Истината за недопустимия референдум на Радев
Днес същите среди, които плашеха с Шенген, плашат хората с еврото. Влязохме в Шенген, къде са пълчищата бежанци и мигранти? Същото е и за еврото
Президентът в парламентарната република не съставлява народа – това вършат законните политически представители, определени от народа в Народно събрание
Внезапно избуялата референдумна интензивност на президента Радев беше съпроводена с редица некомпетентни изказвания, неправилни правни тълкования, операции и даже неистини. В рамките на публичната и експертна полемика, в това число с правно мнение пред Конституционен съд, чиито причини бяха доказани от конституционната пълномощия, и преди, и в този момент имах опция да опровергая тези от тях, които имат правно-политически темперамент. Сега, когато затваряме тази тематика с огромна политическа, институционална и експертна консолидация - конституционно болшинство от 171 депутати, Министерски съвет, Българска народна банка, Фискалният съвет, представителните работодателски организации, съответстващата експертна общественост - тук е мястото да създадем някои финални систематизирания, с цел да не бъде подвеждана обществеността отсега нататък.
Първо, референдум „ дали “ и „ по кое време “ да въведем еврото опонира на Конституцията. Аргументи към този момент има в претекстовете на решението на Конституционен съд по отхвърлянето на референдум с сходен предмет. Това че, към момента се намират обособени адвокати, в това число един парламентарен арбитър, господин Янаки Стоилов, които настояват нещо друго, е ирелеватно, тъй като техните причини не са възприети от Конституционен съд, освен това с внушително болшинство от 10 на 1 („ срещу “ е само самият Стоилов). Правилната и доказана от Конституционен съд режисура в общи линии е следната. С присъединителния контракт България е поела необратимо интернационално обвързване да вкара единната европейска валута, което не може да бъде преразглеждано едностранно. Има експлицитна законова възбрана за референдум по въпрос, който е организиран във към този момент утвърден интернационален контракт. Нещо повече, това обвързване е и конституционализирано в член 4, алинея 3 от Конституцията като едно от главните конституционни начала. Предвидено е, че България взе участие освен в „ построяването “, а – това е основно! - и в „ развиването “ на Европейски Съюз. Етапите на това развиване са заложени императивно в съюзните учредителни контракти. Един от тях е въвеждането на еврото. С други думи, въпросът „ дали “ е решен с Конституцията и с присъединителния контракт. Решен е и въпросът „ по кое време “. Няма съответна дата, само че има релативно избран период: когато бъдат покрити конвергентните критерии и това бъде установено от европейските институции по открития ред.
Второ, твърди се, че бил необходим „ безапелационен народен консенсус “. Разбира се! Но той към този момент е осъществен и е породил дълготрайни последици за страната. При това, когато му е било времето и в сходство с Конституцията. И не може да бъде ревизиран по нечии неочаквани хрумвания броени часове преди финалния звън на пълноценната ни европейска интеграция, когато всеки непотребен „ звук в системата “ може да навреди на огромната национална цел. Къде беше господин Радев до момента? А, правилно – до момента той вярно твърдеше, че референдум за еврото е неприемлив. Пък и беше ангажиран да се договаря на своя глава народа, в това число „ бедните, безгласните и несъгласните “, да се платят 6 милиарда на турския тръст „ Боташ “ против въздух под налягане. Убедителният народен консенсус за участието в Европейски Съюз, в това число за въвеждане на еврото, беше реализиран през 2005 година Всички институции от този момент извършват този консенсус и волята на народа-суверен. 39-то Народно събрание, което промени Конституцията и ратифицира присъединителния контракт, беше определено при 67% % изборна интензивност - 3 906 000 гласоподаватели. Всички парламентарни партии, без никакво изключение, бяха определени с точка първа – пълноправно участие в Европейски Съюз и въвеждане на еврото. Парламентът гласоподава ратификацията с 231 гласа. Дори и появяването след това на партии, които отхвърлят този консенсус, не е в положение да го ревизира, тъй като те постоянно са били нищожно малцинство в Народното събрание – под една шеста от депутатите. Кой през днешния ден желае да го ревизира? Радев и Йотова, които през 2021 година бяха определени на историческото дъно на изборната интензивност за президентски избор – 34,84%, от които те получаха към две трети. Толкова ниска демократична легитимност спрямо националния консенсус от 2005 година!
Трето, имало „ социологически изследвания “, че част от обществото има страхове от еврото. Несериозен мотив. Държавното ръководство не се люшка съгласно такива изследвания. Те могат да са само сигнал и ориентир какво би трябвало да се прави, с цел да не бъде ерозиран законният народен консенсус. Преди изследванията записаха страхове, че като влезем в Шенген ще бъдем залети от бежанци и мигранти. Днес същите среди, които плашеха с Шенген, плашат хората с еврото. Влязохме в Шенген, къде са пълчищата бежанци и мигранти? Същото е и за еврото.
Четвърто, правно незнание е, че през 2005 година нямало закон за референдумите. От десетилетия има разнообразни такива закони. При ратификацията действаше Законът за допитване до народа от 1996 година Според него народен референдум можеха да оферират президентът, Министерски съвет и група депутати. Нямаше гражданска самодейност. Но даже и при този по-рестриктивен режим, всеки е имал опцията да изиска референдум от тези субекти. Днес по какъв начин се желае какво ли не от институциите? Но тогава нямаше нито едно такова искане. Защо? Защото имаше безапелационен народен консенсус.
Пето, отводът да се прегледа предлагането на Радев нарушавал „ конституционно пълномощие на президента “. Пак правно незнание! В Конституцията не е планувано такова пълномощие. Предвидено е единствено, че президентът дефинира датата на референдум, в случай че за това има решение на Народно събрание. Това е по този начин, тъй като историческият опит учи, че конституционализирането на такова президентско пълномощие, даже и при парламентарната форма, може да отвори порти на властнически опити и опити за плебисцитарно ръководство. Действащото правно състояние е: президентът може да предлага референдум, само че не по силата на конституционна норма, а по силата на законова наредба, призната от нормално Народно събрание. Въпрос на дискреционна законодателна преценка е още на следващия ден тази наредба да бъде анулирана и това няма да засегне никакви конституционни пълномощия.
Шесто, Наталия Киселова била нарушила Конституцията, като не позволила предлагането „ еднолично “. Народно събрание не е административен орган, чиито актове се уреждат в Административнопроцесуален кодекс, а е националният политически конгрес и представителната еманация на националния суверенитет. Народно събрание освен може, а е длъжно да взема политически решения, когато това се постанова от заплахата един върховен държавен и публичен интерес да бъде повреден от явно противоконституционни претенции и дейности. Това са гранични обстановки, в които е въпрос на регламентарна автономност на Парламента в каква форма да облече тези политически решения. Несъстоятелни са импровизациите, че се бил възраждал марксистко-ленинският статус на Народно събрание като „ висш орган на държавна власт “. Защо ли? Не е тук мястото - написа го в дебелите книги на огромните престижи в конституционната и политическа доктрина. С разпореждането на Киселова се сътвори казус в невиждана обстановка. Следва обаче да се държи сметка, че това предписание се опира на политическата поддръжка на 171 депутати, освен това – значително! - както ръководещи, по този начин и съпротива. Председателят на Народно събрание не е деловодител или конферансие, а висша политическа фигура, чиято институционална позиция се опира на доверието на националното посланичество. Носи политическа отговорност. При корист може да бъде отхвърлен.
И най-после, седмо, съгласно Радев, той щял да „ съставлява народа “. Добре е да се знае, че президентът в парламентарната република не съставлява народа – това вършат законните политически представители, определени от народа в Народно събрание. Президентът съставлява страната и нейните институционални решения (а не народа!) в интернационалните връзки. Нещо, което, за жалост, Радев не прави пълноценно, тъй като е в трайна интернационална изолираност, изключително в страните от Европейски Съюз и НАТО. И също - президентът въплъщава, само че не въплъщава, “единството на нацията “. Нещо, което Радев също не прави, тъй като е систематичен катализатор на разделяне и неустойчивост. Прочее, такава цел имаше и противоконституционното му предложение за референдум.
Президентът в парламентарната република не съставлява народа – това вършат законните политически представители, определени от народа в Народно събрание
Внезапно избуялата референдумна интензивност на президента Радев беше съпроводена с редица некомпетентни изказвания, неправилни правни тълкования, операции и даже неистини. В рамките на публичната и експертна полемика, в това число с правно мнение пред Конституционен съд, чиито причини бяха доказани от конституционната пълномощия, и преди, и в този момент имах опция да опровергая тези от тях, които имат правно-политически темперамент. Сега, когато затваряме тази тематика с огромна политическа, институционална и експертна консолидация - конституционно болшинство от 171 депутати, Министерски съвет, Българска народна банка, Фискалният съвет, представителните работодателски организации, съответстващата експертна общественост - тук е мястото да създадем някои финални систематизирания, с цел да не бъде подвеждана обществеността отсега нататък.
Първо, референдум „ дали “ и „ по кое време “ да въведем еврото опонира на Конституцията. Аргументи към този момент има в претекстовете на решението на Конституционен съд по отхвърлянето на референдум с сходен предмет. Това че, към момента се намират обособени адвокати, в това число един парламентарен арбитър, господин Янаки Стоилов, които настояват нещо друго, е ирелеватно, тъй като техните причини не са възприети от Конституционен съд, освен това с внушително болшинство от 10 на 1 („ срещу “ е само самият Стоилов). Правилната и доказана от Конституционен съд режисура в общи линии е следната. С присъединителния контракт България е поела необратимо интернационално обвързване да вкара единната европейска валута, което не може да бъде преразглеждано едностранно. Има експлицитна законова възбрана за референдум по въпрос, който е организиран във към този момент утвърден интернационален контракт. Нещо повече, това обвързване е и конституционализирано в член 4, алинея 3 от Конституцията като едно от главните конституционни начала. Предвидено е, че България взе участие освен в „ построяването “, а – това е основно! - и в „ развиването “ на Европейски Съюз. Етапите на това развиване са заложени императивно в съюзните учредителни контракти. Един от тях е въвеждането на еврото. С други думи, въпросът „ дали “ е решен с Конституцията и с присъединителния контракт. Решен е и въпросът „ по кое време “. Няма съответна дата, само че има релативно избран период: когато бъдат покрити конвергентните критерии и това бъде установено от европейските институции по открития ред.
Второ, твърди се, че бил необходим „ безапелационен народен консенсус “. Разбира се! Но той към този момент е осъществен и е породил дълготрайни последици за страната. При това, когато му е било времето и в сходство с Конституцията. И не може да бъде ревизиран по нечии неочаквани хрумвания броени часове преди финалния звън на пълноценната ни европейска интеграция, когато всеки непотребен „ звук в системата “ може да навреди на огромната национална цел. Къде беше господин Радев до момента? А, правилно – до момента той вярно твърдеше, че референдум за еврото е неприемлив. Пък и беше ангажиран да се договаря на своя глава народа, в това число „ бедните, безгласните и несъгласните “, да се платят 6 милиарда на турския тръст „ Боташ “ против въздух под налягане. Убедителният народен консенсус за участието в Европейски Съюз, в това число за въвеждане на еврото, беше реализиран през 2005 година Всички институции от този момент извършват този консенсус и волята на народа-суверен. 39-то Народно събрание, което промени Конституцията и ратифицира присъединителния контракт, беше определено при 67% % изборна интензивност - 3 906 000 гласоподаватели. Всички парламентарни партии, без никакво изключение, бяха определени с точка първа – пълноправно участие в Европейски Съюз и въвеждане на еврото. Парламентът гласоподава ратификацията с 231 гласа. Дори и появяването след това на партии, които отхвърлят този консенсус, не е в положение да го ревизира, тъй като те постоянно са били нищожно малцинство в Народното събрание – под една шеста от депутатите. Кой през днешния ден желае да го ревизира? Радев и Йотова, които през 2021 година бяха определени на историческото дъно на изборната интензивност за президентски избор – 34,84%, от които те получаха към две трети. Толкова ниска демократична легитимност спрямо националния консенсус от 2005 година!
Трето, имало „ социологически изследвания “, че част от обществото има страхове от еврото. Несериозен мотив. Държавното ръководство не се люшка съгласно такива изследвания. Те могат да са само сигнал и ориентир какво би трябвало да се прави, с цел да не бъде ерозиран законният народен консенсус. Преди изследванията записаха страхове, че като влезем в Шенген ще бъдем залети от бежанци и мигранти. Днес същите среди, които плашеха с Шенген, плашат хората с еврото. Влязохме в Шенген, къде са пълчищата бежанци и мигранти? Същото е и за еврото.
Четвърто, правно незнание е, че през 2005 година нямало закон за референдумите. От десетилетия има разнообразни такива закони. При ратификацията действаше Законът за допитване до народа от 1996 година Според него народен референдум можеха да оферират президентът, Министерски съвет и група депутати. Нямаше гражданска самодейност. Но даже и при този по-рестриктивен режим, всеки е имал опцията да изиска референдум от тези субекти. Днес по какъв начин се желае какво ли не от институциите? Но тогава нямаше нито едно такова искане. Защо? Защото имаше безапелационен народен консенсус.
Пето, отводът да се прегледа предлагането на Радев нарушавал „ конституционно пълномощие на президента “. Пак правно незнание! В Конституцията не е планувано такова пълномощие. Предвидено е единствено, че президентът дефинира датата на референдум, в случай че за това има решение на Народно събрание. Това е по този начин, тъй като историческият опит учи, че конституционализирането на такова президентско пълномощие, даже и при парламентарната форма, може да отвори порти на властнически опити и опити за плебисцитарно ръководство. Действащото правно състояние е: президентът може да предлага референдум, само че не по силата на конституционна норма, а по силата на законова наредба, призната от нормално Народно събрание. Въпрос на дискреционна законодателна преценка е още на следващия ден тази наредба да бъде анулирана и това няма да засегне никакви конституционни пълномощия.
Шесто, Наталия Киселова била нарушила Конституцията, като не позволила предлагането „ еднолично “. Народно събрание не е административен орган, чиито актове се уреждат в Административнопроцесуален кодекс, а е националният политически конгрес и представителната еманация на националния суверенитет. Народно събрание освен може, а е длъжно да взема политически решения, когато това се постанова от заплахата един върховен държавен и публичен интерес да бъде повреден от явно противоконституционни претенции и дейности. Това са гранични обстановки, в които е въпрос на регламентарна автономност на Парламента в каква форма да облече тези политически решения. Несъстоятелни са импровизациите, че се бил възраждал марксистко-ленинският статус на Народно събрание като „ висш орган на държавна власт “. Защо ли? Не е тук мястото - написа го в дебелите книги на огромните престижи в конституционната и политическа доктрина. С разпореждането на Киселова се сътвори казус в невиждана обстановка. Следва обаче да се държи сметка, че това предписание се опира на политическата поддръжка на 171 депутати, освен това – значително! - както ръководещи, по този начин и съпротива. Председателят на Народно събрание не е деловодител или конферансие, а висша политическа фигура, чиято институционална позиция се опира на доверието на националното посланичество. Носи политическа отговорност. При корист може да бъде отхвърлен.
И най-после, седмо, съгласно Радев, той щял да „ съставлява народа “. Добре е да се знае, че президентът в парламентарната република не съставлява народа – това вършат законните политически представители, определени от народа в Народно събрание. Президентът съставлява страната и нейните институционални решения (а не народа!) в интернационалните връзки. Нещо, което, за жалост, Радев не прави пълноценно, тъй като е в трайна интернационална изолираност, изключително в страните от Европейски Съюз и НАТО. И също - президентът въплъщава, само че не въплъщава, “единството на нацията “. Нещо, което Радев също не прави, тъй като е систематичен катализатор на разделяне и неустойчивост. Прочее, такава цел имаше и противоконституционното му предложение за референдум.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ