Трънчани възстановяват паметник, камбана ще ехти към откъснатите с Ньойския договор села
Днес се навършват 100 години от подписването (1919 г.) в Париж, Франция, от страна на България на Ньойския кротичък контракт след края на Първата международна война (1914-1918).
По силата на контракта 277,9 кв. км от Трънско остават в Република Югославия. От Трънска околия са откъснати 20 села. Границата от 1920 година разделя някои от тези села на две елементи - Петачинци, Стрезимировци, Врабча и Банкя. Половината от плодородното знеполско поле останало в някогашна Югославия.
По мотив годишнината монумент на свободата ще бъде възобновен в местността " Слишовска могила " в Трънско. На върха му ще има камбана, която да припомня на откъснатите в резултат на Ньойския контракт трънски села, територии и хора, че България не ги е не запомнила. Това заяви на Българска телеграфна агенция Хубен Николов - ръководител на съдружие " Трънски глагоръц ", което дружно с Трънското културно-просветно сдружение " Руй " е основател на реновацията на монумента.
Високият 38 метра монумент се намира на входа на страната ни от Сърбия след Граничен контролно-пропусквателен пункт Стрезимировци.
Камбаната трябвало да бие всеки ден
Строителството почнало напролет на 1932 година със средства, събирани от локалното население, бежанци и офицерски сдружения. Монументът трябвало да увековечи паметта на всички починали трънчани във войните за национално избавление и обединяване и да бъде възпоменание за раздраните след Ньойския контракт земи и фамилии, описа на Българска телеграфна агенция шефът на Общинския исторически музей Ангел Динев. Инициативата целяла да се окуражат българите, които тогава живеели на територията на някогашна Югославия. Камбаната е трябвало да бие всеки ден, с цел да чуват нашите братя и сестри, че България мисли и си спомня за тях.
" 3 години след Ньойския контракт българките от Западните околности носели черни забрадки в символ на печал поради разделянето. Чужди публицисти разказвали по какъв начин български майки плачат до граничната вадичка, тъй като гробовете на децата им са останали на сръбска земя, а там им било неразрешено да стъпват. Тъкмо по това време, което се помни като времето на " черните забрадки ", на няколко километра от българо-сръбската граница - на Слишовска могила, хората от Трънския край решили да повдигнат висока камбанария, та като бият камбалото по празници и за умряло, да се чува и от другата страна на браздата. Cвещеникът от село Слишовци биел камбаната постоянно, с цел да ехти и в земите, които локалното население назовава оттатък планината и да поддържа техния български дух ", описват от " Трънски глагоръц ".
По силата на контракта 277,9 кв. км от Трънско остават в Република Югославия. От Трънска околия са откъснати 20 села. Границата от 1920 година разделя някои от тези села на две елементи - Петачинци, Стрезимировци, Врабча и Банкя. Половината от плодородното знеполско поле останало в някогашна Югославия.
По мотив годишнината монумент на свободата ще бъде възобновен в местността " Слишовска могила " в Трънско. На върха му ще има камбана, която да припомня на откъснатите в резултат на Ньойския контракт трънски села, територии и хора, че България не ги е не запомнила. Това заяви на Българска телеграфна агенция Хубен Николов - ръководител на съдружие " Трънски глагоръц ", което дружно с Трънското културно-просветно сдружение " Руй " е основател на реновацията на монумента.
Високият 38 метра монумент се намира на входа на страната ни от Сърбия след Граничен контролно-пропусквателен пункт Стрезимировци.
Камбаната трябвало да бие всеки ден
Строителството почнало напролет на 1932 година със средства, събирани от локалното население, бежанци и офицерски сдружения. Монументът трябвало да увековечи паметта на всички починали трънчани във войните за национално избавление и обединяване и да бъде възпоменание за раздраните след Ньойския контракт земи и фамилии, описа на Българска телеграфна агенция шефът на Общинския исторически музей Ангел Динев. Инициативата целяла да се окуражат българите, които тогава живеели на територията на някогашна Югославия. Камбаната е трябвало да бие всеки ден, с цел да чуват нашите братя и сестри, че България мисли и си спомня за тях.
" 3 години след Ньойския контракт българките от Западните околности носели черни забрадки в символ на печал поради разделянето. Чужди публицисти разказвали по какъв начин български майки плачат до граничната вадичка, тъй като гробовете на децата им са останали на сръбска земя, а там им било неразрешено да стъпват. Тъкмо по това време, което се помни като времето на " черните забрадки ", на няколко километра от българо-сръбската граница - на Слишовска могила, хората от Трънския край решили да повдигнат висока камбанария, та като бият камбалото по празници и за умряло, да се чува и от другата страна на браздата. Cвещеникът от село Слишовци биел камбаната постоянно, с цел да ехти и в земите, които локалното население назовава оттатък планината и да поддържа техния български дух ", описват от " Трънски глагоръц ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ