо близките. Никога не се натрапваше. Беше в действителност един добър човек!
Футболният вълшебник Митата Якимов на 80 години!
Най-класният български футболист, очаровал футболния свят, остана незачитан до дъно от публицистите у нас
Бай Нако и вуйна Надежда иват един наследник, Александър - Сашо Чакмаков. Той дълги години беше от " непрекъснатото наличие " на " Армията ", потомствен цеденевист. Както и двете му деца. Сашо е покровител на баскетболния клуб ЦСКА. Пълна реорганизация беше осъществена на полуразрушената зала на гребците в местноста Къра, близо до зала " Армеец ". Днес това е съвременна зала за баскетбол, с всички нужни улеснения за спортисти и фенове.
Сашо беше основателят и съучастник в Сдружение " ЦСКА Завинаги ", което построи трите футболни терени за ДЮШ на ЦСКА на " Армията ", както и в частичния ремонт на Сектор " Г ".
Александър Чакмаков - заслужен правоприемник на славния капитан бай Нако.
Нако Чакмаков - началото на една велика история! Нека вечно да помним името му!
С първата шампионска купа от 1948 година в неговите ръце се роди един нов, прочут отбор, който победоносно шестваше по футболните терени у нас и в чужбина.
АВТОР НА ТЕКСТА И СНИМКИ: Христ Христов - Ицо Графа.
ВИЗИТКА НА НАКО ЧАКМАКОВ:
Роден на: 13 август 1921 година в София
Умира на: 29 август 2009 година (на 88 години)
Пост на терена: Дясно крило, полузащитник
Играе за: Семеен кодекс Шейново, Семеен кодекс Ботев (Коньовица), Семеен кодекс Септември (район III) и Септември при ЦДВ (ЦСКА)
Успехи: Шампион със Септември при ЦДВ (ЦСКА) през 1948 година
- Капитан на НФД Септември и на първия шампионски отбор на ЦСКА
- Има над 200 мача във футболната си карера
- Вкарва победния гол за 3:1 против Левски, когато ЦСКА печели първата си шампионска купа (09.09.1948 година)
Треньор на: Военновъздушни сили, Спартак (София), Локомотив (София), Б нацианолания и младежкия състав на България, два сезона на Омония (Никозия, Кипър)
- Заслужил занаятчия на спорта.
Неговото гнездо е квартал Булина морава. Родителите му са изселници от град Кукуш, Вардарска Македония. Както всички по това време и дребният Нако стартира с парцалената топка. От заран до вечер, до изнемога. С изранени крайници от учебните футболни игри. Оттам потеглят доста известни играчи - Крум Милев (Палаврата, Чичето), Георги Пачеджиев (Чугуна) и други. На обширната Ташкова морава придобива забележителна експедитивност и техника. В лютите младежки дуели калява своята воля.
Мисията изпълнена! ЦСКА завладя за повторно в историята " непокорния " Осиек и гледа към групите на ЛК!
" Червените " не изгубиха на негостоприемния " Градски врът "
В началото играе за кв. клуб Победа. В секционния тим Шейново влиза още през 1935 година, ненавършил 14 години. На идната година към този момент е притеглен в Семеен кодекс Ботев (Коньовица). Цяло десетилетие играе дясно крило. Рамо до рамо с капитана Димитър Петров (Паренти), Стефан Боцев, Петър Аргиров (Пацето), Трайчо Петков, Трендафил Станков, Христофор Прокопиев и Борис Сотиров.
Отборът на Ботев изпъква с висока техника, с обич към клуба, играчите играят с огромно предпочитание и безрезервност във всички мачове. Затова и ентусиастите ги обичат, посещават всеобщо футболните срещи на " ботевистите ". Преди и след тях мощно ехти клубния химн - " Знамето на Ботев нек се вее, Ботев постоянно ще живее! ".
За историята остава висшото достижение на Семеен кодекс Ботев, който печели софийската купа " Улпия Сердика " за 1935 година. На финала е надвит ФК 13 с 2:1 - на 12 май и пред многохилядна аудитория.
Когато в тима идва Димитър Миланов (Пижо), който застава на дясното крило, Нако непринудено се отдръпва в полузащитата. Там работи към този момент с повече разсъдък и насъбран опит в десетките футболни борби. Срещу мощни и окуражени съперници - Спортклуб (държавен отличник за 1935 година), Шипка (носител на Царската купа за 1939 година), Устрем (Захарна фабрика), Спортист (Хаджи Димитър), Борислав (Иван Вазов), Бенковски (София), Славия, Левски и А.С. 23.
При обединяването на спортните клубове от Трети столичен регион се основава новото НФД Септември. При обиграването на главния състав се утвърждават Спас Андреев (Паскера), Мишо Михайлов (Миле), Манол Манолов (Симолията), Димитър Цветков, Христофор Прокопиев (Фори), Димитър Пиланов (Пижо), Стояне Минев, Тодор Такев, Никола Божилов и Ангел Рангелов (Мути). Сред тях е и 23-годишният Нако Чакмаков.
Само за няколко сезона (1945/1948) НФД Септември се утвърждава като един от най-хубавите тимове в София. В началото на май 1948 година " септемврийци " са на второ място в шампионата.
" Всички играчи на Септември посрещнахме благосклонно обединяването на 4 май с ЦДВ (НФД Чавдар). Знаехме, че на 15 февруари, единствено преди два месеца, те са се обединили. Ние дадохме гръбнака на новия тим Септември при ЦДВ ", споделя бай Нако в многочислените ни непринудени срещи посред ни.
" Заехме второто място в крайното класиране и спечелихме правото да играем в идващите квалификационни мачове за републиканското състезание. По пътя до финала елиминирахме Бенковски (Видин), Априлов (Габрово) и Спартак (Варна). Към нас се причислиха Стефан Божков и Борислав Футеков, Никола Алексиев, Кирил Богданов (Картофа) и вратарят Пенко Георгиев от А.С. 23.
WINBET - същинската тръпка от успеха! (18+)
На огромния край против Левски, 5-кратен футболен първенец, цялостен със събрани от всички софийски тимове най-хубави футболисти, ние противопоставихме нашата младост, изключителна насоченост и воля за победа. Срещу рутината и опита на " левскарите ", споделя бай Нако.
" Бяхме доста дисциплинирани. Като капитан и най-възрастен състезател водех техническата и тактическата подготовка, а някогашният състезател и състезателен деятел на остарелия Семеен кодекс Устрем Христо Нелков (Ринджата) определяше състава за всеки мач. С физическата подготовка се зае огромният по това време боксьор Константин Николов (Замората). Отидохме на предварителен лагер на Боровец. Замората искаше да ни изпълни " бидоните " с О2. От Рила се върнахме още по-уверени и настървени ", продължава описа си бай Нако.
" Първия край го загубихме с 1:2. След три дни, на 9 септември 1948 година беше реваншът. Събраха ни " на хотел " - в една южна стая на третия етаж в ЦДНА (във Военния клуб). Спахме на 18 войнишки кревати. Не мигнах цяла нощ от неспокойствие. Заедно с нас беше и Замората. Следобед за мача се преоблякохме на място. Старият боксьор счупи стомничка с вода за шанс и победа. С рейс стигнахме до стадион " Юнак ". Треньорът Христо Нелков не съумя да пристигна. Работеше като строителен механик. Освободи се от работа чак по здрач ", споделя бай Нако.
" Стадион " Юнак " беше препълнен с 30-хилядна аудитория. Половината бяха пристигнали от Трети пролетарски регион - служащи, студенти, възпитаници, татковци, дядовци и внучета. Рамо до рамо с последователите на А.С. 23, Шипка, Плиска (V район).
Мачът беше тежък, сложен, прочувствен. Играх против Васил Спасов (Валяка), най-силният футболист и капитан на Левски. Заедно с бързоногото крило Борислав Цветков (Жук) бяха най-опасната двойка в нахлуване.
Водехме с 2:1. Един гол в една от двете порти решаваше крайния победител. Течеше последната, 90-та минута. С обмислен фалцов удар отдалече означих третия надвит гол за 3:1 във вратата на Поцо Соколов. " Ура! Ура! Ура! " се носеше над стадион " Юнак ". Нашият Септември при ЦДВ е новият републикански първенец за 1948 година!!!
Източник:
Изнервените и ядосани левскари се изнизаха един по един на тичешком към " техното " игрище, без да ни поздравят - гузни, гузни... Шампионската купа ми беше връчена като капитан на тима в наличието на военачалник Владимир Стойчев и майор Мирски. Хилядното голям брой нахлу на футболния терен. Млади и остарели бяха обезумели от наслада и благополучие. Понесоха ни на ръце, всички гръмогласно скандираха " Септември, Септември, Це-Де-Ве, Це-Де-Ве! ".
По противоположния път до Военния клуб еуфорията не стихваше. Наложи се да взема думата от балкона на втория етаж. Благодарих от името на целия тим за изключителната поддръжка на нашите ентусиасти. Бурните аплодисменти продължиха до среднощ ", с неспокойствие продължава бай Нако.
" Наградиха ни с парче плат за риза и парче плат (камгарен) за панталон и по 50 лв.. Също и по една прочитна книга. Скромно. На мен се падна " Повест за същинския човек ". Пазя я като светиня от този популярен край ".
Капитанът на ЦСКА играе до 1951 година. След това приключва с отличие треньорските школи в София и Москва. Започва треньорската си кариера отпред на юношеския отбор на ЦСКА. Впоследствие поема и води симпатичния тим на Военновъздушни сили до разформирането му. Треньор е и на Спартак (София) и Локомотив (София). Преминава стаж като държавен треньор. Застава отпред на " Б " националния тим и младежкия състав, с който в 50-ина мача реализира 40 победи у нас и в чужбина.
Източник:
Два сезона е треньор в чужбина. Води тима на Омония (Никозия) в Кипър, с който става първенец. Името му се помни и тачи в този клуб и досега. Неслучайно няколко десетилетия Омония назначава за треньори единствено българи.
Съвсем ненадейно за необятната футболна общност се разделя дефинитивно с тази специалност. Започва работа във външно-търговски представителства в чужбина. Работи девет години в Австралия и Япония. У нас служи и в японската компания " Мицуи ".
Редовно посещаваше сбирките на ветерани от славните времена на огромния ЦСКА. Идваше да геледа и мачове на " Армията " Беше непретенциозен и учтив човек, с изтънчено държание. Винаги ухилен, сияен и доброжелателен. Изслушваше търпеливо близките. Никога не се натрапваше. Беше в действителност един добър човек!
Футболният вълшебник Митата Якимов на 80 години!
Най-класният български футболист, очаровал футболния свят, остана незачитан до дъно от публицистите у нас
Бай Нако и вуйна Надежда иват един наследник, Александър - Сашо Чакмаков. Той дълги години беше от " непрекъснатото наличие " на " Армията ", потомствен цеденевист. Както и двете му деца. Сашо е покровител на баскетболния клуб ЦСКА. Пълна реорганизация беше осъществена на полуразрушената зала на гребците в местноста Къра, близо до зала " Армеец ". Днес това е съвременна зала за баскетбол, с всички нужни улеснения за спортисти и фенове.
Сашо беше основателят и съучастник в Сдружение " ЦСКА Завинаги ", което построи трите футболни терени за ДЮШ на ЦСКА на " Армията ", както и в частичния ремонт на Сектор " Г ".
Александър Чакмаков - заслужен правоприемник на славния капитан бай Нако.
Нако Чакмаков - началото на една велика история! Нека вечно да помним името му!
С първата шампионска купа от 1948 година в неговите ръце се роди един нов, прочут отбор, който победоносно шестваше по футболните терени у нас и в чужбина.
АВТОР НА ТЕКСТА И СНИМКИ: Христ Христов - Ицо Графа.
ВИЗИТКА НА НАКО ЧАКМАКОВ:
Роден на: 13 август 1921 година в София
Умира на: 29 август 2009 година (на 88 години)
Пост на терена: Дясно крило, полузащитник
Играе за: Семеен кодекс Шейново, Семеен кодекс Ботев (Коньовица), Семеен кодекс Септември (район III) и Септември при ЦДВ (ЦСКА)
Успехи: Шампион със Септември при ЦДВ (ЦСКА) през 1948 година
- Капитан на НФД Септември и на първия шампионски отбор на ЦСКА
- Има над 200 мача във футболната си карера
- Вкарва победния гол за 3:1 против Левски, когато ЦСКА печели първата си шампионска купа (09.09.1948 година)
Треньор на: Военновъздушни сили, Спартак (София), Локомотив (София), Б нацианолания и младежкия състав на България, два сезона на Омония (Никозия, Кипър)
- Заслужил занаятчия на спорта.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ