Днес Съветът на ЕС откри процедура при прекомерен дефицит (ППД)

Днес Съветът на Европейски Съюз откри процедура при несъразмерен недостиг (ППД) във връзка с България. Приета беше и рекомендация, в която се обрисува чистият път на разноските и графикът, които би трябвало да се следват, с цел да се постави завършек на несъразмерния недостиг до 2029 година, заяви на интернет страницата си Съветът.

Механизмът за ППД е предопределен да подсигурява, че държавите-членки на Европейски Съюз ще се върнат към или ще поддържат дисциплинираност в бюджетите на своите държавни управления. Процедурите се започват, когато страна членка има държавен недостиг, преизпълнен референтната стойност от 3% от Брутният вътрешен продукт, в сходство с член 126(3) от Договора за действието на Европейския съюз.

Още по тематиката

Бюджетният недостиг към юни е най-големият от 16 години насам, разгласи Фискалният съвет Финанси Икономика / България, Финанси 3 юли 2026 Румен Радев: Ангажираме се с бюджета за 2027 година да понижим сензитивно недостига Икономика / България, Финанси 3 юли 2026

Решението на Съвета да открие ППД през днешния ден се дължи на планувания държавен недостиг на България за 2026 година от 4,1% от Брутният вътрешен продукт, който се чака да продължи да надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт през 2027 година Използването от България на националната уговорка за дерогация за разноските за защита по пакта за непоклатимост и напредък не изяснява изцяло превишението над прага от 3%.

В рекомендацията си Съветът постановява, че България следва да предприеме ефикасни дейности и да показа до 15 октомври 2026 година нужните ограничения за понижаване на недостига си. България също по този начин би трябвало да подсигурява, че номиналният кумулативен ритъм на напредък на чистите разноски не надвишава 4,2% през 2026 година, 7,7% през 2027 година, 11,4% през 2028 година и 15% през 2029 г.

В същата процедура са още 10 страни от Европейски Съюз - Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Румъния, а с днешните решения към листата се прибавят Германия, Естония, Латвия и Словения. Така сега в процедура са общо 15 държави-членки.

Преди това финансовият министър Гълъб Донев съобщи, че финансовата действителност към сегашния миг е недостиг от 7,4% при опазване на настоящите политики и без предприемане на ограничения за консолидиране на държавните разноски - над 8,5 милиарда евро. По думите му има и още 2,2 милиарда лв. неизплатени разноски по към този момент осъществени действия, които до момента не са били регистрирани.

Да напомним, че държавното управление внесе проектозакона за държавния бюджет с бюджетен недостиг от 7,4 на 100.

България беше сложена в същата процедура през юли 2010 година, а през юни 2012 година Съветът на Европейски Съюз регистрира, че основанията са отпаднали и приключи спомагателното наблюдаване над нашата страна.

Съветът на Европейския съюз насочи пет съществени рекомендации към България за интервала 2026–2027 година:

1. Финансова непоклатимост и данъчна политика

България би трябвало да съблюдава рестриктивните мерки за растежа на бюджетните разноски, с цел да понижи недостига и да приключи процедурата. Страната следва да употребява европейската еластичност за увеличение на разноските за защита, без това да заплашва обществените финанси. Препоръчва се ограничение на сивата стопанска система, възстановяване на събираемостта на налозите, разширение на данъчната основа и промяна на данъчната система. Помощите за високите цени на силата би трябвало да останат краткотрайни и ориентирани към най-засегнатите семейства и предприятия.

2. Ускоряване на вложенията и промените

Съветът упорства за по-бързо осъществяване на плановете по Плана за възобновяване и резистентност и по стратегиите на кохезионната политика. Специален акцент се слага върху развиването на източните гранични региони посредством вложения в инфраструктура с гражданско и отбранително предопределение.

3. По-ефективни институции и битка с корупцията

България би трябвало да модернизира държавната администрация посредством цифровизация, понижаване на административната тежест и повишение квалификацията на чиновниците. Европейският съюз предлага също по-решителни дейности против корупцията, подсилване на независимостта на правосъдната система, по-прозрачни публични поръчки и по-независими регулаторни органи.

4. Развитие на енергетиката и превоза

Препоръките включват ускорено развиване на възобновимите енергийни източници, модернизиране на електропреносната мрежа, последователно понижаване на дотациите за изкопаеми горива, ограничения против енергийната беднотия и вложения в декарбонизацията на промишлеността. Необходимо е и възстановяване на железопътния и публичния превоз, изключително в Северна България.

5. Образование, опазване на здравето и пазар на труда

Европейският съюз предлага повишение качеството на образованието, по-добра подготовка на учителите и по-тясна връзка сред образованието и потребностите на пазара на труда. Необходимо е да се предизвиква ученето през целия живот и включването на повече хора в претовареност. Препоръчва се още възстановяване на достъпа до обществени и здравни услуги, развиване на извънболничната помощ и понижаване на разноските, които пациентите заплащат от личния си джоб.