Семейството на Божидар Димитров отбелязва година от смъртта му
Днес се навършва една година от кончината на проф. Божидар Димитров - извънреден академик, историк, учител, началник, журналист. Семейството му и НИМ означават годишнината от гибелта му.
В чест на проф. Димитров НИМ показва един от последните му научни планове. Книгата „ Светите братя Кирил и Методий - съпокровители на Европа " е отдадена на икони и църковна утвар, свързани с почитта и поклонението пред делото на св. Кирил и св. Методий и на техните най-близки почитатели, съхранявани в Националния исторически музей.
Близки, другари и съратници на професор Димитров почитат паметта му като споделят персонални мемоари и прекарвания. Специално квалифицираната галерия с архивни фотоси в НИМ напомня неговите професионални достижения.
Семейството на Божидар Димитров е разгласило във фейсбук биографията на проф. доктор Божидар Димитров Стоянов
(1945-2018 г.):
Роден на 3 декември 1945 година в гр. Созопол.
Завършва приблизително обучение компетентност “Двигатели с вътрешно горене ” в Механотехникума в гр. Бургас. Пет години работи като моряк на траулери в Океански риболов-Бургас. Завършва висше обучение компетентност “история и археология ” в СУ “Климент Охридски ” в гр. София. Защитава докторат по “Българска история ”.
От студенските си години става щатен конфиденциален помощник към Първо основно ръководство (Външно разузнаване) на Държавна сигурност в направление културно-историческо разузнаване. Владее пет езика – старогръцки, латински, съветски, френски и италиански.
През 1975-1977 година специализира в Института за проучване и история на текстове в Париж. Завършва Школата по палеография и дипломатика на Ватикана. Един от осемте българи, които през интервала 1930-1989 година (д-р Ганчо Ценов, Никола Милев, Н. Софранов, Ат. Божков, акад. Иван Дуйчев, проф. доктор Божидар Димитров, акад. Аксиния Джурова) работят в Секретния списък на библиотеката във Ватикана. През 70-те години на ХХ век там открива първите четири глави от най-старата “История на България ”, написана от католическия свещеник на София и цяла България Петър Богдан Бакшев през 1667 година, 95 година по-стара от историята на Паисий.
Работи и в Архива на Конгрегацията за същинска религия, Архива на асомпционистите, в католически архиви в Милано, Флоренция и Венеция. Открива и връща в България стотици скъпи документи.
Съученик и персонално другарство от Школата на Ватикана с Вселенсия патриарх Вартоломей, персонално другарство с папа Йоан Павел II. След атентатът против папата той остава единствения пребиваващ българин във Ватикана.
Командващи офицери от Българското разузнаване построили профисионалистът Божидар Димитров – акад. Иван Дуйчев и проф. Александър Фол. Публикува цялото си досие в книгата “За кожата на едно ченге ”.
От 1978 до 1989 година работи в Националния исторически музей като гардобиер, организатор и зам. шеф. Директор на НИМ в интервала 1994-1998 година, 2000-2009 година и 2011-2017 година
Председател е на Съвета за запазване на паметниците на културата към Министерството на културата. Върхът в кариерата му е ангажирането на държавното управление на Р. България в реставрацията и възобновяване на Голямата базилика в Плиска (дължина 102,5 м и широчина 30 м) – най-големият християнски катедрален храм в Европа до 15 век, църква-майка на Руската, Белоруската, Украинската, Румънската, Сръбската, Молдовската, Босненската и Черногорската църкви. От нея потеглят книгите по света написани на Българската писменост – Кирилица.
През 2009-2011 година е Министър в правитерството на Република България.
През 1998-2018 година г. е теоретичен съветник на вестник “Труд ” и водещ историко-публицистични излъчвания в малките екрани “Скат ”, “7 дни ”, “Ден ” и “Булсат ком ”. През 2003-2013 година води авторско предаване по Българската национална телевизия – “Памет българска ”.
Автор е на 31 монографии и на над 250 научни студии и публикации в научни издания. Написал е над 50 книги, сред които “Българска християнска цивилизация ”, “Петър Богдан Бакшев ”, “България и Папството ”, “12 мита в Българската история и митът Батак ”, “10-те мита на Македонизма ”, “Войните на България за национално обединяване – 1885, 1912-1913, 1915-1918, 1939-1945 ” и други Автор и теоретичен съветник е на сюжетите на над 25 документални и научно-популярни филми. Почетен жител на Созопол, Бургас, Чипровци и Ивайловград.
Почива на 1 юли 2018 година Прахът му е разпилян над българския боен мемориал в с. Ново село, Р. Македония (възстановен с негово застъпничество) и в морето над Созополския залив. В родния му Созопол улица и археологическия музей носят неговото име. На него е кръстен залив на континента Антрактида – залива Божидар Димитров с широчина 6,8 км и дължина 14 км.
От Семейството
В чест на проф. Димитров НИМ показва един от последните му научни планове. Книгата „ Светите братя Кирил и Методий - съпокровители на Европа " е отдадена на икони и църковна утвар, свързани с почитта и поклонението пред делото на св. Кирил и св. Методий и на техните най-близки почитатели, съхранявани в Националния исторически музей.
Близки, другари и съратници на професор Димитров почитат паметта му като споделят персонални мемоари и прекарвания. Специално квалифицираната галерия с архивни фотоси в НИМ напомня неговите професионални достижения.
Семейството на Божидар Димитров е разгласило във фейсбук биографията на проф. доктор Божидар Димитров Стоянов
(1945-2018 г.):
Роден на 3 декември 1945 година в гр. Созопол.
Завършва приблизително обучение компетентност “Двигатели с вътрешно горене ” в Механотехникума в гр. Бургас. Пет години работи като моряк на траулери в Океански риболов-Бургас. Завършва висше обучение компетентност “история и археология ” в СУ “Климент Охридски ” в гр. София. Защитава докторат по “Българска история ”.
От студенските си години става щатен конфиденциален помощник към Първо основно ръководство (Външно разузнаване) на Държавна сигурност в направление културно-историческо разузнаване. Владее пет езика – старогръцки, латински, съветски, френски и италиански.
През 1975-1977 година специализира в Института за проучване и история на текстове в Париж. Завършва Школата по палеография и дипломатика на Ватикана. Един от осемте българи, които през интервала 1930-1989 година (д-р Ганчо Ценов, Никола Милев, Н. Софранов, Ат. Божков, акад. Иван Дуйчев, проф. доктор Божидар Димитров, акад. Аксиния Джурова) работят в Секретния списък на библиотеката във Ватикана. През 70-те години на ХХ век там открива първите четири глави от най-старата “История на България ”, написана от католическия свещеник на София и цяла България Петър Богдан Бакшев през 1667 година, 95 година по-стара от историята на Паисий.
Работи и в Архива на Конгрегацията за същинска религия, Архива на асомпционистите, в католически архиви в Милано, Флоренция и Венеция. Открива и връща в България стотици скъпи документи.
Съученик и персонално другарство от Школата на Ватикана с Вселенсия патриарх Вартоломей, персонално другарство с папа Йоан Павел II. След атентатът против папата той остава единствения пребиваващ българин във Ватикана.
Командващи офицери от Българското разузнаване построили профисионалистът Божидар Димитров – акад. Иван Дуйчев и проф. Александър Фол. Публикува цялото си досие в книгата “За кожата на едно ченге ”.
От 1978 до 1989 година работи в Националния исторически музей като гардобиер, организатор и зам. шеф. Директор на НИМ в интервала 1994-1998 година, 2000-2009 година и 2011-2017 година
Председател е на Съвета за запазване на паметниците на културата към Министерството на културата. Върхът в кариерата му е ангажирането на държавното управление на Р. България в реставрацията и възобновяване на Голямата базилика в Плиска (дължина 102,5 м и широчина 30 м) – най-големият християнски катедрален храм в Европа до 15 век, църква-майка на Руската, Белоруската, Украинската, Румънската, Сръбската, Молдовската, Босненската и Черногорската църкви. От нея потеглят книгите по света написани на Българската писменост – Кирилица.
През 2009-2011 година е Министър в правитерството на Република България.
През 1998-2018 година г. е теоретичен съветник на вестник “Труд ” и водещ историко-публицистични излъчвания в малките екрани “Скат ”, “7 дни ”, “Ден ” и “Булсат ком ”. През 2003-2013 година води авторско предаване по Българската национална телевизия – “Памет българска ”.
Автор е на 31 монографии и на над 250 научни студии и публикации в научни издания. Написал е над 50 книги, сред които “Българска християнска цивилизация ”, “Петър Богдан Бакшев ”, “България и Папството ”, “12 мита в Българската история и митът Батак ”, “10-те мита на Македонизма ”, “Войните на България за национално обединяване – 1885, 1912-1913, 1915-1918, 1939-1945 ” и други Автор и теоретичен съветник е на сюжетите на над 25 документални и научно-популярни филми. Почетен жител на Созопол, Бургас, Чипровци и Ивайловград.
Почива на 1 юли 2018 година Прахът му е разпилян над българския боен мемориал в с. Ново село, Р. Македония (възстановен с негово застъпничество) и в морето над Созополския залив. В родния му Созопол улица и археологическия музей носят неговото име. На него е кръстен залив на континента Антрактида – залива Божидар Димитров с широчина 6,8 км и дължина 14 км.
От Семейството
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ