Днес Роман Абрамович вече не е най-богатият притежател на клуб

...
Днес Роман Абрамович вече не е най-богатият притежател на клуб
Коментари Харесай

Абрамович за пръв път поставя под въпрос Проекта Челси

Днес Роман Абрамович към този момент не е най-богатият собственик на клуб от Премиър Лийг и неговата тактичност „ Шок и ужас” на трансферния пазар, работила доникъде на предишното десетилетие, от дълго време е в предишното, но при все че отдадеността на съветския милиардер към модерния пост-2003 Челси до момента не подлежеше изобщо на подозрение.

Междувременно той взе свръхважни решения – някои от тях фантастични, други (като в ерата Аврам Грант) по-скоро като на капризно дете, – но в никакъв случай не се бе даже прокрадвало предчувствие за идеща промяна на собствеността на клуба или даже единствено на продажба на миноритарен дял. Абрамович искаше да сътвори чувство за неизменност и продължителност на своята позиция в английския обществен живот и, макар възходите и понякога паденията на „ сините”, съумя да резервира резистентност в това отношение.



Обявлението от клуба, че осъществяването на плана за новия стадион „ Стамфорд Бридж” за момента се отсрочва – разследване от отлагането на обновяването на английската виза на милиардера, е значимо с това, че за първи път той ясно и обществено се отдръпва от Проекта Челси. Като прибавим и нелепостта на сагата към назначението на Маурицио Сари за нов управител плюс нескритото предпочитание на асове на тима като Тибо Куртоа и Еден Азар да си тръгнат допустимо най-скоро, обстановката внезапно придобива застрашителни за почитателите мащаби.

Изграждането на новия „ Стамфорд Бридж” при всяко състояние обещаваше да е много сложен развой и бе на път да стане, и то с разлика, най-скъпото в английската футболна история и би изисквало неявяване от вкъщи на клуба за интервал от цели три години.

Като натисна бутона за паузата, Абрамович на процедура отхвърли да адресира значителния проблем за устойчивостта на развиване на Челси в дълготраен проект като една от новите сили в британския и в европейския футбол. Това не е въпрос, който може да бъде пренебрегнат, а като въпреки всичко го стори, руснакът се отдръпна от процеса по извеждането на „ сините” в една нова епоха, защото стадионът би бил последният и завършващ детайл от цялостното катурване на статута на Челси към един от елитните клубове.



Откакто той пристигна, неговите чертаещи бъдещето шефове непрекъснато поставяха нов стадион в сърцето на дълготрайната непоклатимост на Челси. Настоящият „ Стамфорд Бридж” със своя потенциал от 41 600 седящи места не е даже в Топ 60 на най-големите игрища в Европа. За да имат оборот, извиняващ разноските по Финансовия феърплей на първокласен клуб, „ сините” се нуждаят от 60 000 седящи места и ВИП-капацитет, какъвто другите лондонски съперници Арсенал, Тотнъм и Уест Хам реализираха с поправки на своите игрища или пренасяне другаде.

Преустройството на „ Стамфорд Бридж” би коствало най-малко 1 милиард паунда и би включвало изкопаване в дълбочина за увеличение на потенциала плюс строителна работа над релсите на метро линия Дистрикт, която разделя стадиона от гробището Западен Бромптън. Плановете бяха изумителни, с елементи като тухлени колони и асиметрична форма, които правеха оборудването отличаващо се от болшинството хомогенни дизайни на игрища в нашето съвремие.



Щеше да е по-лесно за Челси да продаде своя 113-годишен дом и да се реалокира в региона на електроцентралата Батърсий, но съпротивата на почитателите, нежелаещи да отстъпват безусловното си право на благосъстоятелност на „ Стамфорд Бридж” (дружеството Chelsea Pitch Owners), на процедура постави завършек на тази концепция. И даже при все че Абрамович не се отхвърли от мисълта да прати тима да играе на по-голям и носещ повече доходи стадион.

Той по проект трябваше да е най-бляскавото архитектурно преустрояване на Западен Лондон, само че един въпрос оставаше да витае във въздуха: кой ще заплаща сметката? Нямаше вид Абрамович самичък да го финансира, както стори с фантастичните си разходи на трансферния пазар, изкачили „ сините” в елита. Веднъж щом се трансформира в обект на засилено внимание на английското държавно управление в следствието на съветски олигарси, нямаше по какъв начин отдадеността му към сходен упорит план да не бъде сложена на тестване.

 За Челси няма реалистично дълготрайно бъдеще като самодостатъчен клуб от ХХI век, до момента в който е на стадион от ХХ век. Този проблем би трябвало да бъде решен наложително, а като натисна бутона за паузата на този развой, Абрамович сложи и голяма въпросителна към бъдещето на „ сините”. Въпросителна, която не води след себе си лесни отговори.

Сам Уолъс, „ Дейли Телеграф”
Източник: sportal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР