Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам
Днес взехме решение да ви напомним един текст, който ни демонстрира, че не постоянно е неприятно да не знаем какво желаеме. (бел.ред.)
“Отдавна търсех момиче тъкмо като теб - естествена, да не мрънка и да знае какво желае. ” Тези думи трябваше да бъдат комплимент насочен към мен от един мъж. Може би трябваше да ме накарат да се усещам добре.
Edna предлага Кожата ти го заслужава: премахни грима и почисти лицето си единствено с едно придвижване - с мицеларна вода 3 в 1 от NIVEA
Истината е, че след тези думи се почувствах като ударена с влажен парцал през лицето. Защо ли? Защо не почувствах, че в действителност се регистрирам в това определение, а и не желаех да бъда даже покрай него.
Осъзнах, че съм станала подправена , с цел да угодя на някого, като мислех, че извършвам личната си волност. Оказа се, че всичко е прахуляк и пушек и в края на деня не е по никакъв начин значимо кой за какъв те мисли, а какво е твоето вътрешно чувство за самия теб.
Вътрешното ми чувство ме накара да желая да викам след тези думи, които чух по собствен адрес. Защото не съм естествена, не знам какво желая и обичам да си мърморя понякога.
И не, не съм кифла, козунак или суха паста. Аз съм просто човек, на който му писна да се старае да бъде това, което чакат от него.
Не съм естествена
Аз съм малко странна, тъкмо като теб. Понякога си греша в носа, хиля се до сълзи, кихам смешно, заедно съм с гащи на Спондж Боб и косата ми постоянно стърчи във всички направления на света.
Сутрин се разсънвам с отпечатък от възглавница върху бузата и обичам да хапвам вафли и сандвич с шунка - по едно и също време. В последна сметка съм ненормална колкото и всички останали, тъй като е време да си признаем, че всеки има своите дребни странности.
Instagram
Понякога мърморя
Ще отчайвам много хора като кажа, че обичам и да мърморя. Мрънкам, когато завали, а съм си изправила косата. Мрънкам, когато съм гладна, а няма нищо за ястие. Мрънкам, когато не ми се става рано заран.
Мрънкам, че няма какво да облека и мърморя, когато си скъсам новия чорапогащник. Не мълча и не се усмихвам приветливо нон-стоп. Понякога съм тъмен, мрънкащ облак, който е подготвен да те удави със своите искания.
Instagram
Не знам какво желая
А някой знае ли какво тъкмо желае? Всекидневно би трябвало да взимаме толкоз решения и пред нас се разкриват толкоз вероятни избори, че за какво въобще някой продължава да се чуди на хората, които не знаят какво желаят.
Да не знаеш какво искаш е новото себеосъзнаване. Не ставаш автоматизирано съвършен, в случай че знаеш какво искаш, просто... ставаш.
В умозаключение ще кажа, че няма нищо неприятно понякога да не знаем какво желаеме, да си мрънкаме и да не бъдем естествени - точно в това ни е чарът!
Instagram
Прочетете още:
Прощално писмо до огромната, (не)подходяща обич С мирис на печени чушки и детство Защо ненавиждам лятото... Ако любовта не се случва, значи ли това, че не я желаеме задоволително
“Отдавна търсех момиче тъкмо като теб - естествена, да не мрънка и да знае какво желае. ” Тези думи трябваше да бъдат комплимент насочен към мен от един мъж. Може би трябваше да ме накарат да се усещам добре.
Edna предлага Кожата ти го заслужава: премахни грима и почисти лицето си единствено с едно придвижване - с мицеларна вода 3 в 1 от NIVEA Истината е, че след тези думи се почувствах като ударена с влажен парцал през лицето. Защо ли? Защо не почувствах, че в действителност се регистрирам в това определение, а и не желаех да бъда даже покрай него.
Осъзнах, че съм станала подправена , с цел да угодя на някого, като мислех, че извършвам личната си волност. Оказа се, че всичко е прахуляк и пушек и в края на деня не е по никакъв начин значимо кой за какъв те мисли, а какво е твоето вътрешно чувство за самия теб.
Вътрешното ми чувство ме накара да желая да викам след тези думи, които чух по собствен адрес. Защото не съм естествена, не знам какво желая и обичам да си мърморя понякога.
И не, не съм кифла, козунак или суха паста. Аз съм просто човек, на който му писна да се старае да бъде това, което чакат от него.
Не съм естествена
Аз съм малко странна, тъкмо като теб. Понякога си греша в носа, хиля се до сълзи, кихам смешно, заедно съм с гащи на Спондж Боб и косата ми постоянно стърчи във всички направления на света.
Сутрин се разсънвам с отпечатък от възглавница върху бузата и обичам да хапвам вафли и сандвич с шунка - по едно и също време. В последна сметка съм ненормална колкото и всички останали, тъй като е време да си признаем, че всеки има своите дребни странности.
Instagram Понякога мърморя
Ще отчайвам много хора като кажа, че обичам и да мърморя. Мрънкам, когато завали, а съм си изправила косата. Мрънкам, когато съм гладна, а няма нищо за ястие. Мрънкам, когато не ми се става рано заран.
Мрънкам, че няма какво да облека и мърморя, когато си скъсам новия чорапогащник. Не мълча и не се усмихвам приветливо нон-стоп. Понякога съм тъмен, мрънкащ облак, който е подготвен да те удави със своите искания.
Instagram Не знам какво желая
А някой знае ли какво тъкмо желае? Всекидневно би трябвало да взимаме толкоз решения и пред нас се разкриват толкоз вероятни избори, че за какво въобще някой продължава да се чуди на хората, които не знаят какво желаят.
Да не знаеш какво искаш е новото себеосъзнаване. Не ставаш автоматизирано съвършен, в случай че знаеш какво искаш, просто... ставаш.
В умозаключение ще кажа, че няма нищо неприятно понякога да не знаем какво желаеме, да си мрънкаме и да не бъдем естествени - точно в това ни е чарът!
Instagram Прочетете още:
Прощално писмо до огромната, (не)подходяща обич С мирис на печени чушки и детство Защо ненавиждам лятото... Ако любовта не се случва, значи ли това, че не я желаеме задоволително
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ