Заплаха ли е психологическото таргетиране във Facebook
Днес прекарваме повече време във Фейсбук, в сравнение с пред тв приемника или където и да било другаде в Интернет. Не е изненадващо, че компаниите следват повея напразно и евентуалните си клиенти, като концентрират напъните си в рекламиране в обществената мрежа.
Рекламата във Фейсбук не се демонстрира в новинарския ви поток инцидентно. Тя е настроена по метод, който да дава отговор на целевата ѝ група - все още се употребяват характерности като местопребиваване, пол, възраст, ползи.
Но конкуренцията е яростна и се търсят нови способи рекламата да доближи до верния човек и да го накара да закупи продукта, който предлага. Ново изследване, ръководено от проф. Сандра Мац (Sandra Matz) от Бизнес учебното заведение на Колумбия, разкрива, че рекламата може да бъде два пъти по-ефективна, в случай че се основава на психологическия профил на потребителя.
Учени от няколко университета открили, че когато рекламата е особено основана да дава отговор на характерности на евентуалния клиент като равнище на интровертност, екстровертност или отвореност към нови прекарвания , то броят на кликовете върху рекламата се усилва с 40%, а покупките - с цели 50%.
В взаимозависимост от дали продуктът е предопределен за компанията на другари или пък самичък , за постигане до интровертните консуматори се употребява реклама, която демонстрира самичък човек, до момента в който на екстровертните - група другари, които щастливо употребяват продукта.
Според проф. Мац психическото ориентиране на рекламата не е наложително да бъде несъмнено като нещо неприятно . Особено когато компанията води лоялна политика, приканва към здравословен метод на живот и е в услуга на клиента.
Психологическото таргетиране може да бъде осъществено и отвън Фейсбук , въз основата на така наречен цифров отпечатък на всеки от нас - данните в телефона, историята на търсенията в интернет, преводите, които сме осъществили посредством банковата си карта.
Дали всичко това е прекалено нахлуване в персоналното ни пространство , сами ли го разрешаваме или е безопасен маркетингов метод, за който няма смисъл да се тревожим, е въпрос на персонално усещане. Може би единствено времето ще покаже каква е обективната действителност.
Рекламата във Фейсбук не се демонстрира в новинарския ви поток инцидентно. Тя е настроена по метод, който да дава отговор на целевата ѝ група - все още се употребяват характерности като местопребиваване, пол, възраст, ползи.
Но конкуренцията е яростна и се търсят нови способи рекламата да доближи до верния човек и да го накара да закупи продукта, който предлага. Ново изследване, ръководено от проф. Сандра Мац (Sandra Matz) от Бизнес учебното заведение на Колумбия, разкрива, че рекламата може да бъде два пъти по-ефективна, в случай че се основава на психологическия профил на потребителя.
Учени от няколко университета открили, че когато рекламата е особено основана да дава отговор на характерности на евентуалния клиент като равнище на интровертност, екстровертност или отвореност към нови прекарвания , то броят на кликовете върху рекламата се усилва с 40%, а покупките - с цели 50%.
В взаимозависимост от дали продуктът е предопределен за компанията на другари или пък самичък , за постигане до интровертните консуматори се употребява реклама, която демонстрира самичък човек, до момента в който на екстровертните - група другари, които щастливо употребяват продукта.
Според проф. Мац психическото ориентиране на рекламата не е наложително да бъде несъмнено като нещо неприятно . Особено когато компанията води лоялна политика, приканва към здравословен метод на живот и е в услуга на клиента.
Психологическото таргетиране може да бъде осъществено и отвън Фейсбук , въз основата на така наречен цифров отпечатък на всеки от нас - данните в телефона, историята на търсенията в интернет, преводите, които сме осъществили посредством банковата си карта.
Дали всичко това е прекалено нахлуване в персоналното ни пространство , сами ли го разрешаваме или е безопасен маркетингов метод, за който няма смисъл да се тревожим, е въпрос на персонално усещане. Може би единствено времето ще покаже каква е обективната действителност.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ