Днес е Бъдни вечер! Вижте обичаите и обредите
Днес честваме един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. В другите краища на страната той е именуван с разнообразни имена – Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка. Въпреки разнообразните наименования на празника, всички са единомислещи, че в среднощ, съгласно православната черква, в една пещера към Витлеем се е родил Иисус Христос.
Тогава в небето пламнала невероятна светлина и се е явил ангел, който оповестява на намиращите се близо пастири положителната новина. Съществуват и национални вярвания, съгласно които божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, само че за това съобщила на другия ден. Интересен факт е, че макар неналичието на информация за съответната дата на рождението на Исус Христос, през VI век Църквата взема решение празникът да бъде на 25 декември, с цел да се отстрани почитането на персийското провидение Митра.
В днешни дни се е основала традицията да обръщаме най-вече внимание на украсяването на елхата, Дядо Коледа и най-много на подаръците. В тази публикация ние от Novinite.bg ще ви напомним, че в този празник има и освен това – обичаите, трапезата и спокойната и уютна атмосфера, които те основават.
Един малко прочут знак на Бъдни вечер е точно Бъдникът. Според традицията млад момък, облечен в най-новите си облекла, трябвало да отиде в гората и да отсече три годишно дъбово дърво, което да е дълго, само че и да може да влезне в къщата. Цялото семейство излизало и посрещало момъка и тогава той питал: " Славите ли Млада Бога? ". Когато получел отговор " Славим го ", момъкът благославял: " Аз в къщи и Бог с мене " и внасял дървото в къщата. В долния завършек на дървото се издълбавало дупка, запълвала се с дървено масло, тамян и восък, отворът се запушвал с чеп и дървото се поставяло в огнището. Според обичаите на Бъдни вечер огнището не би трябвало да изгасва, даже и да заспят домашните постоянно трябвало да има някой, който да е безсънен, с цел да пази огъня. Именно той е знак на живота в дома както и на раждането на Исус Христос.
Също по този начин се има вяра, че той е причина на празничната софра да гостуват мъртвите предшественици и самата Божия Майка. По бъдника се правили и най-различни предсказания, да вземем за пример в случай че от него излизали искри това означавало обилие. Пепелта от бъдника също не се изхвърляла – тя се слагала в семето при засяване, в храната на животните или с нея се ограждала равнищата, с цел да се пазела от бродници и житоманци.
Според традициите трапезата довечера би трябвало да е тържествена, защото това е последният ден от четиридесетдневните коледни пости, които са почнали на 15 ноември. Ястията би трябвало наложително да са постни и да са нечетен брой – 7 (колкото са дните в седмицата), 9 (колкото трае бременноста при жените) или 11.
Приготвят се празнична пита с шансове, варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав, баница с тиква и други като всяко ядене има значима за българина символика. На трапезата също могат да се сложат чесън, орехи, мед, кромид лук, непокътнати от лятото пресни плодове, вино и ракия. Съществува бит под масата да се разстеле плява, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Също по този начин в предишното до трапезата са се поставяли разнообразни предмети: ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, торбичка с пари, решето с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп.
Вечерята на Малка Коледа стартира рано, с цел да узреят житата и всеки би трябвало да опита от всички ястия на масата, с цел да му върви през годината. Трапезата наложително би трябвало да е кадена. Това се прави от най-възрастния член на фамилията, който минава и прекадява с тамян на първо време масата, по-късно цялата къща, двора и обора. Така съгласно националните вярвания се прогонват злите и нечисти сили от вкъщи. Друга традиция гласи, че откакто всички са седнали никой не може да става от мястото си до момента в който не свърши вечерята, с цел да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Такова право има единствено най-старият като даже той би трябвало да се изправя наведен, с цел да се превиват житата от зърно. На масата се оставя едно празно място – за мъртвите.
Друг неизменен знак от трапезата за Бъдни вечер е питата с шансове. Какво се поставя в питката зависи от индивида – от време на време се поставя сребърна пара, а от време на време дрянови клончета, разнообразни варива и семки, символизиращи плодородието и здравето. Според вярванията на българите хлябът е безкръвна жертва и с него можем да умилостивим по –висшите от индивида сили. Формата на питата е постоянно кръгла, с цел да символизира безконечността, цикличността в живота и се украсява с форми от тесто изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове – знаци за благоденствие и изобилие.
Според традицията питката се замесва рано заран с най-хубавото и бяло брашно и от време на време с нов клас и с мълчана вода (докато младите моми носели водата с менци от чешмата те не продумвали и думичка). От това тесто се вършат и краваите, които по – късно се дават на коледарите. На вечерята питата се разпределя от най – остарелия човек в фамилията. Първото парче се дефинира за Богородица и умрелите, идващото за къщата, а останалите за членовете на фамилията. Раздаването става от дясно на ляво – посоката на живота в разбиранията на българина.
Друг бит е след края на вечерята всеки човек на масата да си избере орех и да го разчупи, в случай че те останат цели и са бели и едри, индивидът ще е здрав и ще му върви през годината. В предишното фамилията не заспивало до среднощ, тъй като хората вярвали, че тогава небето се отваряло и в случай че в този миг си намислиш предпочитание то сигурно ще се сбъдне. След вечеря всички стават по едно и също време от масата и софрата не се раздига, тъй като се има вяра, че умрелите ще дойдат да си вземат от храната.
Според някои както мине Бъдни вечер, подобен ще бъде и животът през идната година. Затова ние от Novinite.bg ви пожелаваме тиха и свята нощ и благополучен и спокоен празник, изпълнен с обич от най-близките ви хора.
Тогава в небето пламнала невероятна светлина и се е явил ангел, който оповестява на намиращите се близо пастири положителната новина. Съществуват и национални вярвания, съгласно които божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, само че за това съобщила на другия ден. Интересен факт е, че макар неналичието на информация за съответната дата на рождението на Исус Христос, през VI век Църквата взема решение празникът да бъде на 25 декември, с цел да се отстрани почитането на персийското провидение Митра.
В днешни дни се е основала традицията да обръщаме най-вече внимание на украсяването на елхата, Дядо Коледа и най-много на подаръците. В тази публикация ние от Novinite.bg ще ви напомним, че в този празник има и освен това – обичаите, трапезата и спокойната и уютна атмосфера, които те основават.
Един малко прочут знак на Бъдни вечер е точно Бъдникът. Според традицията млад момък, облечен в най-новите си облекла, трябвало да отиде в гората и да отсече три годишно дъбово дърво, което да е дълго, само че и да може да влезне в къщата. Цялото семейство излизало и посрещало момъка и тогава той питал: " Славите ли Млада Бога? ". Когато получел отговор " Славим го ", момъкът благославял: " Аз в къщи и Бог с мене " и внасял дървото в къщата. В долния завършек на дървото се издълбавало дупка, запълвала се с дървено масло, тамян и восък, отворът се запушвал с чеп и дървото се поставяло в огнището. Според обичаите на Бъдни вечер огнището не би трябвало да изгасва, даже и да заспят домашните постоянно трябвало да има някой, който да е безсънен, с цел да пази огъня. Именно той е знак на живота в дома както и на раждането на Исус Христос.
Също по този начин се има вяра, че той е причина на празничната софра да гостуват мъртвите предшественици и самата Божия Майка. По бъдника се правили и най-различни предсказания, да вземем за пример в случай че от него излизали искри това означавало обилие. Пепелта от бъдника също не се изхвърляла – тя се слагала в семето при засяване, в храната на животните или с нея се ограждала равнищата, с цел да се пазела от бродници и житоманци.
Според традициите трапезата довечера би трябвало да е тържествена, защото това е последният ден от четиридесетдневните коледни пости, които са почнали на 15 ноември. Ястията би трябвало наложително да са постни и да са нечетен брой – 7 (колкото са дните в седмицата), 9 (колкото трае бременноста при жените) или 11.
Приготвят се празнична пита с шансове, варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав, баница с тиква и други като всяко ядене има значима за българина символика. На трапезата също могат да се сложат чесън, орехи, мед, кромид лук, непокътнати от лятото пресни плодове, вино и ракия. Съществува бит под масата да се разстеле плява, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Също по този начин в предишното до трапезата са се поставяли разнообразни предмети: ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, торбичка с пари, решето с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп.
Вечерята на Малка Коледа стартира рано, с цел да узреят житата и всеки би трябвало да опита от всички ястия на масата, с цел да му върви през годината. Трапезата наложително би трябвало да е кадена. Това се прави от най-възрастния член на фамилията, който минава и прекадява с тамян на първо време масата, по-късно цялата къща, двора и обора. Така съгласно националните вярвания се прогонват злите и нечисти сили от вкъщи. Друга традиция гласи, че откакто всички са седнали никой не може да става от мястото си до момента в който не свърши вечерята, с цел да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Такова право има единствено най-старият като даже той би трябвало да се изправя наведен, с цел да се превиват житата от зърно. На масата се оставя едно празно място – за мъртвите.
Друг неизменен знак от трапезата за Бъдни вечер е питата с шансове. Какво се поставя в питката зависи от индивида – от време на време се поставя сребърна пара, а от време на време дрянови клончета, разнообразни варива и семки, символизиращи плодородието и здравето. Според вярванията на българите хлябът е безкръвна жертва и с него можем да умилостивим по –висшите от индивида сили. Формата на питата е постоянно кръгла, с цел да символизира безконечността, цикличността в живота и се украсява с форми от тесто изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове – знаци за благоденствие и изобилие.
Според традицията питката се замесва рано заран с най-хубавото и бяло брашно и от време на време с нов клас и с мълчана вода (докато младите моми носели водата с менци от чешмата те не продумвали и думичка). От това тесто се вършат и краваите, които по – късно се дават на коледарите. На вечерята питата се разпределя от най – остарелия човек в фамилията. Първото парче се дефинира за Богородица и умрелите, идващото за къщата, а останалите за членовете на фамилията. Раздаването става от дясно на ляво – посоката на живота в разбиранията на българина.
Друг бит е след края на вечерята всеки човек на масата да си избере орех и да го разчупи, в случай че те останат цели и са бели и едри, индивидът ще е здрав и ще му върви през годината. В предишното фамилията не заспивало до среднощ, тъй като хората вярвали, че тогава небето се отваряло и в случай че в този миг си намислиш предпочитание то сигурно ще се сбъдне. След вечеря всички стават по едно и също време от масата и софрата не се раздига, тъй като се има вяра, че умрелите ще дойдат да си вземат от храната.
Според някои както мине Бъдни вечер, подобен ще бъде и животът през идната година. Затова ние от Novinite.bg ви пожелаваме тиха и свята нощ и благополучен и спокоен празник, изпълнен с обич от най-близките ви хора.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ