Трифон Зарезан е! Пролетта иде, влюбените празнуват, а пет любими имена черпят
Днес честваме Трифон Зарезан. Той е един от най-обичаните и почитани празници, предшестващи идването на пролетта. Денят на лозаря има антични езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките, а пролетните тържества в чест на господ Дионисий се отбелязвали с изключително огромна помпозност.
Православната черква празнува празника на 1 февруари, посвещавайки го на св. Трифон – лечителя страдалец , който през 248 година е наказан и посечен поради силата на вярата си и безапелационния си отвод да се отхвърли от християнството. От епохи обаче, по остарял одобрен бит, на 14 февруари във всички краища на България се зарязват лозята и се подготвят специфични трапези в чест на светията. Празнуват всички лозари, кръчмари и градинари.
Традицията повелява дамите да изпекат свеж самун, да сготвят кокошка, пълнена с ориз или булгур. С мезе в торбите и руйно вино в бъклиците цели семейства поемат към лозята, с цел да създадат резитба. След ритуала по зарязването поливат лозите и се черпят с донесеното вино. След гощавката, с венци от лозови пръчици и песни на уста, се завръщат по домовете си. Там наздравиците не престават...
Днес цялостният обред, с който се празнува Трифон Зарезан, се съблюдава единствено в регионите, където е развито лозарството. Въпреки това, на всички места млади и остарели не пропущат да се почерпят с хубаво вино и да си пожелаят най-много здраве.
От остарели времена наздравиците са наложително придружени с неизменимата благословия: " Хайде, дано е благодат! Да прелива през праговете! "
Така че, хайде, дано е благодат и... наздраве!
Другият празник, обвързван с днешния 14 февруари, се отбелязва у нас относително неотдавна. Това с празникът на Свети Валентин. На тази дата влюбените разкриват един на различен, че се обичат. Първоначално остарял римокатолически празник в чест на Св. Валентин, той евентуално стартира да се свързва с сантименталната обич през Средновековието.
На този ден още през 14 век стартира да става традиция да се разменят любовни послания под формата на така наречен валентинки. Съвременните знаци на любовта в този момент са сърцето и облика на крилатия Купидон. През 20 век ръчно написаните послания биват сменени от всеобщо създаваните подготвени картички. Административнопроцесуален кодекс (Асоциацията за Поздравителни Картички) е пресметнала, че всяка година се изпращат 1 милиард приветствени картички, като по този начин изостават по повсеместност единствено от коледните картички. Асоциацията също е пресметнала, че дамите купуват към 85% от всички валентинки.
През втората половина на 20 век в Съединени американски щати и други места по света откритата процедура на замяна на картички се уголемява и се вкарва раздаването на дарове, като при хетеросексуалните двойки това се прави нормално от мъжа. Най-популярните дарове са рози и шоколад. През 80-те, диамантената промишленост стартира да предизвиква Св. Валентин в неговото насочване към подаряване на бижута незамърсен.
Когато двама влюбени вечерят на Св. Валентин, тяхната връзка постоянно се смята за сериозна.
На този ден доста хора се поздравяват с пожеланието „ Честит Свети Валентин “, като това може да бъде казано от мъж на жена, в някои случаи и от мъж на мъж.
Денят на св. Валентин се е чествал още през езически времена, когато съгласно римския бит Луперкалия, славещ бога на плодородието Таунус (Пан), по време на обилна гала мъжете изваждали от кутия имената на девойката, сграбчила сърцето им. Цялото това " наричане " се практикувало съвсем до XX в. и то ден преди античния Празник на фамилията (15.02). По време на Луперкалия работил голият пич Купидон, прочут още като Ерос и Амур. Въпросният господ си правел майтапи с хората, като ги стрелял с любовни стрелички. Уцелел ли, индивидът завчас се влюбвал. От тук идва и вярването, че любовта е сляпа.
За самия св. Валентин, обаче, се знае малко, а информацията е откъслечна. Днес на човечеството са известни три истории за свети Валентин.
Най-разпространената история за св. Валентин е следната:
В положителното остаряло време император Клавдий събирал доброволци за армията си, само че никой от мъжете не желал да се бие и да почине, оставяйки обичаната и фамилията си сами и явилите се били малко на брой. Тогава на Клавдий му хрумнала щурата концепция, че в случай че забрани брака, доброволците ще станат повече... И, както може би се досещате, таман това направил. Някъде в античната римска страна живял свещеникът Валентин, който на инат на императора венчаел влюбени двойки. Изпълнявайки задачата си, той бил хванат и екзекутиран на 14.02.269 година за подстрекаване. Самата екзекуция била по-скоро празненство, защото хората го изпратили с цветя и сладки. Стотина години по-късно хората към момента се сещали за това, на което ги учел Валентин и го провъзгласили за светец и настойник на влюбените.
Друга история споделя за млад врач със същото име, живял през I в. прочие Хр. Младежът имал чудодейни качества на изцерител и точно поради тях и поради вярата си бил хвърлен в тюрма. В пандиза младият Валентин излекувал сляпата щерка на надзирателя. Момичето прогледнало и го целунало. Двамата изживели бурна, само че къса обич, защото Валентин бил наказан на гибел. Преди да го хвърлят на лъвовете, той изпратил записка на обичаната си, написана върху парче от дрехата му с формата на сърце и автограф: " Твой Валентин ". Тогава е зародила и традицията да се подаряват картички.
Обичаи
Обичаите повеляват да се омеси самун – свеж или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се цялостни сориз или булгур. Като се свари кокошката се препича на саджак. В нова вълнена торба се поставя питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това още веднъж се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите.
Този обред се назовава „ зарязване “. След това всички се събират и избират „ царя на лозята “. Едва тогава стартира общо пиршество. „ Царят “ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с различен венец, който поставя през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и барабан се насочат към селото или града. Там стопират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял казан, дава на първо време на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „ Хайде, дано е благодат! Да прелива през праговете! “. Царят дава отговор на благословията с„ Амин “.
След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови облекла и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга софра да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира състоятелен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „ трифунци “, се почитат за предотвратяване от вълци. Тогава дамите не режат с ножици, с цел да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят ритуален самун и откакто раздадат от него на съседите, поставят залъци от хляба в кърмата на животните – за предотвратяване и на добитъка, и на хората от вълците.
Празничната софра
Тя би трябвало да бъде приготвена с нужното внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, с цел да подготви прясна пита. За задачата са нужни само 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, с цел да остане единствено най-чистото от него. След това би трябвало отмерено да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси до момента в който стартира да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята авансово фурна. След като питата е подготвена, се покрива с памучна забрадка, с цел да не изсъхне кората ѝ. Като главно ядене по остарял български бит се предлага пълнена кокошка с ориз или булгур.
Днес имен ден честват всички с имената Валентин, Валентина, Вальо, Валю и Валя.
Православната черква празнува празника на 1 февруари, посвещавайки го на св. Трифон – лечителя страдалец , който през 248 година е наказан и посечен поради силата на вярата си и безапелационния си отвод да се отхвърли от християнството. От епохи обаче, по остарял одобрен бит, на 14 февруари във всички краища на България се зарязват лозята и се подготвят специфични трапези в чест на светията. Празнуват всички лозари, кръчмари и градинари.
Традицията повелява дамите да изпекат свеж самун, да сготвят кокошка, пълнена с ориз или булгур. С мезе в торбите и руйно вино в бъклиците цели семейства поемат към лозята, с цел да създадат резитба. След ритуала по зарязването поливат лозите и се черпят с донесеното вино. След гощавката, с венци от лозови пръчици и песни на уста, се завръщат по домовете си. Там наздравиците не престават...
Днес цялостният обред, с който се празнува Трифон Зарезан, се съблюдава единствено в регионите, където е развито лозарството. Въпреки това, на всички места млади и остарели не пропущат да се почерпят с хубаво вино и да си пожелаят най-много здраве.
От остарели времена наздравиците са наложително придружени с неизменимата благословия: " Хайде, дано е благодат! Да прелива през праговете! "
Така че, хайде, дано е благодат и... наздраве!
Другият празник, обвързван с днешния 14 февруари, се отбелязва у нас относително неотдавна. Това с празникът на Свети Валентин. На тази дата влюбените разкриват един на различен, че се обичат. Първоначално остарял римокатолически празник в чест на Св. Валентин, той евентуално стартира да се свързва с сантименталната обич през Средновековието.
На този ден още през 14 век стартира да става традиция да се разменят любовни послания под формата на така наречен валентинки. Съвременните знаци на любовта в този момент са сърцето и облика на крилатия Купидон. През 20 век ръчно написаните послания биват сменени от всеобщо създаваните подготвени картички. Административнопроцесуален кодекс (Асоциацията за Поздравителни Картички) е пресметнала, че всяка година се изпращат 1 милиард приветствени картички, като по този начин изостават по повсеместност единствено от коледните картички. Асоциацията също е пресметнала, че дамите купуват към 85% от всички валентинки.
През втората половина на 20 век в Съединени американски щати и други места по света откритата процедура на замяна на картички се уголемява и се вкарва раздаването на дарове, като при хетеросексуалните двойки това се прави нормално от мъжа. Най-популярните дарове са рози и шоколад. През 80-те, диамантената промишленост стартира да предизвиква Св. Валентин в неговото насочване към подаряване на бижута незамърсен.
Когато двама влюбени вечерят на Св. Валентин, тяхната връзка постоянно се смята за сериозна.
На този ден доста хора се поздравяват с пожеланието „ Честит Свети Валентин “, като това може да бъде казано от мъж на жена, в някои случаи и от мъж на мъж.
Денят на св. Валентин се е чествал още през езически времена, когато съгласно римския бит Луперкалия, славещ бога на плодородието Таунус (Пан), по време на обилна гала мъжете изваждали от кутия имената на девойката, сграбчила сърцето им. Цялото това " наричане " се практикувало съвсем до XX в. и то ден преди античния Празник на фамилията (15.02). По време на Луперкалия работил голият пич Купидон, прочут още като Ерос и Амур. Въпросният господ си правел майтапи с хората, като ги стрелял с любовни стрелички. Уцелел ли, индивидът завчас се влюбвал. От тук идва и вярването, че любовта е сляпа.
За самия св. Валентин, обаче, се знае малко, а информацията е откъслечна. Днес на човечеството са известни три истории за свети Валентин.
Най-разпространената история за св. Валентин е следната:
В положителното остаряло време император Клавдий събирал доброволци за армията си, само че никой от мъжете не желал да се бие и да почине, оставяйки обичаната и фамилията си сами и явилите се били малко на брой. Тогава на Клавдий му хрумнала щурата концепция, че в случай че забрани брака, доброволците ще станат повече... И, както може би се досещате, таман това направил. Някъде в античната римска страна живял свещеникът Валентин, който на инат на императора венчаел влюбени двойки. Изпълнявайки задачата си, той бил хванат и екзекутиран на 14.02.269 година за подстрекаване. Самата екзекуция била по-скоро празненство, защото хората го изпратили с цветя и сладки. Стотина години по-късно хората към момента се сещали за това, на което ги учел Валентин и го провъзгласили за светец и настойник на влюбените.
Друга история споделя за млад врач със същото име, живял през I в. прочие Хр. Младежът имал чудодейни качества на изцерител и точно поради тях и поради вярата си бил хвърлен в тюрма. В пандиза младият Валентин излекувал сляпата щерка на надзирателя. Момичето прогледнало и го целунало. Двамата изживели бурна, само че къса обич, защото Валентин бил наказан на гибел. Преди да го хвърлят на лъвовете, той изпратил записка на обичаната си, написана върху парче от дрехата му с формата на сърце и автограф: " Твой Валентин ". Тогава е зародила и традицията да се подаряват картички.
Обичаи
Обичаите повеляват да се омеси самун – свеж или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се цялостни сориз или булгур. Като се свари кокошката се препича на саджак. В нова вълнена торба се поставя питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това още веднъж се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите.
Този обред се назовава „ зарязване “. След това всички се събират и избират „ царя на лозята “. Едва тогава стартира общо пиршество. „ Царят “ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с различен венец, който поставя през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и барабан се насочат към селото или града. Там стопират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял казан, дава на първо време на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „ Хайде, дано е благодат! Да прелива през праговете! “. Царят дава отговор на благословията с„ Амин “.
След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови облекла и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга софра да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира състоятелен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „ трифунци “, се почитат за предотвратяване от вълци. Тогава дамите не режат с ножици, с цел да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят ритуален самун и откакто раздадат от него на съседите, поставят залъци от хляба в кърмата на животните – за предотвратяване и на добитъка, и на хората от вълците.
Празничната софра
Тя би трябвало да бъде приготвена с нужното внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, с цел да подготви прясна пита. За задачата са нужни само 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, с цел да остане единствено най-чистото от него. След това би трябвало отмерено да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси до момента в който стартира да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята авансово фурна. След като питата е подготвена, се покрива с памучна забрадка, с цел да не изсъхне кората ѝ. Като главно ядене по остарял български бит се предлага пълнена кокошка с ориз или булгур.
Днес имен ден честват всички с имената Валентин, Валентина, Вальо, Валю и Валя.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ