Днес се чудя дали съм отчаян, обезверен, паникьосан, стреснат или

Днес се чудя дали съм обезверен, отчаян, паникьосан, изплашен или пък единствено печален. Може би най-вярно е последното. И не тъй като някаква невидима международна опасност лази, пълзи, лети, нахлува в живота ни. А тъй като виждам непрестанно конвулсивните опити на така наречен ни държавни мъже да ни покажат, че ужасно няма, че те са хората, които ще я преборят.
Разбра се - най-много с приказки. Цялата работа ми наподобява на нафуканите приказки на един внушително изглеждащ наш боксьор, който на кръга се оказа изработен от пластелин. Тези хора не схванаха, че към този момент са на кръга. И с нафукани приказки няма да спрат болестта. Няма да спрат суматохата. Няма да спрат страха. Техните гримаси, свъсени театрално вежди, свити като от скомина устни, стиснати показно челюсти ми внушават не чувство за увереност, а убеденост, че с рехава мимикрия крият цялостната си беззащитност. Да не приказваме за смехотворните опити на калпави хорица да ни приказват за покровителството на отвъдни сили - като да вземем за пример за вирусофобната аура на министър-председателя. Ами да медитираме пред неговия облик, що ли?

Няма да медитираме. Защото на всички ни е ясно, че с помощта на него и на ръководеното от него държавно управление България закъснява съдбовно с вземането на съответни ограничения за спасяването на личния си народ, за минимизиране на последствията от международното зло, което ни сполетя. Спомнете си - преди два дни бяха неразрешени расторантите, кината, театрите. Сред това бяха позволени с известни ангажименти и с предложение, което ни принуди на такива места да вървим с рулетки, с цел да мерим дистанцията до съседите си. Това - за рулетките, е смешка. След това - предлагането грипната почивка да бъде продължена. Министър-председателят сподели - не. Сега тя е продължена. Но под сурдинка, без публично мнение на виновните институции. За да не се скърши хатъра на шефа. Като че ли не сме привикнали той самичък да си мени мнението по-често от ремонтите по Графа.

Ей, хора, в този момент ни сполетя паника, която ще изпита нашата воля за живот, състрадание, резистентност, непоклатимост, дисциплинираност, геройство и темперамент. Това са качествата, които чакаме и от нашите управници. Не воля за власт, извъртане, ловко боравене с фурнаджийската лопата, фукльовство, криене на боязън и несръчност под свирепи гримаси...

Иначе - остава ни единствено да си спомним безконечните Илф и Петров и техния вечен Остап Сюлейман Берта Мария Бендер Бей, сътворил правилото на неволята: " Спасението на давещите се е дело на самите давещи се. ".

Йото Пацов