Днес се навърщват 7 години от опустошителното наводнение в Аспарухово,

Днес се навърщват 7 години от опустошителното наводняване в Аспарухово, което умъртви 13 души и остави десетки без дом. Разказ от първо лице на доцент Д-р инж. Медиха Хамза за ужаса, вярата и вярата.   „ 19.06.2014 е ден, който в никакъв случай няма да не помни. От няколко дни във Варна е доста дъждовно и тъмно и наподобява на времето през 2014 година В съзнанието ми са запечатани първите часове от нещастието в моя роден квартал. Поройният дъжд, мрачното и мрачно небе. По ул. Кирил и Методий водата носеше маси, столове, опаковани в найлон дивани и мебели от магазина за мебели на улицата. Пълна съсипия. Последващото прекъсване на електрозахранването в целия регион, приключи картината и настъпи ужаса. Малко бяха улиците в квартала, през които човек можеше да мине, без да пресича реки от вода, която не спираше и не спираше да приижда. Хората се приибираха от работа, беше към 19:00ч. Бяха опънали въже през ул „ Балкапан “, с цел да могат хората, които се прибират в квартала да я преминат без да ги отнесе неспиращата вода. Няма да не помни намачканите коли, качени една върху друга, като детски играчки. Колата забита в дървото пред градинката на блока на улицата. Бременната жена, която стоеше във возилото и не можеше да излезе. Първите съкварталци, които излязоха да оказват помощ на хората. Екипите на Спеша помощ, на Пожарна сигурност, Гражданска отбрана, с чиято помощ да стигнахме до къща зад блока на ул. „ Балкапан “, с цел да помогнем на хората да излязат. Липсващите шахти по улиците, блоковете асфалт, които водата бе изтръгнала. Детските колички, бойлери, кревати, гуми, контейнери, мебелировка и какво ли още не. Ужасът, изписан в очите на хората. Стана ясно и, че има жертви. Удавени и изчезнали хора. Деца... И това е част от картината в квартала ми. Ако би трябвало да я опиша с цветове, то те ще бъдат черно, тъмно и сиво. Помня убийствената тишина... Истината пристигна с утрото, когато слънцето сподели на хората същинския смут. Животът им бе отмит от водата и им остави единствено тонове тиня. Хората събираха частите, останали от житието им до през вчерашния ден. Молбата в очите на потърпевш, който ме питаше дали зная нещо за майка му, която е била лежащо болна и не знае къде е. След ужаса, пристигна и вярата. Надежда и религия тъй като в помощ ни се притекоха доброволци. Хора с огромни сърца, които не се поколебаха да изхвърлят тиня с дни от домовете и улиците. Фирмите, които се включиха в почистването, в доставката на храна и вода за доброволците и потърпевшите. Даже и даването на храна за бебета и дребни деца. Последваха дни на почистване, почистване и отново почистване. На прахуляк, който ни обгръщаше отвред и мъчно дишахме когато времето се затопли. Но всички бяхме дружно. Кофата, лопатата и ботушите се трансфораха в знак на единството. Поклон пред починалите, реверанс пред делото на тези непознати хора с кални лица, които седмици наред ринаха тиня и дадоха новия старт на Аспарухово.