Днес се изкачваме на високо. Много високо! На 8848 метра

Когато сър Едмънд Хилари и Тенсинг Норгей станаха първите хора, осъществили сполучлива среща с върха Еверест през 1953 година, мнозина гледат на триумфа с известна песимистичност. Години по-рано, през 1924 година двама англичани, пристрастеният към Еверест – Джордж Малори и неговият сателит Санди Ървайн, са видяни посредством телескоп единствено на 200-300 метра от самия връх. За страдание, те в никакъв случай не се завръщат, което води до съвсем цялостен век на спекулации дали в действителност са били първите, покорили Еверест.

През 1999 година, когато експедицията на Конрад Анкер за намиране на тялото на Малори приключва сполучливо, замразените остатъци на англичаните се оказало, че не носили никакви спомагателни улики. Най-разочароващо било, че не разкрили никакви следи от камерата, която се надявали да приключи един път вечно огромния спор. Един от най-силните претекстове за тези, които имат вяра, че Малори и Ървин са първите достигнали до върха на „ Еверест “ е точно една фотография. Малко преди Малори да замине за сложната експедиция, той споделил на брачната половинка си Рут, че откакто стигне до върха, той ще сложи там изображението на жена си, което държал в джоба си по време на цялото пътешестване. Когато тялото му е намерено обаче, фотографията от якето му липсвала.

4. Първата съветска експедиция

През 1952 година, още преди известното нанагорнище на Хилъри и Тензинг, една съветска експедиция се е пробвала да изкачи Еверест по северния маршрут в Тибет. Новините по това време даже допускат, че този оптимистичен тим възнамерявал да вдигне скулптури на Ленин и Сталин на самия връх. Експедицията лагерува на към 8000 метра преди заветната цел, само че след това изчезва безследно.

За да объркат нещата по-нататък, руснаците постоянно са твърдели, че експедицията от 1952 година въобще не се е случвала, макар отчета на Евгений Гиппирайтер в Алпийския вестник по-късно същата година, в който се показва, че екипът от 35 души се е опитал да направи опит за подчинение на маршрута от Североизточния било. Въпреки многочислените опити, не са открити следи от имената на членовете на екипа или водачите.

5. Призраците на Еверест

Шарпа Пемба Дордже е станал прочут в света на катеренето по две аргументи. Първата е хипотетичното му рекордно нанагорнище на Еверест за осем часа и 10 минути на 21 май 2004 година. Втората съставляват събитията, случили се три дни по-късно. Докато се приближавал до върха на Южния прът, Дордже попаднал на група от умряли катерачи, чиито тела били замръзнали в снега. Изведнъж, както той твърди, бил заобиколен от нещо свръхестествено. Той споделя: „ Видях някакви духове под формата на черни сенки, които се приближаваха към мен, протегнаха ръцете си и се молеха за храна. Мисля, че това са духовете на многото планинари, убити по време и след изкачването на връх Еверест. Телата на доста от починалите към момента лежат в планината, даже един катерач, който е умрял от инцидентно рухване, към момента висеше от въже наоколо. „

Мнозина считат, че призраците на Еверест няма да се успокоят или да изоставен планината, до момента в който телата на умрелите не бъдат подложени на уместно заравяне. С толкоз доста трупове, замръзнали в „ Зоната на гибелта “ и с редицата жертви, които се причисляват към тях всяка година, нищо чудно мястото да се е трансформирало в същинско котило на духове.

6. Третото лице

През септември 1975 година английските алпинисти Дюгал Хастън и Дъг Скот били принудени да прекарат една нощ в зоната на гибелта откакто в края на деня достигнали съвсем до върха на Еверест. Те изкопали снежна дупка, в която да пренощуват, несигурни дали ще оцелеят до сутринта. При неналичието на храна и задоволителна топлота, ситуацията им станало в действителност извънредно. Случилото се по-късно обаче излиза от рамките на естественото – и двамата катерачи оповестяват, че усетили наличие в снежната пещера дружно с тях. То освен споделило топлинната си сила, само че и предложило няколко съвета на алпинистите за това по какъв начин да останат живи.

Интересен е фактът, че и други алпинисти, покорявали Еверест, като Питър Хилари, Линкълн Хол и Рейнхолд Меснър също описват за сходно наличие, което им помогнало в миг на потребност.

7. Франк Смит и свръхестествените феномени

През 1933 година, по време на първия си опит за среща с върха на Еверест, британският катерач Франк Смит бил самичък на 8 565 метра от Северния било, когато станал очевидец на „ два любопитни предмета, плаващи в небето “. Той споделя: „ Те мощно приличаха по форма на балони, само че имаше и нещо, което изглеждаше като създание с недоразвити крила и издатина, наподобяваща клюн. Те стояха неподвижно, само че постепенно пулсираха. “ Преди това Смит твърди, че бил посетен от някаква неопределена мощ по време на неговото нанагорнище и усещал мощно наличие до него, до момента в който се движел по скатовете.

По време на изкачването си той даже взел в джоба си парче кейк, с цел да показа храната с този незнаен сателит, вярвайки, че невидимият детайл е изцяло действителен.

8. Истинският първи

Днес можем да кажем, че не се знае кой е същинският първи човек, достигнал до върховата точка на Еверест, поради разногласието дали Малъри, Ървайн или някой от руснаците са били част от първата експедиция. След изкачването си сър Едмънд Хилари и шер Тензинг Норгай сключили един удобен за двете страни контракт да не разкриват кой в действителност е направил първата стъпка към върха. Плакатът, който се появил в Катманду малко след изкачването им обаче посочил, че непалците считат Хилъри за същинския първи.

По-късно двама от синовете на Тензинг разкриват, че татко им е споделил, че самият той, а не Хилъри, се е качил първи, само че и двамата катерачи се съгласили с това и държали да бъде съобщавано обществено, че достигнали върха по едно и също време.

9. Уели Стик

През април 2017 година „ швейцарската машина “ Уели Стик умря, до момента в който се готвеше да изкачи върховете на Еверест и Лотс в една експедиция – достижение, което до тогава не било изпълнено. Стек бил Майкъл Джордан, Лео Меси и Юсеин Болт на планинския свят, тъй че неговият упорит план не бил обсъждан като прекомерно самоуверен или опасен от тези, които считали качествата и потенциала му за забележителни.

Стек два пъти получава еквивалента на Нобелова премия „ Piolet d’Or “ за първото нанагорнище на Тенгкампоче и соловото му нанагорнище по Анапурна. Той не бил бърз, само че бил един от най-хубавите алпинисти на неговото потомство. Той станал прочут с техническите си качества, приложени даже на най-трудните направления. Как тогава един толкоз сполучлив планинар доближава до сходен край? Никой не може да каже! Смъртта му ще остане неразгадана и до през днешния ден, тъй като няма точна информация за това, какво е довело до нещастната му крах.

10. Мистериозните трупове

На 22 май 2017 година в „ Everest Base Camp “ доближава информация за четири натрупа, намиращи се в палатка в лагер „ Четиридесет “. Телата били открити от екип, изпратен, с цел да прибере трупът на словашки катерач, умрял три дни по-рано. Става ясно обаче, че от никой от екипите в планината не липсват четири индивида – тогава изникнал въпроса – кои са тези хора и по какъв начин са попаднали там?

За да успокоят вълненията, зародили по този тайнствен въпрос, от държавното управление на Непал излезли със известие, че най-вероятно телата са на хора, взели участие в миналогодишна експедиция. Кои били те обаче, по този начин и не станало ясно…